Теодорих се счита за един от най-големите владетели в световната история. Неговото двустранно възпитание – германски произход и византийско възпитание, се проявява в опита му за мирно съвместно съществуване между римляни и готи. Той е и една от най-важните личности от времето на Великото преселение на народите, за кратко е крал на вестготите след победата му над Одоакър от Италия.
Произход и ранни години
Теодорих е най-младият от тримата синове на остготския крал Тиудимир († 474) и неговата конкубинаЕрелиева Овзебия († 500). Неговото име на готски е Þiuda-reiks – „на народа крал“.[2]
От осемгодишна възраст Теодорих прекарва почти десет години (от ок. 462 до 469) като заложник в двора на източноримския император Лъв I, където получава познания в римската практика на управление и начин на живот. За младежките години на Теодорих има добри сведения само във фрагментно останалото историческо произведение на Malchus от Philadelphia.
През 469 г. се връща в Панония. През 471 г., начело на шестхилядна войска, започва от Панония грабителски походи във византийските провинции на Балканите. През 473 г. Теодорих и баща му Тиудимир напускат Панония и създават свое царство в Македония, където Тиудимир умира през 474 г.
Управление
Медальон от Сенигалия с Теодорих Велики (ок. 491 – 501), национален музей Рим
Теодорих Велики наследява баща си на трона.
Монограм на Теодорих Велики
През 476 г. император Зенон му предоставя областта Систово (Sistowo, Нове, Свищов) и му дава титлата императорски magister militum praesentalis.
Бронзова статуя на Теодорих Велики от 1512/1513 г. в Инсбрук
През 478 г. Теодорих се съюзява и заедно с Теодорих Страбон (Theoderich Strabo) предприема поход срещу Далмация, Македония и Тракия. Страбон обаче отива отново при византийците, a Теодорих, стигнал до околността на Константинопол, е разбит от византийските войски. Оттегля се в Епир, опустошвайки Тракия и Македония, но вече е останал само с 6000 воини и е принуден да започне преговори.
В 479 г. управителят на Воден магистър Сабиниан Велики с командваната от него войска от българи и римляни разбива отряда от войската му, командван от брат му Теодимунд, в който са майката и сестрата на краля. Само това, че изоставя воините си на произвола на съдбата и дори разрушава спасителният за тях мост, позволява на Теодимунд с майка си да не падне в плен, но войната продължава и по-късно той все пак е убит. Сабиниан убеждава императора да не сключва мир, получава значителни подкрепления и разгромът на краля е неизбежен, но магистърът става жертва на интрига и е убит с измама от императора в 481 г.
При въстанието на Ил (484 г.) води заедно с Йоан Скита (Johannes dem Skythen) войските на Зенон в Исаврия (Isaurien), в Мала Азия.
През 485 г. Теодорих разбива по нареждане на византийския император навлезлите на Долен Дунав българи.
След ново влошаване на отношенията му със Зенон, Теодорих предприема отново поход срещу Византия. През лятото на 487 г. стига близо до столицата, но се отдръпва обратно в Нове (Novae, до Свищов), след като Зенон му възлага експедиция против Италия. Император Зенон изпраща Теодорих 488 г. с войска срещу скирите (източногерманско племе) на Одоакър в Италия. През есента на 488 г. Теодорих тръгва от Нове със стохилядна войска и техните фамилии за Италия. През пролетта на 489 г. пристига в Аквилея, през август побеждава Одоакър при Гориция. Той преследва бягащите войски на Одоакър до Верона и завладява Милано и други италиански градове. Към 491 г. контролира по-голямата част от страната. На 10 юли същата година разбива войските на Одоакър. След двугодишна обсада на Равена, не успявайки да я превземе и след „гарвановата битка“ през 493 г., на 25 февруари сключва мирен договор с Одоакър, който е крал на Италия („rex italiae“), (по съвет на епископ Йоханес от Равена), според който двамата съвместно владеят столицата Равена и заедно управляват Италия. На 5 март 493 г. влиза в Равена, но след 10 дена по време на мирен банкет в Palast Lauretum на 15 март 493 Теодорих лично убива Одоакър и става единствен господар на Италия.
Разпространение на властта на Теодорих и на вестготите
Edictum Theodorici regis. Fragment. 512
През 515 г. Теодорих жени дъщеря си Амалазунта за вестгота Еутарих (Eutharicus), когото определя за свой наследник.
Пример за правната практика на Теодорих е така нареченият Edictum Theoderici (512 г.)
В църковните дела арианинът Теодорих толерира католиците. След смъртта на папа Йоан I (18 май 526), с когото се скарал, Теодорих поставя с помощта на канцлера си Касиодор приятел на готите папаФеликс IV.
Теодорих умира на 30 август526 г. в Равена и е погребан в построения от него мавзолей. Наследник става малолетният му внук Аталарих, чиято майка Амалазунта, дъщеря на Теодорих Велики, води управлението. Аталарих умира през 534 г. Император Юстиниан I завоюва Остготското царство чрез военачалниците си Велизарий и Нарсес (от 535 до 552 г.).
Теодорих се смята за Дитрих фон Берн от „Песен за Нибелунгите“ (Nibelungensage).
Издания и преводи
Ludwig Janus: Briefe des Ostgotenkönigs Theoderich der Große und seiner Nachfolger. Aus den „Variae“ des Cassiodor. Eingeleitet, übersetzt und kommentiert von Peter Dinzelbacher. Mattes, Heidelberg 2010, ISBN 978-3-86809-033-8.
Ingemar König: Aus der Zeit Theoderichs des Großen. Einleitung, Text, Übersetzung und Kommentar einer anonymen Quelle (= Texte zur Forschung. Bd. 69). Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 1997, ISBN 3-534-13277-7 (Anonymus Valesianus II).
Литература
Peter Heather, 1996, „The Goths“ (Blackwell, Oxford)
John Moorhead, 1992. Theoderic in Italy (Oxford: Oxford University Press) ISBN 0-19-814781-3
Georgios Fatouros: Theoderich der Große. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 11, Bautz, Herzberg 1996, ISBN 3-88309-064-6, Sp. 833 – 836
Werner Lütkenhaus: Theoderich . In: Der Neue Pauly (DNP). Band 12/1, Metzler, Stuttgart 2002, ISBN 3-476-01482-7, Sp. 312 – 316 (mit Stammbaum)
John Robert Martindale: Theodericus 7. In: The Prosopography of the Later Roman Empire (PLRE). Band 2, Cambridge University Press, Cambridge 1980, ISBN 0-521-20159-4, S. 1077 – 1084
Хервиг Волфрам: Die Goten. Von den Anfängen bis zur Mitte des sechsten Jahrhunderts. Entwurf einer historischen Ethnographie. C. H. Beck, München 2009, ISBN 978-3-406-33733-8
Хервиг Волфрам: Theoderich der Große. In: Reallexikon der Germanischen Altertumskunde (RGA). Band 30, Walter de Gruyter, Berlin / New York 2005, ISBN 3-11-018385-4, S. 415 ff
.png)
.JPG)
