Селото се намира на 870 m надморска височина, в областта Пелагония, на 3 km източно от Битоля в планината Пелистер. В селото има шест църкви[2] – „Свети Димитър“ от ΧΙΧ век, „Възнесение Господне“ („Свети Спас“) от началото на XX, и двете силно пострадали през Първата световна война,[3] „Света Петка“, „Света Неделя“, „Рождество Богородично“, и манастирската „Свети Георги“.[2]
История
В 1607 година жителите на Брусник взимат едногодишен заем от вакъфа на Ахмед паша при месджида на шейх Хъзр Бали в Битоля в размер на 6000 акчета при лихва от 15% процента. Гаранти за парите са всички селяни, един за друг.[4] В сиджил от 1620-1621 година е отбелязано, че 10 ханета (домакинства) в Брусник дължат военния данък нузул за османския поход срещу Полша.[5]
Селяни от Брусник в началото на XX век
В XIX век Брусник е село в Битолска каза на Османската империя. В 1893 година братята Васил, Петре и Ангел Ивановски откриват борбата за българска църковна независимост в селото. Благодарение на тях през 1898 година селото получава ферман за отваряне на българско училище.[6]
Селяни от Брусник, убити през март 1904 година от четите на Георги Сугарев и Никола
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Брусник показано два пъти като чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак – веднъж със 116 къщи[8] и веднъж със 113 къщи.[9]
Според български източници между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[10] Но в действителност населението на селото е разделено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархияДимитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Брусник има 456 българи екзархисти и 488 българи патриаршистигъркомани и в селото функционират българско и гръцко училище.[11] Екзархийските къщи в Брусник в 1905 година пострадват от гръцки нападения.[12] Местната църква остава затворена до 1908 година заради спора между екзархисти и патриаршисти, но след Младотурската революция от 1908 година е построена нова църква за българите.[6] Към 1906 – 1907 година енорийски свещеник на Екзархията в селото е Василий Петров.[13]
По време на българското управление в Македония през Първата световна война Брусник е център на община в Битолска селска околия и има 990 жители.[14]
Според германска карта, издадена в 1941 година, въз основата на преброяването на населението на Югославия от 1931 г. посочва селото като населено с 800 жители македонци.[15]
В 1948 година селото има 964 жители. След 1961 година, когато брои 898 жители, селото започва интензивно да се разселва. Най-голям брой брусничани са заселени в Битоля, Скопие, а особено в Австралия, САЩ, Канада и Европа.[2]
Според преброяването от 2002 година селото има 241 жители.[16] През 2008 година селото има 186 жители.[2], а според последното преброяване от 2021 година – 190 жители.[1]
Ангел Иваноски (1864 – 1919), български революционер и борец за българска църковна независимост[6]
Божин Атанасов Скерлевски (1923 – 1944), югославски партизанин. От 1941 е член на СКМЮ и влиза в трета македонска ударна бригада. Умира в битка с български военни части при село Русце.[18]
↑Тази категория обхваща лицата, които участват в общия брой местно население, но поради отказа им да бъдат преброени, невъзможността да бъдат намерени по адреса си на местоживеене и непълнотата в работата на преброителите не са преброени официално, но данните за тях са били взети от административни източници и затова не участват в изясняването на етническата принадлежност, религия и майчин език
