От XVII век югозападната част от областта е в границите на Слободска Украйна. На 13 юни1934 г. с постановление на ВЦИК на СССР Централно-Черноземната област е разделена на Воронежка област и Курска област.
Воронежка област се намира в централната част на Източноевропейската равнина, от двете страни на средното течение на река Дон. Западната част на областта се заема от Средноруското възвишение, което е силно разчленено от долините на реките, дълбоки и сухи оврази и ниски (височина 220 – 260 m) гърбици между тях. Източната част обхваща части от обширната Окско-Донска равнина (височина 80 – 178 m) и Калачкото възвишение на югоизток с височина до 234 m със силно изразен ерозионен релеф.[3]
Климатът на областта е умереноконтинентален. Средна януарска температура от -10,5 °C на север до -8,5 °C на юг, средна юлска съответно 19,6 °C и 21,8 °C. Годишната сума на валежите варира от 550 – 560 mm на северозапад до 425 – 435 mm на югоизток с максимум през пролетно-летния период. Продължителността на вегетационния период (с температури над 5 °C) от 190 дни на север до 200 дни на юг. Дните със средна температура над 0 °C е 138 – 148 дни.[3]
Във Воронежка област има около 1200 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина около 9700 km и всички те принадлежат към водосборния басейн на река Дон, вливаща се в Азовско море. Главната река в областта е Дон, протичаща през нея от север на юг в западната ѝ част. основни притоци на Дон са реките: леви – Воронеж, Битюг, Осеред; десни – Ведуга, Девица, Потудан, Тихая Сосна, Черна Калитва. На североизток протича река Хопьор с десния си приток Ворона, вливаща се в Дон извън пределите на областта. Донският водосборен басейн на територията на областта е асиметричен както по площ, така и по разчлененост на хидрографската мрежа, като водосборната площ на левите притоци значително превишава тази на десните. Голяма част от реките са маловозни и се използват основно за местно водоснабдяване, а много от тях под въздействието на антропогенни фактори са се превърнали във временни водотоци. Подхранвенето на реките е смесено с преобладаване на снежното. За тях е характерно високо пролетно пълноводие, когато преминава около 80% от годишния отток, лятно-есенно маловодие, прекъсвано от епизодични прииждания в резултат от поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Реките в областта замръзват в края на ноември или началото на декември, а се размразяват в края на март или началото на април.[4]
В областта има около 4500 естествени и изкуствени езера с обща площ около 300 km2, като само 570 от тях са площ над 10 дка. Почти всички естествени езера са крайречни, а по ниските гърбици между долините на реките се срещат и карстови езера. Най-голямото естествено езеро във Воронежка област е Илмен (4,2 km2), разположено в източната ѝ част, в заливната тераса на река Хопьор. Най-големият изкуствен водоем е Воронежкото водохранилище, изградено на река Воронеж.[4]
Северната част на областта лежи в южните предели на лесостепната зона и е покрита с излужени и типични черноземни почви, а южната част попада в пределите на степната зона и е заета от обикновени и южни черноземни почви. Около 10% от територията на Воронежка област е заета от гори, като те са разположени основно по долините на по-големите реки. Животинския свят е представен от вълк, лисица, енотовидно куче, заек и др.[3]
Население
На 1 януари 2017 г. населението на Воронежка област е наброямало 2 335 404 души (23-то място в Руската Федерация, 1,59% от нейното население).
Административно-териториално деление на Воронежка област
В административно-териториално отношение Воронежка област се дели на 3 областни градски окръга, 31 муниципални района, 15 града, в т.ч. 3 града с областно подчинение (Борисоглебск, Воронеж и Нововоронеж) и 12 града с районно подчинение и 17 селища от градски тип.
Административно-териториално деление на Воронежка област към 2017 г.
1Украйна не приема отделянето на АР Крим и Севастопол от нейния състав и тяхното присъединяване към Русия (вижте Резолюция 68/262 на Общото събрание на ООН). 2 Байконур, принадлежащ на Казахстан и дългосрочно арендован от Русия, има статут, приравнен на град от федерално значение, без да е федерален субект на РФ.
