Роден е на 18 юни 1963 г. в Димитровград, в семейството на Станка Радева (р. 1940) и Георги Радев (27 август 1937 – 3 април 2020) – счетоводителка и електроинженер. Родителите му са от село Славяново, Харманлийско, където Радев прекарва детството си. Има две години по-голяма сестра – Лозана (р. 1961).
Основното и средното си образование Радев получава в Хасково.[1] През 1982 г. завършва със златен медал Природо-математическата гимназия „Акад. Боян Петканчин“ в града. По-късно завършва ВНВВУ „Георги Бенковски“, Долна Митрополия през 1987 г., като първенец на випуска. По време на обучението си за офицер е приет в БКП, което тогава е задължително условие. Остава в партията до деполитизацията на Въоръжените сили през 1990 г. През 1992 г. завършва Ескадрилното офицерско училище (Squadron Officer School) на Авиационния университет на Военновъздушните сили на САЩ във военновъздушната база „Максуел“, Монтгомъри, Алабама, САЩ. От 1994 до 1996 г. е слушател в командно-щабен профил във Военна академия „Г. С. Раковски“, където завършва като първенец на випуска. Доктор по военни науки, като защитава дисертация на тема „Създаване и използване на системи за тактическа подготовка на авиационните екипажи и подразделения“ през 2000 г.[3] През 2003 г. завършва с отличен успех Военновъздушния колеж (Air War College) на Авиационния университет на Военновъздушните сили на САЩ, като магистър по „Стратегически проучвания“.[2]
Военна служба
На 7 юни 2005 г. е назначен за командир на 3-та изтребителна авиационна база.[4] На 25 април 2006 г. е назначен за командир на 3-та изтребителна авиационна база, считано от 1 юни 2006 г.[5] На 26 април 2007 г. е удостоен с висше офицерско звание бригаден генерал.[6] На 13 юли 2009 г. бригаден генерал Радев е освободен от длъжността командир на 3-та изтребителна авиационна база и назначен за заместник-началник на щаба по подготовката на Военновъздушните сили, считано от 1 юли 2009 г.[7] На 12 март 2010 г. е освободен от длъжността заместник-началник на щаба по подготовката на Военновъздушните сили и назначен за заместник-началник на същите.[8] На 22 юни 2011 г. поради реорганизация на формированието е освободен от длъжността заместник-началник на Военновъздушните сили и назначен на длъжността заместник-командир на същите, считано от 1 юли 2011 г.[9] На 28 април 2014 г. бригаден генерал Румен Радев е освободен от длъжността заместник-командир на Военновъздушните сили, назначен за командир на Военновъздушните сили и удостоен с висше офицерско звание генерал-майор, трите считани от 30 юни 2014 г.[10] През 2014 г. организира авиационно шоу „Това сме ние!“, като изпълнява с Миг-29 фигури от висшия пилотаж като „Камбана“ и „Кобра“. Румен Радев е летец-пилот I клас с летателен стаж на учебно-тренировъчен реактивен самолет Aero L-29 Delfin и Aero L-39 Albatros, на изтребители МиГ-15, МиГ-17, МиГ-21, МиГ-29,[11] както и с опознавателни полети на изтребители F-15, F-16, F/A-18 Hornet, Eurofighter Typhoon, SAAB Gripen, като по време на военната си кариера има пролетени над 1400 часа.
Съгласно президентски указ № 282 от 10 август 2016 г. генерал-майор Румен Радев е освободен по негова молба от длъжността „командир на Военновъздушните сили“ и от военна служба и е пенсиониран.[12]
Миг-29 на българската армия, излитащ от авиобаза „Граф Игнатиево“Румен Радев през 2014 г.
Политическа дейност
През август 2016 г. политическите партии БСП и АБВ официално го издигат за кандидат-президент на президентските избори през същата година.[13][14][15][16] Още същия месец АБВ оттегля номинацията си за ген. Радев.[17] Кандидат за вицепрезидент на Румен Радев е Илияна Йотова. Радев и Йотова печелят убедително президентските избори през ноември 2016 г.[18][19] На първия тур двойката получава 973 754 гласа (25,44% от гласувалите 3 947 629 души) като по този начин заема първото място, а на втория тур – 2 049 260 гласа (59,35% от гласувалите 3 452 824 души при обработени 99,33% протоколи).[20][21]
След проведените предсрочни парламентарни избори връчва мандат за съставяне на коалиционно правителство на ГЕРБ и Обединени патриоти начело с Бойко Борисов, като по този начин Борисов за трети път оглавява правителството.
През май 2018 г. Радев е на официално посещение в Русия, където се среща с премиера Дмитрий Медведев и президента Владимир Путин. Тази визита на български президент в Русия е първата след 10-годишна пауза на срещи от високо равнище между президентите на двете страни.
На 1 февруари 2021 г. обявява официално, че заедно с Илияна Йотова ще се кандидатират за втори мандат.[22][23]Президентските избори са насрочени за 14 ноември 2021 г.[24] На 14 ноември 2021 г. за президентската двойка Румен Радев – Илияна Йотова гласуват 1 322 385 българи и получават 49,42% от президентския вот, което ги изпраща на втори тур (балотаж на 21 ноември 2021 г.) с кандидат президентската двойка Анастас Герджиков – Невяна Митева (22,83%).[25]. В балотажа на 21 ноември 2021 печели срещу Анастас Георгиев Герджиков .
Служебни кабинети и идея за президентска република
Властта да се назначават служебни правителства е дадена от конституцията на президента. Президентът Радев назначава по време на управлението си няколко такива правителства. Така на практика страната започва в продължителни периоди да се превръща от парламентарна република в президентска такава.[26][27][28] По време на парламентарни кризи президентът назначава служебен кабинет и така поема цялата отговорност за управлението на страната.[29] Преди Радев такива правителства са рядкост, но при неговото управление това става често и се виждат несъвършенствата в конституцията. Това повдига въпроса за необходимостта от промени в конституционната уредба на президентската институция.[30] В такава обстановка някои анализатори подозират Радев, че подкрепя идеята за президентска република.[31] От президентството отричат тези твърдения. През август 2022 г. лидерът на „Има такъв народ“ – Слави Трифонов, инициира провеждането на референдум за президентска република, като твърди, че действащата в страната политическа система е провалена.[32] Същевременно от партията на Трифонов многократно заявяват подкрепата си за Радев.[33] Идеята за президентска форма на управление в България се прокарва и от някои анализатори, близки до Радев.[34] В проекта за изменения в конституцията, който президентът е подготвил, няма предложение за преминаване към президентска република, но това не пречи тази идея да се обсъжда, твърди председателят на стратегическия съвет към държавния глава.[35]
Конфликт с главния прокурор Гешев и с премиера Борисов
На 7 ноември 2019 г. Радев връща предложението за избор на Иван Гешев за Главен прокурор на България на Висшия съдебен съвет с мотивите, че липсва алтернативна кандидатура и изборът е предварително решен.[36] Повод са и организираните срещу Гешев протести в София,[37][38] както и изказаното от него мнение, че не споделя фундаменталния принцип за разделение на властите.[39] След повторно гласуване на същата кандидатура от ВСС,[40] тя е внесена отново за издаване на указ. Така на 26 ноември президентът издава указ за назначаването на Гешев.[41] След избора на Иван Гешев се пораждат съмнения за опит за негова намеса в политиката, понеже той сезира Конституционния съд с искане за тълкуване на текста, засягащ имунитета на президента. Според някои политически анализатори с това главния прокурор започва открита атака срещу Радев.[42] Радев също смята, че след избора на Гешев, прокуратурата започва да се използва като инструмент за разчистване на политически сметки.[43] Това става в момент, в който президентът е отявлен институционален опонент на действащия конституционен модел, при който липсва реален контрол на действията на прокуратурата.[44]
На 9 юли 2020 г. прокурори влизат в президентството и извършват действия по претърсване и изземване. Те арестуват две длъжностни лица от администрацията на президента по обвинения за злоупотреба с власт, търговия с влияние и разгласяване на държавни тайни. По повод на тези събития някои политически наблюдатели заявяват, че прокуратурата обслужва политическото статукво.[45] Според германския експерт Кристофер Неринг от Музея на шпионажа в Берлин, подобни действия са: „непрофесионални, незаконни и скандални.“[46] Тези действия са един от поводите за организираните през юли протести против властта. Те са подкрепяни от президента, който вече е оттеглил доверието си в правителството на Бойко Борисов. Радев издига лозунги за прогонване на мафията от изпълнителната власт и прокуратурата, като настоява за оставката на правителството и главния прокурор. Според политически анализатори и експерти по конституционно право, с някои от действията си в създалия се конфликт, както президентът, така и главният прокурор и премиерът нарушават разпоредби на Конституцията.[47][48]
Това се случва на фона на бездействието на прокуратурата спрямо анонимно появили се в медиите серия от аудио и видеозаписи и снимки, чиято автентичност е потвърдена в западни лаборатории, с които е уличен в престъпна дейност министър-председателят Борисов.[49][50] По същото време избухва и корупционния скандал, наречен „Осемте джуджета“, който уличава висши магистрати, и поражда сериозни съмнения, че и в прокуратурата се осъществява системно престъпна дейност.[51] Междувременно Конституционният съд излиза с решение, че имунитетът на президента изключва извършването на процесуални действия насочени срещу него, което е част от конституционната забрана срещу президента да бъде възбудено наказателно преследване. Решението на Конституционния съд не изключва възможността за процесуални действия спрямо служители на президентската институция.
Конфликт с правителство на Кирил Петков
След нападението на Русия през февруари 2022 г. президентът настоява България да не оказва военна помощ на Украйна. По този начин, България и Унгария остават двете страни в НАТО с такава противоречива позиция. Според специалиста по сигурност, о.з. полковник Валери Рачев, евентуални причини за това биха могли да се търсят в корупцията, поддържана от руската агентура в страната, която цели зависимостта на стратегически сектори от икономиката и отбраната от руски доставки. Друга причина би могла да е насаждания в миналото исторически мит за фундаменталната роля на дядо Иван в развитието на България, и използването на русофилството като хибриден инструмент за външно влияние.[52] В тази връзка шестима бивши министри на отбраната на България посочват в обща декларация, че „неутралитетът“ на България към Руско-украинска война е пряка заплаха за националната ѝ сигурност.[53] Всичко това се развива на фона на водената от Руската федерация агресивна политика, провокативното и недипломатично поведение на руския посланик Елеонора Митрофанова, съпроводено от серия тежки дипломатически и шпионски скандали между двете страни, и явно активизиране на руската агентура. През април 2022 година руската политика спрямо България агресира допълнително и Газпром спира доставките за страната. Това служи като повод на президента да атакува остро от проруски позиции политиката на правителството спрямо конфликта в Украйна. Тази позиция на президента е определена като позорна от представители на кабинета и е изказано съжаление, че Русия се опитва да продължи да се отнася към България като към своя пета колона.[54] По същото време изтича информация на българските служби, че руската шпионска мрежа е достигнала до върховете на държавата.[55] При тези обстоятелства президентът Радев участва в среща на върха в НАТО в началото на юли, на която Русия е обявена за най-значимата и пряка заплаха за сигурността на страните членки от алианса.[56] Според анализатори, конфликтът на правителството и президента допълнително се изостря след изгонването на десетки руски дипломати от страната за шпионаж.[57] В резултат се пораждат съмнения, че президентът подпомага процеса по свалянето на кабинета на Кирил Петков.[58][59]
Действия по време на първото служебно правителство на Гълъб Донев
След свалянето на правителството на Кирил Петков, позицията на президента по геополитическите въпроси свързани с войната между Украйна и Русия, допълнително се радикализира.[60] В резултат на 2 август, той назначава служебно правителство, което незабавно анонсира възобновяване на преговорите с Газпром, отказ от доставките на американски втечнен газ и прекратяване на доставките на специална продукция към Украйна.[61] B първото си официално интервю служебният премиер разграничава интересите на България от тези на HATO и EC. В началото на септември за среща с президента в България пристига директорът на нефтената компания „Лукойл“. Повод е предстоящото влизане в сила на петролно ембарго, което ЕС налага на Русия и което България успява временно да отложи.[62] Появяват се коментари, че е недопустимо страна в ЕС, да обсъжда с руска компания санкционирана от ЕС, бъдещето на бизнеса им.[63] При това Радев остро критикува ЕС за енергийните мерки насочени към налагане на ембарго на вноса на руски изкопаеми горива и към икономии на потреблението на енергия, отказвайки да се съобразява с тях.[64] Междувременно, безрезултатните опити на служебният кабинет да се договори с „Газпром“, са окачествени като национално унижение.[65] На 21 септември Путин обявява мобилизация, заплашва отново с ядрена атака и инициира спешни „референдуми“ за анексиране на окупираните украински територии, което предизвиква остри реакции в ООН.[66] Първоначално Радев и служебният премиер не изразяват позиция,[67] но на 23-ти президентът свиква среща по сигурността на която ситуацията е обсъдена и руските действия са осъдени.
На 2 октомври президентите на 9 страни от Централна и Източна Европа излизат със съвместно изявление, с което призовават за повече военна помощ за Украйна, и потвърждават подкрепата си за териториалната цялост на страната, както и за бъдещото ѝ членството в НАТО. Радев не подкрепя това обръщение, твърдейки отново, че подобни действия ще въвлекат България във война.[68] Тази реакция предизвиква протест пред президентството с искане за отстраняване на Радев от поста му.[69] По същото време президентът участва в среща на върха на ЕС, която призовава към повече военна помощ за Украйна.[70] Същевременно, стотици българи от Украйна се обръщат към президента с искане за спиране на проруската пропаганда и предоставяне на военна помощ, твърдейки че неутралитетът на България е израз на лицемерие.[71] Остри критики спрямо позицията на България отправя и военният министър на Латвия, който заявява, че тя граничи с предателство и политиците които я поддържат, не заслужават нито доверие, нито уважение.[72] В тази ситуация, в началото на ноември новоизбраният българският парламент приема с голямо мнозинство решение за изпращането на пряка военна помощ в подкрепа на Украйна. Впоследствие президентът характеризира това решение като взето от войнолюбци, макар по същото време да подписва заключенията на годишния съвет на ЕС, в които се потвърждава, че Съюзът остава ангажиран с военната подкрепа на Украйна.[73]
Действия по време на второто служебно правителство на Гълъб Донев
След преждевременното разпускане на парламента през февруари 2023 г., президентът насрочва нови избори и преназначава отново служебното правителство на Гълъб Донев. През същия месец на среща на ЕС в Брюксел, Радев отново се противопостави на въоръжаването на Украйна, като заявява, че ще препоръча служебното правителство да спре да изпраща оръжия, като фактически показва, че няма да се съобразява с решението на 48-ото народно събрание.[74] Румен Радев също така заплашва, че България ще наложи вето на ЕС, ако се гласуват нови санкции срещу Русия, които включват и ядреното гориво. Още на 20 октомври 2022 г., служебното правителство вече е отменило решение на предишния Министерски съвет за диверсификация на доставките на ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй“, с което е направен опит да се улесни политиката на президента, целяща енергетиката на страната да остане зависима от руските изкопаеми горива.[75] Въпреки това, през ноември новосформираното Народното събрание приема решение, с което се възлага на правителството да започне процедура по лицензирането на неруско ядрено гориво с цел диверсификация на енергийните доставки. Редица десни и центристки партии реагират остро на тези проруски изявления, нарушаващи конституционните правомощия на президента и противоречащи на актове на парламента, като го заплашват с бъдеща процедура за отстраняването му от поста. Пред Президентството е организиран протест с искане на оставката на Радев.[76] По същото време САЩ санкционират по закона Магнитски за тежка проруска корупция активисти на БСП, заемали възлови постове в ядрената енергетика, както и ръководителя на партията на русофилите в страната – Николай Малинов.[77] По този повод българският посланик в САЩ Георги Панайотов, който е и бивш военен министър заявява, че когато една съюзна държава си сътрудничи с Русия в ядрената енергетика, „на САЩ им светва червената лампа“.[78]
В края на март на заседание на Европейския съвет, президентът Румен Радев не приема формално постигнатото в Съвета споразумение за спешна доставка на боеприпаси за Украйна, макар да го е подписал. Той заявява, че България няма да доставя боеприпаси и споразумението няма задължителен характер. Относно издадената от Международния наказателен съд заповед за арест на руския президент Владимир Путин който е издирван като военопрестъпник, той заема неясна позиция, като мълчи също и за руското имущество в България, с което след конфискация и продажбата му, може да се подпомогне възстановяването на щетите в Украйна. Това води до нов протест пред президентството с искане за оставката му.[79]
Конфликт с правителството на Николай Денков
Още при връчването на проучвателния мандат за съставяне на правителство на „Продължаваме промяната – Демократична България“, Румен Радев остро напада коалицията, като тази конфронтационна политика продължава и след съставянето на правителство през юни 2023 година. През август Радев атакува в Конституционния съд законовата промяна, предвиждаща прекратяването на 35-годишния концесионен договор на държавата с „Лукойл“, който регламентира ползването от руската компания на нефтеното пристанище „Росенец“. Промяната предвижда връщането на пристанището под контрола на българската държава. През октомври президентът Радев сезира отново Конституционния съд за налагането на такси върху преноса на руски природен газ през България по Балкански поток. На фона на внесено в НС предложение за предсрочно прекратяване на изключението за България от европейското петролно ембарго за Русия, президентът заема отрицателна позиция и се изказва в подкрепа на продължаването на вноса на руски петрол в страната. В тази връзка финансовият министър Асен Василев отправя остра критика към държавния глава. Според него със своите действия Румен Радев практически защитава руските интереси в България.[80] Според премиерът Денков, с действията си Радев не защитава българските интереси.[81] След началото на демонтажа на паметника на Съветската армия в София през декември 2023 г., Радев заявява, че премахването на построения с пропагандни цели от комунистическия режим монумент, е „агресивно настъпление срещу държавността, историята и паметта“.[82] През януари 2024 г. Радев атакува пред Конституционния съд и част от новоприетите конституционни промени, с които се предвиждат известни ограничения на президентските правомощия. Такива са свободата на президента да избира служебен премиер, както и възможността парламентът да продължи да работи при управление на служебно правителство, назначено от президента.
Действия по време на служебно правителство на Димитър Главчев
През април 2024 г. след поредната политическа криза в страната, за служебен премиер от президента е назначен Димитър Главчев. В края на май същата година, София става домакин на Парламентарната асамблея на страните членки на НАТО, което е едно от най-важните международни събития, планирани за провеждане в България през годината. Президентът Радев, който е върховен главнокомандващ, не се появява на срещата, която продължава три дни. Държавният глава отива на посещение в Унгария и Швейцария, като използва случая за да разкритикува оттам съюза за позицията му в подкрепа на Украйна във войната й с Русия.[83] По този повод, военният министър Атанас Запрянов заявява, че критиките на президента са несъстоятелни. Президентът Радев не приема и предложението на Министерския съвет да ръководи българската делегация като участва в срещата на държавните и правителствени ръководители на НАТО във Вашингтон през юли, поради ангажиментите, които е предвидено България да поеме по отношение на войната в Украйна.
Критики и противоречия
През август 2016 г. Радев заявява, че ситуацията страната да бъде докарана до необходимост да използва платена съвместна охрана на въздушното ѝ пространство е по-унизителна от клаузите на Ньойския договор.[84] По-късно той уточнява, че е против тази охрана да бъде платена услуга, както и че сред съюзниците ни се създава впечатление, че България няма воля за развиване на собствени отбранителни способности.[85] След това изказване той подава оставка като командир на ВВС.
Издигане кандидатурата на Радев
Среща между Румен Радев и Владимир Путин, 22 май 2018 г. На срещата Радев вижда развитието на отношенията между двете страни във възраждането на спрените тогава спорни руски енергийни проекти в България. Външната политика на Путин цели да постави в зависимост европейските страни потребяващи руски изкопаеми горива. След нападението на Украйна на тази зависимост е сложен край.
През юни 2016 г. в Москва се провежда конгрес на управляващата путинистка партия „Единна Русия“, на който присъства и председателят на БСП Корнелия Нинова. Малко по-късно Институтът за стратегически изследвания, ръководен от руския генерал от външното разузнаване Леонид Решетников, поръчва социологическо изследване. То е насочено към предстоящите президентски избори в България, и търси подходяща кандидатура за БСП. Проучването е организирано през юли от Николай Малинов, обвинен по-късно в шпионаж в полза на Русия и санкциониран по закона Магнитски.[86] След като през ноември генерал Радев печели изборите, Решетников обявява, че предварително е обсъдил неговата кандидатура с Нинова. След пререкания и взаимни обвинения в лъжа, двамата все пак се съгласяват, че среща между тях е имало, и на нея името на Румен Радев е било споменато. Впоследствие Решетников изразява своята надежда, че новият президент на България ще се опита да промени политическата ориентация на страната, като я сближи с Русия.[87] По-късно на Решетников е наложена 10-годишна забрана да посещава България във връзка с русофилски шпионски скандал.[88] Самият Радев, преди да встъпи в длъжност, се среща в София с представители на института, ръководен от Решетников. През септември 2016 година, кандидат-президентът Радев посещава традиционния Събор на русофилите край язовир „Копринка“, където произнася реч в която възхвалява вековното приятелство между руския и българския народ. В специален доклад на Държавния департамент от 2022 година, САЩ обвързват събитията около избирането на Радев за президент през 2016 година и подкрепата оказана му от БСП с активна намеса на руските служби за дезинформация и пропаганда в България.[89]
Радев и руската агресия в Украйна
Както по време на първия, така и през втория мандат на президента Радев, с някои свои изявления, той дава повод за критики, насочени към провежданата от него прокремълска външна политика, разграничаваща страната ни от позициите на останалите членки на НАТО и ЕС.[90] Така например, още преди встъпването си в длъжност в началото на 2017 г., президентът Радев обявява икономическите и политически санкции наложени от ЕС, САЩ, Канада, Япония, Австралия и други държави на Русия заради анексията на Крим за ненужни, като заявява, че Крим дефакто е руски, което предизвиква дипломатически скандал. Същият скандал се повтаря и в предизборния дебат за втория му мандат в края на 2021 г. При тези обстоятелства след встъпването му в длъжност, през януари 2022 г. Русия настоява ултимативно силите на НАТО да се изтеглят от България и от други части на Източна Европа, а през февруари напада Украйна.
След руското нападение над Украйна тази тенденция у Радев се засилва, като той заема колеблива и неясна позиция, и то при положение, че Русия заплашва с ядрена атака НАТО. Президентът заявява, че е видно, че Русия ще спечели войната, макар според него, впоследствие тя трудно ще спечели мира. Тази мъглява позиция е разтълкувана от някои евроатлантически кръгове в България, като желание тя да бъде представена като неутрална държава.[91] Президентът настоява България да не оказва военна помощ на Украйна, макар такава да е поискана от нападнатата държава, и за предоставянето на такава да лобират САЩ, НАТО и ЕС. Претекст за това е страната да не стане пряк участник в конфликта, но въпреки всичко България е включена в специален списък с неприятелски държави от Русия. По същото време близкият до президента военен министър Стефан Янев,[92] е освободен от поста си след тежък русофилски скандал.[92] Такова виждане за ненамеса във войната е поддържано активно в общественополитическия живот на страната и от прокаралата кандидатурата на Радев за президент, Корнелия Нинова.[93] Подобна политика изглежда още по-нелогично на фона на това, че традиционно неутрални страни като Швеция и Финландия, се отказват от този свой статут и кандидатстват за спешен прием в НАТО след руската агресия.
При посещението си през юли 2023 г. по покана на правителството на Николай Денков, президентът Володимир Зеленски е приет и от Румен Радев. На срещата Радев се противопоставя на военната помощ за Украйна, обещана преди това от премиера. По този повод украинският президент произнася силно емоционална и критична реч в лицето на българския държавен глава. В резултат, смутеният български президент се вижда принуден да помоли телевизионните екипи да напуснат президентството, а срещата им продължава при закрити врати.[94] Седмица по-късно Радев заявява, че Украйна е страната, която настоява да се води тази война, но Европа плаща сметката за нея. По този повод премиерът Денков припомня, че всъщност кръгът около Путин е започнал войната и той я продължава.[95] В тази връзка в позиция на украинското посолство се казва, че тезите на Радев са аналогични на опорните точки на руската пропаганда и хибридна война.[96] През декември 2023 г. президентът Румен Радев налага вето на Закона за ратифициране на споразумението, с което България предоставя безвъзмездно на Украйна около 100 бр. бронетранспортьори от складовете на МВР. В мотивите към ветото е отбелязано, че народните представители не са били достатъчно запознати с конкретните параметри на дарените БТР-и, което ги поставя в невъзможност обективно да преценят, дали те са с отпаднала необходимост.[97] През февруари 2024 г. френският президент Макрон кани свои колеги от 20 европейски държави на работна среща, заради рязката ескалация на руската агресия. На срещата Макрон не изключва възможността при последващо трайно влошаване на събитията на фронта, Западът да изпрати войски в Украйна. По този повод Радев предупреждава, че идеята за пряка намеса на НАТО, може да доведе до ядрен конфликт.[98]
Подозрения за зависимост от Кремъл
Според ген. Аню Ангелов – бивш военен министър, още докато Радев е кадрови военен, той лично го критикува за русофилските му възгледи, несъвместими с вижданията на един натовски генерал.[99] През 2016 г. руският лобист ген. Решетников дава интервю, в което твърди, че като президент Румен Радев може да изиграе решителна роля, така че България да тръгне по самостоятелен път, като напусне НАТО и Европейския съюз и се сближи с Москва.[100] През 2018 г. американският медиен експерт по шпионаж и бивш флотски офицер Малкълм Нанс, допуска в книгата си „Заговорът за разрушаване на демокрацията“, че президентът Радев е част от специален план на Путин да наложи доминацията си и внедри своя модел на управление в Източна Европа.[101] В интервю от 2021 година Глен Грант, който е бивши британски офицер и консултант по реформите в Българската и Украинската армия, твърди, че ген. Румен Радев има авторитарни амбиции, не оказва подкрепа на структурите на НАТО, а на практика гледа към Русия.[102] Според Кристофър Неринг, германски специалист по история на комунистическите тайни служби, след нападението на Русия над Украйна политическото развитие на Радев се преобръща. Според него, политическата кариера на президента започва като човек на Москва, но въпреки някои последвали криволици, след началото на войната, той се връща в изходна позиция.[103] Бившият премиер на България Иван Костов сравнява поведението на президента по отношение на руската агресия в Украйна с това на руски агент, пропагандиращ идеите на Кремъл за войната.[104] Костов твърди, че Радев е лансиран на поста си от руската пета колона в страната.[105] От своя страна бившият президент Плевнелиев смята, че Радев е проект на дълбоката държава, която в България се ръководи от бивши агенти на комунистическите служби, които се опират на връзките си с Москва.[106] От президентството отричат тези твърдения.
Политически проект „3-ти март“
След нападението на Русия над Украйна и последвалото обявяване на България за неприятелска държава, някои партии поставят въпроса празникът 3-ти март да остане само официален празник, но национален празник да стане 24 май, като чисто българско отбележие, което не разделя обществото. Това предложението се натъква на демагогия и популизъм, които прерастват в ожесточен спор, подхранван от традиционното за България дълбоко разделение между русофили и русофоби.[107][108] В тази връзка по случай празненствата на Шипка през август 2023 г., Румен Радев обявява Трети март за червената линия, която народното движение няма да допусне да бъде заличена. Той нападна яростно правителството и партиите, които подкрепят идеята, като ги обвинява, че страдат от „властова булимия“ и заплашват демокрацията.[109] В резултат, през септември същата година леви активисти учредяват движение „Трети март“, което някои анализатори предполагат, че ще бъде трансформирано в лява русофилска политическа партия, най-късно след приключване на втория президентски мандат на Радев. През годините си като президент, Радев постепенно изпада в дълбок конфликт с Корнелия Нинова и редица изключени от БСП социалисти започват да гравитират около него. Същевременно, наименованието „Трети март“ е запазено за 10 години в Патентното ведомство като търговска марка от гравитиращата около Радев Весела Лечева, която е сред основателите на движението.[110] Това е парадоксално, понеже вече е имало отказ за запазване на името на националния празник на друг заявител от страна на същото ведомство. По конституция президентът няма право на партийно строителство, а близки негови съратници отричат, че той стои зад идеята за нова партия.[111] Според културологът Боян Папазов в речта на президента на връх Шипка прозира, че той разчита на невежеството на хората, а неговите речи са изтъкани от политически клишета.[112]
Обществено доверие
Първият мандат на президента Радев показва устойчиви високи нива на доверие от около 60% и двойно по-ниски нива на недоверие от около 30%.[113] Румен Радев започва и втория си мандат в началото на 2022 година с традиционно високо доверие от над 58% и с ниско недоверие от около 32%.[114] Впоследствие геополитическите сътресения се отразяват негативно на рейтинга му и той започва да се колебае. Така в края на 2022 година за първи път недоверието към него превишава доверието, като стойностите им са 41%, респективно 40%.[115] В средата на 2023 година подкрепата за Радев е силно разколебана, като 33% от анкетираните са положително настроени към личността му, но около 32% изразяват отрицателно отношение към него.[116] В началото на 2024 година доверието към президента се покачва отново до около 40%, но заедно с него расте и недоверието към него, което достига до 38%.[117]
↑„Осемте джуджета“ 3: един плик с 550 000 евро за Еврото. Бизнесменът Димитър Ламбовски разказва: история от паркинга на Специализираната прокуратура. 31.07.2020, Клуб Z.
↑Даниел Смилов: Очаквам кабинетът на Радев да предприеме действия по договора с „Газпром“. Debati.bg/04.08.2022.
↑Ще има ли служебен завой към Москва. През последните месеци президентът беше силно критичен към прекратяването на доставките от „Газпром“ и износа на оръжие към Украйна. Сега той има цялата власт. Капитал, 5 август 2022 г.
↑„Договорихме се“. Служебното правителство и „Лукойл“ са набелязали мерки за осигуряване пазара на горива. 08.09.2022, Свободна Европа.
↑Веселин Стойнев, Епизоди от самоунижението пред Русия. Вътре в себе си Гълъб Донев и Румен Христов изглежда все още поне малко се борят с изпълнението на поръчката. 30 август 2022 г., Clubz.bg.
↑Путин обяви частична мобилизация и заплаши с ядрени оръжия. Джо Байдън: Русия отправя „безразсъдни“ заплахи. Макрон призова за „максимален натиск“ срещу Путин. Медиапул, 21 септември 2022.
↑Има ли България позиция по „мобилизацията“ на Путин. И къде е Радев? Президент и премиер отсъстват от темата. Външно препраща към декларация на Борел. Клуб 'Z', 23 септември 2022 г.
↑Радев се обяви срещу позицията на 9-те президенти за Украйна в НАТО.
Сега, 03 Окт. 2022 г.
↑Евролидерите бяха по-единни за Украйна, отколкото за тавана за газа. Дневник, 07 окт 2022.
↑Призив до родните институции отправиха близо 800 украински българи. БНР, 24.10.2022.
↑„Близко до предателство“. Военният министър на Латвия критикува България за отказа да изпрати оръжие на Украйна. Свободна Европа, 26 октомври 2022 г.
↑Светослав Терзиев, Марш, марш с генерала наш при войнолюбците в Брюксел. Румен Радев заболя като Корнелия Нинова от еврофобски синдром. Сега, 03.01.2023 г.
↑Ива Капкова, България е била уведомена, че Вашингтон ще допълва списъка „Магнитски“ с още българи. 11 февруари 2023.
↑Светослав Терзиев, Радев подкрепи заключенията на ЕС, с които не е съгласен. Европейските лидери заседават днес и утре в Брюксел по дневен ред, който не допада на българския президент.
Сега, 23 март 2023 г.
↑Асен Василев: Президентът се обяви за защитник на "Газпром", това е срам. Дир.бг. 26.10.2023 год.
↑Ген. Ангелов: Проруската пропаганда взима връх на най-високо ниво – в президентството на България. БГНЕС, 09.07.2023.
↑Радев – инструмент за изкарване на България от ЕС и НАТО. Това не е злобна спекулация, а пророчество на ген. Леонид Решетников от 24 ноември 2016 г. 01 юни 2023, в-к. Сега.
↑Американски шпионин със скандално разкритие: Румен Радев е част от план на Путин за доминация. 168 Часа, 06.12.2018 г.
↑Глен Грант: МО не е на ниво, Радев не оказва подкрепа на НАТО. BGNES, 24.04.2021.
↑"Галъп": за първи път от 2009 г. - доверието в кабинета е по-високо от недоверието. 86,4% очакват цените да продължат да растат. Клуб 'Z', 25 януари 2022 г.
Artikel ini sebatang kara, artinya tidak ada artikel lain yang memiliki pranala balik ke halaman ini.Bantulah menambah pranala ke artikel ini dari artikel yang berhubungan atau coba peralatan pencari pranala.Tag ini diberikan pada Desember 2022. Halaman ini berisi artikel tentang Menteri Pertanian Bangladesh saat ini. Untuk mantan Menteri Sumber Daya Air Bangladesh, lihat Abdur Razzaq (politikus). Untuk orang lain dengan nama yang sama, lihat Mohammad Abdur Razzaque (disambiguasi). Mohammad A...
Artikel ini sebatang kara, artinya tidak ada artikel lain yang memiliki pranala balik ke halaman ini.Bantulah menambah pranala ke artikel ini dari artikel yang berhubungan atau coba peralatan pencari pranala.Tag ini diberikan pada Januari 2023. Vodafone Hutchison AustraliaJenisPerusahaan patunganIndustriTelekomunikasiDidirikan2009Kantorpusat177 Pacific Hwy, North Sydney, NSW, 2060TokohkunciIñaki Berroeta (CEO) Canning Fok (Ketua)[1]Pendapatan A$3.481 miliar (2017)[2]Laba bers...
Election in Vermont Main article: 1848 United States presidential election 1848 United States presidential election in Vermont ← 1844 November 7, 1848 1852 → Nominee Zachary Taylor Martin Van Buren Lewis Cass Party Whig Free Soil Democratic Home state Louisiana New York Michigan Running mate Millard Fillmore Charles F. Adams William O. Butler Electoral vote 6 0 0 Popular vote 23,132 13,837 10,948 Percentage 48.27% 28.87% 22.85% County Results T...
This Is Me... NowAlbum studio karya Jennifer LopezDirilis16 Februari 2024 (2024-02-16)DirekamMei 2022–29 Juni 2023[1][2]GenreR&B[3]Durasi44:24Label Nuyorican BMG Produser BongoByTheWay Rogét Chahayed G-Ry Jeff Gitty Gitelman Bernard Harv Harvey Hit-Boy Tay Keith Carter Lang Angel Lopez Kurtis McKenzie T-Minus Andrew Wansel Sam Wish Federico Vindver Yeti Kronologi Jennifer Lopez Marry Me(2022) This Is Me... Now(2024) Singel dalam album This Is Me... Now ...
2000 Indian filmUnnai Kodu Ennai TharuvenDVD coverDirected byKavi KalidasWritten byKavi KalidasProduced byR. B. ChoudaryStarringAjith KumarSimranCinematographyAgilanEdited byV. JaishankarMusic byS. A. RajkumarProductioncompanySuper Good FilmsRelease date 19 May 2000 (2000-05-19) Running time158 minutesCountryIndiaLanguageTamil Unnai Kodu Ennai Tharuven (transl. Give me yourself, and I'll give you myself) is a 2000 Indian Tamil-language war drama film produced by R. B. Ch...
Film by Paul Jarrett Fan GirlPromotional posterDirected byPaul JarrettWritten byGina O'BrienProduced by Nick Huston Paul Jarrett Adam Spielberg Starring Kiernan Shipka Meg Ryan Kathleen Schipelliti All Time Low Cinematography Brian Burgoyne Tim Gillis Edited byPhyllis HousenDistributed byABC FamilyRelease dates June 15, 2015 (2015-06-15) (LA Film Festival) October 3, 2015 (2015-10-03) (United States) Running time100 minutesCountryUnited StatesLanguageEngl...
Disambiguazione – Se stai cercando altri significati, vedi San Sicario (disambigua). San SicariofrazioneLocalizzazioneStato Italia Regione Piemonte Città metropolitana Torino Comune Cesana Torinese TerritorioCoordinate44°57′30″N 6°48′22″E / 44.958333°N 6.806111°E44.958333; 6.806111 (San Sicario)Coordinate: 44°57′30″N 6°48′22″E / 44.958333°N 6.806111°E44.958333; 6.806111 (San Sicario) Altitudine1 700 m...
قُزما ودَميانقُزما ودَميان، بريشة «جوريج شوبيك» 1890م. مُتحف سلوفينيا الوطني.معلومات عامةبداية النشاط القرن 4 رتبة التقديس قديس يوم العيد 26 سبتمبر[1]27 سبتمبر[2] ممثلة بـ شهيد لديه جزء أو أجزاء قزمادميان تعديل - تعديل مصدري - تعديل ويكي بيانات قُزما ودَميان (ولدوا في ال�...
American racing driver Jeff SimmonsNationality AmericanBorn (1976-08-05) August 5, 1976 (age 47)Hartford, Connecticut, U.S.Related toChris Simmons (brother)IRL IndyCar SeriesYears active2004, 2006–2008TeamsMo Nunn RacingPatrick RacingRahal Letterman RacingA. J. Foyt EnterprisesStarts26Wins0Poles0Best finish16th in 2006Previous series2000, 2003–2006, 2008Indy LightsAwards1999Team USA Scholarship Jeff Simmons (born August 5, 1976) is an American former race car driver[1] who co...
Leader of the Welsh Government This article is about the office. For the current holder, see Vaughan Gething. For a list of Welsh first ministers, see List of first ministers of Wales. First Minister of WalesPrif Weinidog Cymru (Welsh)LogoFlag of WalesIncumbentVaughan Gethingsince 20 March 2024 (2024-03-20)Welsh Government Welsh CabinetSeneddStyleFirst Minister(informal)The Right Honourable(UK and Commonwealth)His Excellency(international)StatusHead of GovernmentAbbre...
Species of mammal Royal antelope Individual at the San Diego Zoo Conservation status Least Concern (IUCN 3.1)[1] Scientific classification Domain: Eukaryota Kingdom: Animalia Phylum: Chordata Class: Mammalia Order: Artiodactyla Family: Bovidae Subfamily: Antilopinae Genus: Neotragus Species: N. pygmaeus Binomial name Neotragus pygmaeus(Linnaeus, 1758) Synonyms[2] Capra pygmaea Linnaeus, 1758 Antilope regia Erxleben, 1777 Antilope opinigera Lesson, 182...
County in Kentucky, United States County in KentuckyTaylor CountyCountyEntrance to Clay Hill, located along Kentucky Route 289.Location within the U.S. state of KentuckyKentucky's location within the U.S.Coordinates: 37°22′N 85°20′W / 37.37°N 85.33°W / 37.37; -85.33Country United StatesState KentuckyFounded1848Named forZachary TaylorSeatCampbellsvilleLargest cityCampbellsvilleArea • Total277 sq mi (720 km2) • Lan...
Darran MountainsThe Darran Mountains are shaded purple. This map also shows the approximate extent of the geological magma origin Darran Suite of gabbronorite and dioritic orthogneiss in red shading which is named after the mountains, is more resistant to erosion than the other rocks of the mountains, and reaches higher heights.Highest pointElevation2,723 m (8,934 ft)[1]Parent peakMount TūtokoCoordinates44°40′S 168°05′E / 44.667°S 168.083°E...
المقالة الرئيسة: تصفيات كأس الأمم الأوروبية لكرة القدم 2012 ترتيب ونتائج المجموعة الرابعة من مسابقة تصفيات كأس الأمم الأوروبية لكرة القدم 2012. الترتيب م الفريقعنت لعب ف ت خ أ.له أ.ع أ.ف نقاط التأهل 1 فرنسا 10 6 3 1 15 4 +11 21 التأهل للمسابقة النهائية — 1–1 2–0 0–1 3–0 2–0 2 البوسن...
Cet article est une ébauche concernant une chanson, le Concours Eurovision de la chanson et le Luxembourg. Vous pouvez partager vos connaissances en l’améliorant (comment ?) selon les recommandations des projets correspondants. Ce soir je t'attendais Chanson de Michèle Torr auConcours Eurovision de la chanson 1966 Sortie 1966 Durée 2:52 Langue Français Genre Pop, variété, chanson française Auteur Jacques Chaumelle Compositeur Bernard Kesslair Classement 10e (ex-aequo) (7 ...
Este artículo o sección tiene referencias, pero necesita más para complementar su verificabilidad. Busca fuentes: «Game Boy Advance» – noticias · libros · académico · imágenesEste aviso fue puesto el 3 de diciembre de 2018. Game Boy Advance InformaciónTipo Videoconsola portátilGeneración Sexta generaciónDesarrollador NintendoFabricante NintendoPantalla TFT LCD, 240×160 píxeles, 40,8×61,2 mmProcesador ARM7TDMI 16,7 MHz[2]Fecha de lanzamiento JP 21 ...
Ongoing development in the United States See also: List of monuments and memorials removed during the George Floyd protests, List of monument and memorial controversies in the United States, and List of Confederate monuments and memorials The Robert E. Lee monument in New Orleans, Louisiana, is taken down on May 19, 2017. There are more than 160 monuments and memorials to the Confederate States of America (CSA; the Confederacy) and associated figures that have been removed from public spaces ...
.jpg)
.jpg)
_03.jpg)
