Красимир Каракачанов е агент на Шесто управление на Държавна сигурност по линия на „промакедонския национализъм“.[3]
Биография
Красимир Каракачанов е роден на 29 март 1965 г. в град Русе. Баща му Дончо Каракачанов е политик от БЗНС (казионен), през 1986 – 90 г. се издига до Председател на Окръжното ръководство на БЗНС в Русе и Председател на Областното ръководство на БЗНС в Разград, както и народен представител в няколко народни събрания.
Отбива наборната служба от 1983 г до 1985 г в РТВ във в. ф. 34420 в Костинброд – в зенитно-ракетния дивизион в планината Понор около Петрохан, уволнява се като младши сержант от запаса.
Служи в службите от 1990 г до 1996 г откъдето има званието капитан от запаса.
Доктор по право на Югозападния университет „Неофит Рилски“ с дисертация на тема „Външнополитическата дейност на ВМОРО (1893 – 1918 г.)“ (2014). Женен е, има дъщеря и двама внуци.
В края на май 2006 г. Красимир Каракачанов е обявен от вътрешния министър Румен Петков за бивш агент на Държавна сигурност. Обявлението е в отговор на въпрос на журналиста Николай Бареков от bTV за общо 47 водещи политици и духовници. Според изнесената информация Каракачанов е регистриран като агент от Шесто управление на ДС през 1989 г. с псевдоним „Иван“, ползван е по изготвяне на анализи за контраразузнавателните служби на МВР и не е давал сведения за български граждани. Съдържанието на документите не е изнесено, тъй като те съдържали класифицирана информация. След разкритието Каракачанов заявява, че той е бил причислен към Трети отдел, който се е занимавал с Македонския въпрос, и че и сега може да се подпише под становищата, които е писал тогава.[4]
Кандидат за президент (2011)
По повод президентските избори в България през 2011 година, през юли 2011 организационният съвет на ВМРО – БНД издига Красимир Каракачанов за кандидат-президент.[5][6]ЦИК регистрира предизборната двойка на 17 август, като е предоставен списък, съдържащ три имена, ЕГН и саморъчен подпис на заявени 18 464 избиратели, подкрепящи регистрацията.[7] На 20 септември става ясно, че кандидатите на ВМРО ще участват с бюлетина № 17.[8]
На първия тур от изборите, проведен на 23 октомври, Каракачанов печели 0,99% от всички подадени гласове.[9]
Президентът да е говорител на обществото и да отстоява българските национални интереси.
демографската политика да бъде основен национален приоритет
намаляване на броя на децата, непосещаващи училище. Съответствие между съдържанието и качеството на образованието и нуждите на икономиката и обществото.
одържавяване на приватизираните от монополистите дружества
по-многобройна и боеспособна армия
увеличаване правомощията на президента
против таваните на пенсиите, равен старт на държавната здравна каса и частните здравноосигурителни дружества. „Социалната система няма как вечно да издържа маргинализираните цигански общности“
президентът да отстоява правата на всички българи по света, а не само на българските граждани
президентът да може да свиква референдуми
равнопоставеност на жените и започване на дискусия за домашното насилие в страната, амнистия на задълженията на майките към НОИ
протекции за българския бизнес
външната политика на България да отразява българския национален интерес „без притеснения от членството ни в НАТО и ЕС“. В отношенията със съседните държави основен критерий да бъдат правата на българските общности там.
Извън страната
На 10 октомври град Щип (Северна Македония) осъмва с рекламни материали на Красимир Каракачанов. Картичките са разпространени в пощенски кутии и входове на блокове. Град в който живеят немалко хора с изявено българско самосъзнание, и жители с българско гражданство. В същото време видеоклип, който напомня за българския произход на населението в Северна Македония, се разпространява от дни в интернет пространството. Появата на предизборните материали предизвиква интерес от страна на няколко македонски медии, сред които основните телевизии – „Сител“, „Телма“ и „Алфа“.[11] Местната полиция премахва листовките и обявява, че издирва разпространителя, тъй като според закона в Северна Македония деянието е определено като престъпление.[12] От своя страна Каракачанов пише до македонските медии: „Обръщам се към вас с поредна молба да не търсите повече разделение между хората в България и Северна Македония. Всяка проява на близост между България и Македония днес е надежда за нормализация и за възстановяване на историческата справедливост“. В писмото Каракачанов пояснява, че появата на рекламни материали за българските избори в македонските градове е логична, защото в Северна Македония живеят много хора с българско самосъзнание и гражданство, а и самият град Щип е емблематичен за българската история.[13]
Резултати от изборите
На първия тур от изборите, проведен на 23 октомври, Каракачанов печели 33 236 гласа, или 0,99 % от всички подадени гласове.[14]
В чужбина Каракачанов получава 291 гласа, или 0,60 % от гласовете. От тях 80 са от Северна Македония.[15][16] По-голяма подкрепа получава от: Албания – 10,00 %, Австралия – 8,33 %, Китай – 4,00 %.
Кандидат за президент (2016)
На 28 юли 2016 г. е издигнат за кандидат за президент от инициативен комитет на патриотични организации. За негов вицепрезидент е предложен Явор Нотев от Атака, който също като Каракачанов е заместник-председател на парламента.[17][18][19] Двойката получава подкрепата на парламентарно представените партии от Патриотичния фронт – ВМРО и НФСБ, както и на Атака.[20][21] На 30 септември 2016 г. те се регистрират в ЦИК като „Обединени патриоти – НФСБ, Атака и ВМРО“.[22] Получават 14,97% на изборите или подкрепата на 573 016 български граждани, което им отрежда трето място.[23] На балотажа патриотите не дават подкрепата си нито за Румен Радев, нито за Цецка Цачева.[24]
Възгледите му за справяне с бежанската криза са свързани с това че „при нужда трябва да отблъснем мигрантите със сила“.[25]
Вицепремиер и министър на отбраната
След изборите от 26 март 2017 г. коалицията „Обединени патриоти“, в която влиза и ВМРО, подписва коалиционно споразумение с политическа партия ГЕРБ за съставяне на правителство. С решение на XLIV народно събрание от 4 май 2017 г. Красимир Каракачанов е избран за заместник министър-председател, отговарящ за отбраната, вътрешния ред и др. въпроси и министър на отбраната на Република България в третото правителство на Бойко Борисов. Още с встъпването си в длъжност Красимир Каракачанов обявява, че ще работи за осъществяването на редица патриотични инициативи в областта на отбраната.
На 31 януари 2022 г. Слободан Богоевски, бивш ръководител на македонската Служба за държавна сигурност (Службата за државна безбедност, СДБ), заявява в интервю за македонска онлайн медия, че Каракачанов е бил вербуван от службите в Югославия при посещение от обменна програма за студенти в края на 80-те години в Скопие.[27][28] Пред българската медия Дневник Каракачанов отрича твърдението и заявява, че никога не е учил в Скопие.[28]
Антиправителствени протести (2020)
Той твърди, че тези протести са свързани с желанието да се узаконят гей браковете в държавата, заявявайки „Не може в името на това няколко соросоидни НПО-та и партийки, които са извън парламента, да се докопат до властта, ти да разсипеш държавата. И в името на какво? Да ми доведеш гей браковете и да ми създаваш джендър република“.[29][30]
Библиография
Каракачанов, Красимир. ВМРО. 100 години борба за Македония. София, ВМРО-СМД, 1994.
Каракачанов, Красимир. ВМРО. 100 години борба за Македония. София, Македония прес, 1996.
Каракачанов, Красимир. ВМРО. 110 години борба за Македония. София, Македония Прес, 2004.
Каракачанов, Красимир. ВМРО – История на една борба. София, Захарий Стоянов, 2013.
Каракачанов, Красимир. Тодор Александров - Дълг и чест. София, Захарий Стоянов, 2019.
Каракачанов, Красимир. Забравените апостоли на Македония. София, Захарий Стоянов, 2021.
Каракачанов, Красимир. Външнополитическата дейност на ВМРО (1893-1944г.). София, Захарий Стоянов, 2023.
