PROFILPELAJAR.COM

Райко Даскалов
	Райко Даскалов
български политик
Роден	21 декември 1886 г. Бяла черкова, Княжество България
Починал	26 август 1923 г. (36 г.) Прага, Чехословакия
Учил в	Хумболтов университет на Берлин
	Народен представител в:; XVIII ОНС XIX ОНС XX ОНС
Семейство
Братя/сестри	Стефан Даскалов
	Райко Даскалов в Общомедия

Райко Иванов Даскалов е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Той е близък сътрудник и участник в правителствата на Александър Стамболийски (1919 – 1923).

Негов по-голям брат е Стефан Даскалов, също политик от БЗНС. Негова дъщеря е Светла Даскалова, дългогодишен министър на правосъдието (1966 – 1990) от казионния БЗНС по време на комунистическия режим.

Биография

Райко Даскалов е роден на 21 декември (9 декември стар стил) 1886 година в село Бяла черкова, Павликенско, в учителско семейство. Завършва търговска гимназия в Свищов, а след това – финанси в Берлин (1907 – 1912). След завръщането си в България участва като доброволец в Балканската война и завършва Школа за запасни офицери.^[1]

Под влияние на своя съселянин Цанко Церковски през 1913 година става член на БЗНС. От 1914 участва дейно в работата на съюза като сътрудник на вестник „Земеделско знаме“ и управител на „Народен магазин“ в София.^[1] През 1915 е мобилизиран и участва в Първата световна война като офицер в Петдесети пехотен полк.^[1] През 1916 година е осъден на лишаване от свобода по делото на Деклозиеровата афера.^[2]

Райко Даскалов е освободен от затвора, заедно със Стамболийски, на 25 септември 1918 година^[1] и двамата са изпратени от правителството на Александър Малинов при въстаналите войници в Радомир и Кюстендил, за да се опитат да ги убедят да се върнат на фронта. Когато пристигат в Кюстендил, вместо да изпълняват възложената задача, двамата решават да се възползват от ситуацията и настроенията сред войниците. Вместо това Даскалов заминава сам за Радомир, където на 27 септември провъзгласява Радомирската република, отправя възвание към народа да я подкрепи, обявява се за главнокомандващ и начело на разбунтувалите се войници се отправя към София.^[1] След разгрома на въстанието, ранен, Даскалов се оттегля във Витоша, а оттам – в Конявска планина. Там се предава на настъпващите от юг войски на Антантата и е изпратен в Солун.

След амнистията от декември 1918 година на участвалите във войнишките бунтове, Даскалов се завръща в България. Член на Постоянното присъствие на БЗНС, той е избиран трикратно за народен представител (1919 – 1923).^[1] Последователно е министър на земеделието и държавните имоти (1919 – 1920), министър на търговията, промишлеността и труда (1920 – 1922) и министър на вътрешните работи и народното здраве (1922 – 1923) в правителството на Александър Стамболийски.^[1] Негови са идеите за поземлената реформа, за създаването на Трудова повинност и на Оранжева гвардия, която лично оглавява. През септември 1922 организира конгреса на цвеклопроизводителите в Търново, който е използван за разгонване на учредителния събор на опозиционния Конституционен блок, като върху много от участниците в него е упражнено физическо насилие.

Като член на ръководството на БЗНС и на правителството, Райко Даскалов представлява радикалното течение, което е за ликвидиране дейността на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). По нареждане или с подкрепата на Даскалов се предприемат най-решителните мерки на правителството на БЗНС срещу ВМРО през 1922 и в началото на 1923 година, поради което ВМРО го „осъжда“ на смърт. На 15 декември 1922 година срещу него е извършен неуспешен опит за убийство от страна на Асен Даскалов^[3].

През февруари 1923 Райко Даскалов е освободен от правителството, през март е избран за държавен обвинител срещу министрите, обвинени от Народното събрание за националните катастрофи^[4], а през май става български пълномощен министър в Чехословакия, където го заварва и Деветоюнският преврат. Даскалов не се примирява със смяната на властта в България и посредством дипломатическия си статут се опитва да организира международна реакция в подкрепа на сваленото земеделско правителство, но не постига особен успех. С негова помощ се създава Задгранично представителство на БЗНС, което започва да издава в Чехословакия вестник „Земеделско знаме“.^[1] През лятото на 1923 г. Райко Даскалов издава прокламация, довела до закана на СССР за военен десант от Одеса във Варна, поради което военноморската отбрана на пристанищния град е повишена.^[5]

Райко Даскалов е убит в навечерието на Септемврийското въстание на 26 август 1923 година в Прага от члена на ВМРО щипянина Йордан Цицонков. Цицонков е заловен на местопрестъплението, но на последвалия съдебен процес е оправдан с мотива, че е действал под заплаха за живота си от страна на ВМРО. Оправдателната присъда предизвиква недоволството на чехословашкия печат и дипломатически натиск от Кралството на сърби, хървати и словенци. На втора инстанция Цицонков е признат за виновен и е осъден на 20 години затвор, които не излежава, тъй като се самоубива на 25 януари 1926 година.^[6]^[7]

Убийството на Райко Даскалов вероятно е вдъхновено от правителството на Александър Цанков, но по време на процеса срещу Цицонков, то се опитва да не се ангажира, с което предизвиква недоволството на ръководството на ВМРО.^[8]^[7]