Аларих II (на латински: Alaricus; Alarich II, Alaric II; * 460 † 507 във Vougle) е крал на вестготите от 484 г. до 507 г.[1] Той е наследник на баща си Ойрих. Майка му е Рагнахилд, кралска дъщеря от непознато племе. Женен е за Теудигота, остготска принцеса, дъщеря на Теодорих Велики от неизвестен брак в Мизия.
Той образува комисия, която да създаде законник за неговите римски жители. Произведението е познато като Breviarium Alaricianum („Lex Romana Visigothorum“).
Аларих води война с франките, чийто крал Хлодвиг I иска да завоюва готската част в Галия. Помощта на краля на остготите и свекър на Аларих, Теодорих Велики, не помага. Двете армии се срещат през 507 г. на Campus Vogladensis при Поатие (Битката при Вуйе). Готите са победени, техният крал по време на бягството заловен и убит, вероятно от самия Хлодовиг.
Вижте също
Encyclopædia Britannica, Eleventh Edition, a publication now in the public domain.
Edward Gibbon, History of the Decline and Fall of the Roman Empire Chapter 38
Dietrich Claude: Geschichte der Westgoten. Kohlhammer, Stuttgart 1970, S. 34 – 37, 44 – 46, 49 – 50
Felix Dahn: Alarich II. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 1, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 175. (Beispiel für die Rezeption im 19. Jahrhundert)
.jpg)
