Тази статия е за българския историк и етнограф. За българския писател Михаил Георгиев Арнаудов вижте Михаил Лъкатник. За свещеника вижте Михаил Арнаудов (свещеник).
Михаил Арнаудов
български фолклорист, литературен историк, етнограф
Арнаудов с приятели в 1898 годинаМихаил Арнаудов, Петър Сибинов Арнаудов, Симеон Арнаудов и Мария Арнаудова, 1906 година
Роден е на 17 октомври (5 октомври стар стил) 1878 година в Русе[1] в семейството на Петър Сибинов Арнаудов, търговец на жито от Тетово, чиито корени са от тетовското село Вратница, и Друмка Михайлова Панова от Русе.[3] По-малък негов брат е композиторът и оперен диригент и режисьор Илия Арнаудов. Майка му почива, когато е на осем години, и баща му се жени повторно. Завършва средното си образование в Русе.[4]
Първата публикация на Арнаудов е текстът на зрелостния му изпит по литература, публикуван в русенското списание „Извор“ през 1895 година. Следва славянска филология във Висшето училище (днешния Софийски университет „Свети Климент Охридски“) в София през периода 1895 – 1898 година.[1] Като редовен студент публикува първите си научни статии: „Произход и родина на старобългарския език“ и „Българските народни приказки и тяхното потекло“.[5] По-късно специализира в университетите в Лайпциг и Берлин (1898 – 1900), а през 1900 – 1903 година е учител във Видин и София.[1] През 1904 година защитава докторат по философия, славянска филология и индология в Прага.[1]
От 1908 година Михаил Арнаудов е редовен доцент по обща литературна история в Софийския университет, от 1914 година е извънреден професор, а от 1919 година – редовен професор, като от 1928 година оглавява катедрата по сравнителна литературна история. През 1921 – 1922 година е декан на Историко-филологическия факултет, през 1926 година за кратко е директор на Народния театър, а през 1935 – 1936 година е ректор на Софийския университет. От 1918 година е дописен, а от 1929 година – действителен член на Българската академия на науките, през 1940 – 1943 година ръководи Историко-филологическия клон на академията. От 1922 година е член на Българския археологически институт.[1] Членува в масонската ложа[6] „Светлина“. Член-учредител е на Македонския научен институт.[7]
От юни до септември 1944 година Михаил Арнаудов е министър на народното просвещение в правителството на Иван Багрянов. След Деветосептемврийския преврат през същата година е отстранен от академичните си длъжности и е арестуван. През 1945 година е осъден е от т.нар. Народен съд на доживотен затвор за участието си в кабинета на Багрянов (присъдата е отменена от Върховния съд през 1996 година).[8] През февруари 1946 г. 54 интелектуалци пишат писмо до регентите, министъра на правосъдието и Националния комитет на ОФ с молба той да бъде амнистиран, като се обосновават подробно с неговите научни, обществен и преподавателски приноси. Кръстьо Сарафов саморъчно добавя под текста: „Най-голямата ми радост по случай петдесетгодишния ми юбилей ще бъде амнистирането на професор Михаил Арнаудов“. Реабилитацията обаче става след почти 10 години – на 28 юни 1954 година.[9] След това комунистическият режим му разрешава и да публикува.[1] С решение на Министерски съвет имуществото му е възстановено на 17 май 1960 година.[10] През 1968 г. е удостоен с орден „Народна република България“, първа степен.
.jpg)
