![]()
Тази статия е за селото. За населението на Карамания вижте Караманлии. За заселниците дали името на Караманската държава вижте Карамани.
Карамани (на македонска литературна норма: Карамани) е село в община Битоля на Северна Македония.
География
Селото се намира на 580 m надморска височина в областта Пелагония, на 7 km североизточно от Битоля.[1]
История
Името или идва от черните почви на селото – на турски кара, означава черен – или е топонимизация на родовото име Караман.[1]
В XIX век Карамани е село в Битолска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Карамани има 350 жители, всички българи християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Карамани е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 38 къщи.[3]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Карамани има 296 българи екзархисти и функционира българско училище.[4]
През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците.[5]
В 1961 година селото има 496 жители, а в 1981 година 529 жители. След това насeлението намалява вследствие на емиграция в Битоля, Скопие, Австралия, САЩ и Канада.[1]
Според преброяването от 2002 година селото има 337 жители самоопределили се като северномакедонци:[6]
В 2008 година селото има 320 жители. Църквата в селото е „Свети Никола Летни“.[1]
Личности
- Родени в Карамани
Никола Дишков (1873 - 1924), битолски селски войвода на ВМОРО- Спиро Дишков, битолски селски войвода на ВМОРО, войвода на четата от Карамани в 1903 година[7]
- Починали в Карамани
- Иван Рафайлов Попов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[8]
Бележки
- ↑ а б в г Карамани // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-07-30. Посетен на 30 юли 2018.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 11. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 24, 2 октомври 1910, стр. 2.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 15 октомври 2007
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 49.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 181, л. 1, 2; а.е. 524, л. 31
