При проведените на 25 юни2005 г. редовни парламентарни избори управляващата дотогава партия НДСВ получава 19,88% от подадените гласове, което осигурява на партията 53 депутатски места в Народното събрание. Загубата на доверието на част от избирателите (не гласуват или гласуват с недействителни бюлетини 50% от тях) е резултат от нерешените проблеми на България – ниски и бавно нарастващи доходи, забавяне на съдебната и здравната реформа, наличие на организирана престъпност, реализиране на приватизационни сделки и концесии, които не отговарят на обществените очаквания и на международните норми за прозрачност. „Коалиция за България“ (с водеща партия БСП) печели най-много гласове на избиратели – 30,95% от общия брой, което ѝ отрежда 82 депутатски места. Движението за права и свободи (ДПС) получава по-голям брой депутатски места в сравнение с предишните парламентарни избори (12,81%, които съответстват на 34 народни представители).[2]
Разединението сред десните формации значително намалява влиянието им. ОДС печелят 20 депутатски места, ДСБ – 17, БНС – 13. Резултатите от участието в изборите на коалиция „Атака“ се приемат от политическите наблюдатели за най-голямата изненада. Новата политическа формация печели 21 депутатски места, получавайки 8,14% от гласовете. Коалицията се ползва с подкрепата на привърженици както на крайно леви, така и на крайно десни политически течения, разочаровани от партиите‚ управлявали страната през последните петнадесет години. Успехите на „АТАКА“ на парламентарните избори се обясняват с икономическите трудности през прехода, както и с умелото използване от нейните ръководители на проблемите по запазване на българските национални ценности, на етническата конфронтация, значителното участие на представители на ДПС във властта, участието на българските войски в Ирак и други.[2]
Две седмици след влизането си в парламента, трима депутати от Коалиция Атака – Христо Величков, Йордан Величков и Станчо Тодоров – стават независими, след като са отстранени от парламентарната група (при съставянето на правителството гласуват в подкрепа на Сергей Станишев за министър-председател). Друг влязъл от листата на коалицията – Петър Манолов – също е вече независим. Така парламентарната група на Коалиция Атака остава със 17 души.[3]
В началото на 2009 г. е образувана нова парламентарна група – „Ред, законност и справедливост“.[4]
Комисия по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство
Комисия по външна политика
Комисия по отбраната
Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред
Комисия по земеделието и горите
Комисия по труда и социалната политика
Комисия по образованието и науката
Комисия по здравеопазването
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта
Комисия по околната среда и водите
Комисия по енергетиката
Комисия по културата
Комисия по правата на човека и вероизповеданията
Комисия по жалбите и петициите на гражданите
Комисия по европейските въпроси
Комисия по транспорт и съобщения
Комисия по гражданското общество и медии
Комисия по въпросите на държавната администрация
Комисия по парламентарна етика
Комисия за борба с корупцията
Комисия по политиката при бедствия и аварии
Дейност
При съставянето на това народно събрание, сочена за основна негова задача е бързото приемане на закони, съответстващи на правото на Европейския съюз, за чийто член България е приета през 2007 г.[5]
Трета промяна в Конституцията (2006)
През март 2006 г. е приета третата промяна в конституцията, главно свързана със съдебната власт и позволяваща депутатите да бъдат разследвани и съдени и за „престъпления от общ характер“, след разрешение от Народното събрание, а не само за тежки преестъпления, предвиждащи 5 години затвор, както е дотогава. Добавена е и възможност депутатите сами да могат да разрешат да бъдат разследвани без това да трябва да се гласува в парламента.[6][7]
Поправките в Наказателния кодекс от 2006 г., приети от парламента, впоследствие изненадващо се оказват причина за освобождаване от затвора на осъдения на втора инстанция на 12 години затвор за склоняване към проституция и очакващ присъда на последна инстанция Иван Главчев – Ванко 1. Впоследствие поправката, засягаща рапъра сводник, е кръстена от медиите „Поправката Ванко 1“.
Други решения
На 18 септември2008 г. събранието приема решение за одобряване на Пражката декларация, която определя нацистките и комунистическите тоталитарни режими, като най-голямото зло на 20 век. Проектът за решението е внесен от представители на ОДС и ДСБ. При гласуването декларацията е подкрепена от 106 депутати, 60 от Коалиция за България гласуват против, а 5 – въздържали се.
↑ абвЦураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 404 – 410.