Георги Манев (физик)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Манев.
Георги Манев
български физик
Роден
Починал
15 юли 1965 г. (81 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластФизика
Работил вСофийски университет

Георги Иванов Манев е виден български физик, професор, първият университетски преподавател по теоретична физика в България[1]. Завършва Физико-математическия факултет на Софийския университет (1905)[2], работи като учител по физика и математика в Търновската мъжка гимназия и специализира теоретична физика в Тулуза, Франция (1913 – 1914).

Във Физико-математическия факултет на Софийския университет е избран за асистент по физика през 1919. Спечелва конкурса за доцент по математическа физика през 1921 година, а от 1925 е извънреден професор по теоретична физика. Избран е за ръководител на катедрата по теоретична физика през 1935 година[3]. Бил е декан на Физико-математическия факултет (1926 – 1927 и 1930 – 1931), ректор на Софийския университет (1936 – 1937)[4] и министър на народното просвещение през 1938 година. Написал е първия български университетски учебник по теоретична физика „Увод в теоретичната физика“ I и II част (1938 – 1940) и „Увод във векторното смятане“ (1934). Има над 30 научни публикации, половината от които са отпечатани във френски, немски и английски научни списания, а останалите са отпечатани на български език в Годишника на Софийския университет.

Памет

На Георги Манев е наречена улица в квартал „Витоша“ в София (Карта).

Трудове

  • Г. Ив. Манев, „Приложение на векторните методи при лъчевия вектор“ (1920)
  • Г. Ив. Манев, „Заместване на релативния принцип с разширения реакционен принцип“, Годишник на СУ, ФМФ, T. 20, кн. 5, с. 121 (1924)
  • Г. Ив. Манев, Гравитацията и реакционния принцип, Годишник на СУ, ФМФ, т. 20, кн. 5, с. 141 (1924)
  • Г. Ив. Манев, Космологичната проблема и реакционния принцип, Годишник на СУ, ФМФ, т. 20, кн. 1, с. 167 (1924)
  • Г. Ив. Манев, Електромагнитно разглеждане на гравитацията, Годишник на СУ, ФМФ, т. 25, кн. 1, с. 1 (1929)
  • Г. Ив. Манев, Масата на енергията и електричния товар на Земята, Годишник на СУ, ФМФ, т. 25, кн. 1, с. 17 (1929)
  • Г. Ив. Манев, Принос към гравитацията, Годишник на СУ, ФМФ, т. 26, кн. 1, с. 295 (1930)
  • Г. Ив. Манев, Линейният елемент ds и енергията на общата релативна теория, Годишник на СУ, ФМФ, т. 26, кн. 1, с. 321 (1930)
  • Г. Ив. Манев, Още за масата на енергията и електричния товар на Земята, Годишник на СУ, ФМФ, т. 26, кн. 1, с. 341 (1930)
  • Г. Ив. Манев, Субстанциално разглеждане на гравитацията, Годишник на СУ, ФМФ, т. 27, кн. 1, с. 355 (1931)
  • Г. Ив. Манев, Върху фактора [ланда] на новите космологични теории, Годишник на СУ, ФМФ, т. 28, кн. 1, с. 71 (1932)
  • Г. Ив. Манев, Принципът за най-малкото действие и релативната теория, Годишник на СУ, ФМФ, T. 30, кн. 1, с. 285 (1934)
  • Г. Ив. Манев, Върху ефектите на релативната теория, Годишник на СУ, ФМФ, т. 30, кн. 1, с. 321 (1934)
  • Г. Ив. Манев, „Увод във векторното смятане“ (1934)
  • Г. Ив. Манев, Върху геометричния характер на общата релативна теория, Годишник на СУ, ФМФ, т. 31, кн. 1, с. 123 (1935)
  • Г. Ив. Манев, Върху релативната квантова вълнова механика, Годишник на СУ, ФМФ, т. 31, кн. 1, с. 143 (1935)
  • Г. Ив. Манев, Космичното лъчене като основа за единна теория на електричеството и гравитацията, Годишник на СУ, ФМФ, т. 32, кн. 1, София, 1936, с. 223 – 225 (1936)
  • Г. Ив. Манев, „Увод в теоретичната физика“, Част I Учение за материята. Обща механика. Механика на деформиращите се тела. Теория на топлината (1938)
  • Г. Ив. Манев, Върху разширения принцип за действието и противодействието, Юбилеен сборник на Физико-математическото дружество в София, част ІІ, 1939, с. 114 – 120 (1939)
  • Г. Ив. Манев, „Увод в теоретичната физика“, Част II Учение за етера. Електричество и магнетизъм. Теория на светлината. Атомистика на електричните явления (1940)

Източници

  1. ↑ Д. Христов, Проблемът Манев в историята на българската физика, София (2000)
  2. ↑ Н. Балабанов, Професор Манев – факти и противоречия, Светът на физиката (3) 229 – 231 (2000)
  3. ↑ Г. Камишева, Университетската физика в България, ИФТТ-БАН, София (2012) с. 107 – 121, с. 145 – 166
  4. ↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 276.

Външни препратки