Първоначално той се е разпростирал от горното течение на Дунав в днешна Австрия, Унгария, Словакия, Сърбия, до долното поречие на реката между днешна България и Румъния, която е и граница на римската провинция Мизия с Дакия. През 488 година лимесът по горното течение на Дунава е изоставен. По долното течение той продължава да съществува до идването на прабългарите.
Отбранителеният район има за цел да ограничава и спира варварските нашествия от север и изток (славяни, даки, авари, хуни, готи и прочее) и се е състои от множество крепости, разположени по поречието на река Дунав[2]. В Мизийския сектор по долното течение на Дунава са известни:
В някои от тях са разположени цели римски легиони, като крепостта Нове, където след победата на император Траян над даките е разположен VIII Августовски легион. През 271/272 година император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия, което довежда до укрепяване на Лимеса. По времето на императорите Юстиниан I и Маврикий Дунавският Лимес се възстановява и укрепва.
Източници
↑Феликс Каниц, Дунавска България и Балканът: Историческо-географско-етнографски пътеписни проучвания от 1860 до 1879 г., Борина, 1995
↑Иван Божилов, Васил Гюзелев и др. История на България: В 3 тома. История на Средновековна България VII-XIV век, Анубис, 1999
