Селото се намира в областта Пелагония, на 5 km южно от Битоля, в източните поли на Баба планина. Буково е ридско село, разположено на надморска височина от 720 m. Селото има площ от 17,9 km2, от които обработваема земя са 913 ha, пасищата са 591,8 ha и горите са 146,3 ha.[1][2]
Предава се легенда, че първите семейства обитават много отдавна изгореното село Неоляни, което се намирало наблизо, на около един километър западно от сегашното Буково, като в началото е разположено в подножието на буковските планини – Стар Забел и Неолица,[3] край река Киндирка. Името си селото носи от голямата букова гора, в която се е намирало.[2]
В непосредствена близост до село Буково се намира античният град Хераклея.[2]
Селото не е споменато в османския дефтер от 1468, но в този от 1568 година е със 189 християнски семейства, което го прави едно от най-големите села в областта.[4] В турски сиджили от 26 юни 1607 година се споменава даването на заем на жител – железар от селото.[5]
За материалното богатство на жителите на Буково свидетелства и архитектурата на някои от старите къщи, която е градска и в стил барок, като къщите на Широк сокак в Битоля. Останалите къщи са изградени от дялани камъни и също са забележителни със своя внушителен размер от 2 и 3 етажа. За духовното и културно минало на Буково свидетелства Буковският манастир „Свето Преображение Господне“, който въпреки че е възстановен в 1837 година върху основата на по-стара църква, се споменава в записи от XVI и XVII век.[1]
В XIX век Буково е село в Битолска каза на Османската империя. Още през XIX век селото е известно с производството и търговията на лют червен пипер наричан буковски пипер.[6]Атанас Шопов посещава Буково и в 1893 година пише:
Буковчани в началото на XX век
„
Буково, това е отечеството на най-добрия и най-благоуханния червен пипер, който излазя по ония места. Това малко българско селце е станало известност благодарение на добрия свой пипер. Буковският пипер има преимущества над всичките други пипери. Той не е лют, а притежава една особна приятна миризма и вкус.[7]
Въпреки че селото е гъркоманско, в него има посветени във ВМОРО – Ристе Кимов и Павле Сърбиновски, вторият убит по-късно от гръцки андарти.[11] По време на гръцката въоръжена пропаганда в Македония от 1904 до 1908 година Буковският манастир заедно с гъркоманското Буково са главна база на андартите в Пелагония. Екзархийските къщи в Буково в 1905 година пострадват от гръцки нападения.[12]
Почти през целия XX век Буково е силно засегнато от големи изселнически вълни. Много от жителите на селото търсят препитание в Австралия, САЩ и Канада главно, но също и в Западна Европа. Голяма буковска колония има в Рочестър, САЩ, и поради това градът е шеговито наричан Буково Сити. В 1961 година селото има 1939 жители.[2]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Тодор Ст. Мицканов от Самоводене е български кмет на Буково от 5 септември 1941 година до 25 ноември 1942 година. След това кметове са Кръсто Ив. Билянов от Струга (10 септември 1941 - 21 март 1942) и Войдан Ст. Бимбилов от Велмей (23 декември 1942 - 2 септември 1944).[14]
Женска носия от БуковоРеклама на „Интернешънъл Бейкинг Къмпани“ в Масилион, Охайо, на Лазар Тодоров от Долно Оризари, Битолско, Стефо Лазаров от Буково, Битолско, Димитри Петрев от Жерве, Воденско, Вас. Я Марковски от Карпешини, Леринско и Вангел Милев от Ращани, Битолско
Според преброяването от 2002 година селото има 3494 жители и е най-голямото в община Битоля, жителите му са се самоопределили както следва:[15]
Поради близостта с град Битоля и неговата промишлена зона, както и благоприятното географско положение, село Буково има развита икономическа дейност. В самото село Буково съществуват и работят фабрика, селскостопанска кооперация, магазини и обекти за обществено хранене.[1] От селското стопанство най-развито е градинарството. Заради изобилието от бистра вода и плодородна почва в това село се отглежда червен пипер, който е известен като буковски пипер по името на селото. Освен отглеждането на чушки в Буково се отглеждат и домати, зеле, праз, лук, грах, спанак. Запазено е отглеждането на зърнени култури, особено пшеница. От животновъдството най-развити са краварството и овчарството, а в по-малка степен и козарството. Много запазено е и живинарството чрез отглеждане на кокошки, петли, гъски и други домашни птици.
Обществени институции
В Буково от 1990 година има основно училище „Коле Канински“, линейка, поща и дом на културата.[1] Домът на културата се намира в сградата в центъра на селото.
Редовни събития
Буково е сред малкото места в Северна Македония, където всяка година последната седмица преди Великден се чества празникът Лазаровден. По време на празника младите момичета (а понякога и момчетата) от селото се обличат в богати традиционни селски костюми и шетайки от къща на къща пеят Лазараски песни, а след края на песента стопанинът слага по едно яйце в кошницата, която носят и пари.
Галерия
Панорама на Буково от времето на Първата световна война
Стара къща с градска архитектура в Буково
Селската чешма в Буково
Гледка от главната улица в Буково
Личности
Илия Балтов
Родени в Буково
Васила (Василики), ятачка на дейци на гръцката въоръжена пропаганда в Македония[16]
Четвероевангелие от 60-те години на XIV век, прибрано от Буковския манастир от епископ Йосиф Цвийович в 1922 година, съхранявано днес в Библиотеката на Белградския университет
↑ абвгдБуково // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-07-29. Посетен на 29 юли 2018.
↑„Буково“ – монографија. Буково, април 1981, стр. 5.
↑Палигора, Ристо. Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1 – 2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид. Скопje, 2013. с. 159.
.jpg)
