Лъв II или Флавий Лъв Младши Август (на латински: Flavius Leo Iunior Augustus, на гръцки: Λέων Β′; * август/септември 467; † 17 ноември 474) e византийски император през 473 – 474 година (еднолично през 474 година).
Произход и управление
Лъв е син на император Зенон и Ариадна, дъщерята на Лъв I и Верина.
След отстраняването на Флавий Патриций той е издигнат като следващ мъжки близък роднина на Лъв I през октомври 472 г. като Цезар и наследник на трона. През 473 година император Лъв I провъзгласява своя внук за император и съуправител, става Август.[1]
След смъртта на дядо си, на 18 януари 474 година Лъв II поема номинално властта. На 29 януари издига баща си Зенон за съимператор по внушение на своята баба Верина и майка си Ариадна. Девет месеца по-късно умира, едва на 7 години, от неизвестна болест и е наследен от баща си на 17 ноември 474.[2]
Източници
- ↑ Кандид, „История“:1
- ↑ Теофан, „Хронография“
Литература
- Brian Croke, The Imperial Reigns of Leo II. In: Byzantinische Zeitschrift 96, 2003, S. 559 – 575, ISSN 0007 – 7704.
Външни препратки
- Hugh Elton, Биография, De Imperatoribus Romanis