Селото се намира на 780 m надморска височина на река Шемница, в северната част на областта Гяваткол, на 16 km северозападно от Битоля. Селото има две махали – християнска на север и мюсюлманска на юг. В мюсюлманската има джамия, а в християнската – църква „Свети Никола“.[1]
История
Според местна легенда селото е основано от бегълци от турските зулуми. Между тях имало някой старец, който делял всичко еднакво, „по мера“. Оттук и името, което по-късно се трансформирало в днешното име Лера.[1]
Председател на местния рволюционен комитет е Темелко Спасов, братовчед на Апостол Илиев Ушлиновски. През пролетта на 1902 година той става нелегален в четата на Тодор Байрактаров и през лятото на същата година е убит. Заместен е в Лера от Цветко Илиев Ушлиновски, брат на Апостол,[4] който загива в 1903 година по време на Илинденското въстание в сражение при Буф при отстъплението с Борис Сарафов.[5]
По време на българското управление в Македония жителите на Лера основават читалище „Донка и Сребра“, носещо името на двете героини от селото. На 27 юни 1943 година е положен основният камък на сградата на читалището.[8]
Във втората половина на века жителите на селото се изселват към Битоля, Скопие, Европа и презокеанските страни.[1]
Според преброяването от 2002 година селото има 122 жители самоопределили се както следва:[9]
Ставре Ушлинов (1887 – 1950), български революционер и военен
Бележки
↑ абвЛера // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2021-07-17. Посетен на 30 юли 2018.
↑Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 21.
