Флавий Юлий Валент (на латински: Flavius Iulius Valens) е император на Източната Римска империя от 364 до 378 година. В историческата литература понякога е означаван като Валент II, среща се и с името Валенс.
Валент е назначен за император на Източната империя от по-големия си брат Валентиниан I.
Събитията от 376 – 378 година имат много фатални последици за съдбата на империята. С това повратно сражение приключва ерата на римското тактическо превъзходство спрямо варварските племена.
Управление
Акведукта на Валент в Константинопол, дн. Истанбул
Неталантлив, нетактичен и неопитен, Валент няма нито успешната военна кариера на брат си, нито е бил образован, но за сметка на това е доверен поставеник на Валентиниан I.
Въпреки че през управлението си облекчава някои данъчни задължения и построява акведукт в столицата, той остава непопулярен сред мнозинството от народа и духовниците, поради това, че е ариан.
Валент се бори, както с вътрешна съпротива и заговори, така и с външни заплахи. По-голямата част от управлението си прекарва в походи с неясен резултат, водени срещу Сасанидска Персия за контрола над Армения и Месопотамия. Докато той воюва на източната граница, в столицата избухва въстанието на узурпатораПрокопий (365 – 366). Валент е принуден да сключи бързо примирие с персите, като им отстъпва спорните територии в Армения, след което се насочва срещу Прокопий, който е разгромен от него, а след това императорът започва политика на терор срещу знатното съсловие, избива много граждани, обвинени в магия и предателство и присвоява богатствата им.
В края на 60-те и началото на 70-те години на IV век Сасанидска Персия и Източната римска империя отново водят оспорвана борба за надмощие в Арменското царство и Иверия. През 375 г. избухва военен бунт в Исаврия. В подновените по-късно войни с персите (375 – 378) и сарацините (377 г.) на изток, римляните отново постигат само частичен успех.
През 367 – 369 г. римляните водят напрегната отбрана срещу готските племена, които са навлезли в Мизия (Първата Готска война). Император Валент лично води кампанията от щаба си в Марцианопол. Постигнато е споразумение, готите да се заселят на римска територия около Дунав и да получат статут на федерати с ограничена автономия. В замяна, те трябва да участват като помощна войска в имперската армия. Държавните служители третират зле, унижават и ограбват готските заселници, и това довежда до тяхното недоволство и неподчинение, което скоро прераства в бунт.
Обединените племена федерати въстават срещу произвола на римляните и започват да опустошават Тракия. Въстанието бързо придобива класов характер, готите са подкрепени от недоволни римски поданици: обеднели селяни и роби. Прекъсналият за втори път войната със Сасанидите Валент, бърза да се разправи с въстаниците, които подценява и подстрекаван от своите съветници, не изчаква помощта на западния си колега и племенник Грациан, прославен военачалник, комуто Валент изглежда завижда. Решен да го изпревари, той с наличните в столицата войски тръгва на север, срещу силите на готския вожд Фритигерн.
В горещия летен следобед на 8 август 378 г. се състои решителното сражение край Адрианопол, дн. Одрин. Валент прибързано хвърля изморените от дълъг поход войници, срещу превъзхождащата по брой и позиции армия на въстаналите федерати и простолюдие. Отначало настъплението на тежката римска пехота е уверено и те обкръжават варварското опълчение, укрепено в лагер. Впоследствие имперската войска бива атакувана в гръб от чакащата в засада тежка конница на готите. В страховитото клане над 2/3 от легионерите са убити, само за няколко часа е погубена военната мощ на Източната империя.
Самият император е ранен от стрела и отнесен все още жив в една извънградска вила, която скоро е обсадена и запалена от врага. Валент загива заедно с всички вътре.
