Диоцез Тракия

Диоцез Тракия
Диоцез Тракия, ок. 400 г.
Столица	Пловдив
История	Римска империя
Диоцез Тракия в Общомедия

Диоцез Тракия (на латински: Dioecesis Thraciae; на гръцки: Διοίκησις Θράκης) обхваща югоизточните части на Балканския полуостров и има административно седалище във Филипополис.

Наред с още четиринадесет административни единици, диоцез (епархия) Тракия е създаден и въведен юрисдикционно от император Диоклетиан (упр. 284 – 305) – с административната му реформа.^[1]

Диоцезът Тракия е тясно свързан с новия политически център на империята Константинопол. Обхваща територията от река Вит до дунавските устия и от Черно море и Босфора до река Места. В него влизат шест големи провинции: Тракия със средище Филипопол, Европа – със Силимврия, Родопа – с Енос, Хемимонт – с Адрианопол, Долна Мизия – с Марцианопол и Малка Скития (дн. Добруджа) с Томи. Неговият граждански управител-викарий резидира в Константинопол. Военната власт е съсредоточена в ръцете на магистъра на войските в Тракия, който организира отбраната на дунавския лимес от непрекъснатите нашествия на варварите.^[2]

• Бъри, Джон. History of the Later Roman Empire: From the Death of Theodosius I to the Death of Justinian. London, MacMillan & Co., 1923. ISBN 0-486-20399-9.

Тази статия, свързана с Византия, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Портал „Византия“