![]()
Тази статия е за битолското село. За прилепското вижте Жабяни.
Жабени или Жабяни (на македонска литературна норма: Жабени; на албански: Zhabjan; на гръцки: Ζιάμπανη) е село в община Битоля на Северна Македония.
География
Селото е равнинно – намира се в областта Пелагония, на 11 km южно от Битоля, на 585 m надморска височина.[1]
История
Според местната традиция името на селото идва от това, че то е разположено в блатиста местност, пълна с жаби.[1]
Според данни в Битолския кадийски сиджил от 1636 година жителите на Жабяни, Битолска кааза, подават жалба срещу цигани „бездомници и кавгаджии“. В резултат на циганите е забранено да се заселват в селото и околните села.[2]
В XIX век Жабени е село в Битолска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Атанасий“ в селото е от 1837 година.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Жабяни има смесено население от 340 жители, които 240 българи християни 100 и арнаути мохамедани.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Жабени е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 16 къщи.[4]
Цялото население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Жабяни има 200 българи патриаршисти гъркомани.[5]
През втората половина на XX век жителите на селото емигрират към Кравари, Битоля, Скопие, Европа и отвъдокеанските страни.[1]
Според преброяването от 2002 година селото има 178 жители самоопределили се както следва:[6]
Личности
- Родени в Жабени
Йосиф, деец на ВМОРО, арестуван в 1902 година и измъчван, но не издал нищо[7]
Бележки
- ↑ а б в г Жабени // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-07-29. Посетен на 29 юли 2018.
- ↑ Марушиакова, Елена и Веселин Попов. Циганите в Османската империя, София, Център за циганоложки изследвания, 2000, с. 44.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 236.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 13. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 октомври 2007
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 25.
.jpg)
