Роден е в Струга в 1850 година. Майка му Кръста (Кръстина) е сестра на братя Миладинови, а баща му поп Янче е последният православен свещеник, служил в село Радолища, в XIX век окончателно албанизирано. Иван Миладинов пише за поп Янче:
Писмо на Дионисий Попянчев до Климент Миладинов от 25 септември 1908 година с молба да дари на Стружката община родната къща на Братя Миладинови
„
виден борец по извоюване на черковно-училищните правдини. Винаги е бил буден страж на поста си и готов да се жертва за делото, почнато от Миладиновците, чийто сестрин зет е бил той.[2]
“
Отец Дионисий дълги години е свещеник в стружката църква „Свети Георги“ и е екзархийски архиерейски наместник в града, председател на Стружката българска община.
Отец Дионисий се отнася с недоверие и неуважение към ВМОРО и в 1903 година отказва да плати наложения му данък от 10 лири. Затова Милан Матов организира отвличането му, което предизвиква скандал сред българската общност в града и в крайна сметка парите са платени.[3]
След Илинденско-Преображенското въстание е осъден на 101 години затвор заедно с радожданката Дола Бамбалова. Амнистиран, той продължава да служи в Струга. Докато влиза в двора на църквата срещу него е извършен неуспешен атентат и той напуска Струга и заминава за България. Установява се в Рилския манастир. По-късно е игумен на Драгалевския манастир. Умира в 1944 година в Курилския манастир.[4]
Женен е за Елена Апостолова Каневчева, сестра на Янка Каневчева.[1] Баща е на учителя Димитър Попов. 19-годишният му син Александър Попдионисиев (1894 - 1980) е македоно-одрински опълченец от 2 рота на 6 охридска дружина на 18 юни 1913 година.[5]
↑Милкана Бошнакова. За революционера Милан Матов и неговите спомени. Предговор към: Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Спомени, второ издание, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, София, 2011, стр. 7.
