Византийска империя, Византия или
Източна Римска империя са модерни названия (от XVII в. насам) на източната част от
Римската империя, с главен админстративен център Константинопол, просъществувала до
1453 г. Територии, които принадлежат на Византия за кратък или по-продължителен период, са
Мала Азия,
Балканите,
Далмация,
Италия,
Египет,
Сирия,
Палестина,
Армения,
Абхазия, по-голямата част от северното крайбрежие на
Африка, средиземноморските острови и други. Освен християнската религия в развитието на Византия влияние оказват наследени от античността
елинистистически и римски традиции. На част от античната гръко-римска култура Византия е единствен посредник. Благодарение на своето географско положение Византийската империя печели в продължение столетия от търговията между Изтока и Запада и е водеща търговска сила в предлагането на луксозни стоки. Нейният културен, икономически и военен потенциал е фактор, възпиращ разпространието на исляма от изток на запад и улесняващ разпространението на християнската религия сред балканските и славянските народи през средните векове.