За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.
Санкт Паули
FC St. Pauli
Емблема на футболния клуб
Прозвище
"Kiezkicker" (Футболистите от Кийц) „Freibeuter der Liga“ (Пиратите на лигата) Членове: 8000 Фенклубове: 300
ФК Санкт Паули 1910 (на немски: FC St. Pauli, произнася се „Занкт Паули“) е германски футболен отбор от град Хамбург, провинция Хамбург, Германия. Спортният клуб датира от 15 май1910 г., а днес развива 13 подразделения за различни спортове като футбол (мъжки и дамски), футбол за слепи, боулинг, бокс, хандбал, кегелбан, колоездене, ръгби, шахмат, тенис на маса, триатлон, както и обучава съдии. Членовете на всички поделения на клуба с изключения на футболното формират самостоятелен орган на представителство на аматьорските членове, надхвърлящи числото 4000, и защитаващи интересите на непрофесионалните спортисти в клуба. Към май 2008 г. членската маса на целия клуб достига над 8000 членове.
Футболният отбор на клуба се състезава във Първа Бундеслига на Германия, а домакинства срещите си на култовия стадион Милернтор.
История
От основаването до 1945
Футболен клуб Санкт Паули е основан официално на 15 май1910 г. като футболно отделение на Гимнастически клуб Хамбург-Санкт Паули 1862, а през 1924 г. е регистриран като самостоятелен отбор. Въпреки наличието на годината 1910 в емблемата му, историята на отбора започва поне 3 години по-рано.
Квартал Санкт Паули в началото на ХХ век
През ноември 1906 г. любители на футбола, членуващи в клуба, решават да бъде създадено и футболно отделение. През пролетта на 1907 г. се събират достатъчно хора за един отбор. До този момент Санкт Паули играе само приятелски мачове. През сезон 1908/09 е създаден и дублиращ отбор, а година по-късно Амандус Фийрт определя кафявото и бялото за цветове на отбора, като те остават непроменени и до днес.
През есента на 1909 г. Санкт Паули става член на Северногерманския футболен съюз и е записан за участие във втория полусезон на 3-та А дивизия на район Хамбург/Алтона, където играят предимно третите състави на първодивизионните отбори. Първият официален мач е срещу третия отбор на СК Германия 1887, състои се на 30 януари1910 г. и е спечелен с 2:0, въпреки че „Паули“ играе само с 10 футболисти.
През 1919 г. Санкт Паули за първи път играе в тогавашната най-елитна дивизия, но след един сезон изпада в по-долната група. Годините до края на Втората световна война са прекарани „в асансьора“ – на няколко пъти отборът се изкачва и изпада от Първа лига.
1945 – 1963
Южен вход на стадиона на Санкт Паули с каменна емблема
След края на войната до 1947 г. Санкт Паули играе в Градската лига, а след това до създаването на Бундеслигата през 1963 г. – в Оберлига Норд. По това време първенството е разделено на пет регионални лиги, а първите няколко отбора от всяка лига играят финален турнир за определяне на немския шампион. В отбора пристигат много добри футболисти като Хайнц Хемпел, Хайнц Кьопинг, Валтер Дзур, бъдещият национален треньор Хелмут Шьон и др. и този състав се счита за един от дрийм-тимовете на Санкт Паули. Мотивът за това струпване на звезди в отбора е тривиален – родителите на съотборника им Карл Милър са собственици на кланица, което означава големи запаси от месо – нещо скъпоценно в годините след войната.
Първоначално „Паули“ домакинства на чужди стадиони, тъй като неговият е разрушен от бомбардировките. През ноември 1946 г. е открит нов стадион, построен с помощта на привържениците на отбора. През сезон 1945/1946 Санкт Паули дълго е водач в Градската лига, но в последния кръг е задминат от Хамбург. Година по-късно обаче триумфира като шампион.
През следващите четири години Санкт Паули е вицешампион на Северната регионална лига и участва във финалния турнир за определяне на немския шампион. През 1948 г. играе полуфинал, а през 1949 и 1950 – четвъртфинал. През сезон 1953/1954 отборът за първи път от 1946 г. финишира по-напред в класирането от Хамбург. Тогава те са втори, а „вечният враг“ – едва единадесети. Скоро след това „дрийм тимът“ се разпада – някои от играчите напускат, а други прекратяват кариерата си и Санкт Паули дълго време не успява да постигне особени успехи.
През 1960 г. започва строежът на новия стадион, където отборът играе и до днес.
1963 – 1978
През 1963 г. е основана бундеслигата, но Санкт Паули не получава правото да участва в нея. Вместо това, отборът е пратен да играе в Северната регионална лига, която заедно с другите четири регионални лиги представлява втория ешелон на немския футбол. В годините до 1974 г. Санкт Паули става четири пъти шампион в групата си и участва шест пъти в баражите за влизане в Първа Бундеслига, но без успех.
През 1974 г. структурата на първенствата в Германия отново е реорганизирана: на мястото на регионалните лиги идва Втора Бундеслига, разделена на две – Северна и Южна. През сезон 1973/1974 Санкт Паули става вицешампион на Северната регионална лига и така печели правото да играе в Северната Втора Бундеслига. В този сезон отборът вкарва 113 гола в 36 мача – клубен рекорд, неподобрен и до днес, а Франц Гербер отбелязва 33 гола в 31 мача.
В първия си сезон във Втора Бундеслига „Паули“ финишира на трето място, като малко не достига за влизане в Първа Бундеслига. Три дни преди КоледаСанкт Паули побеждава Волфсбург с 10:2 – най-голямата следвоенна победа на отбора в официален мач.
През сезон 1976/1977, след серия от 21 мача без загуба, Санкт Паули става шампион на Северната Втора Бундеслига и влиза в Първа Бундеслига. Престоят му там обаче трае само един сезон. През 1978/1979 отборът завършва на шесто място във втора лига, но лицензът му е отнет и се налага да играе в Аматьорската северна оберлига.
1979 – 2000
Билетен център и фенмагазин на стадион Милернтор преди преустройството
В първия си сезон в Аматьорската северна оберлигаСанкт Паули завършва на десето място. През 1980/1981 триумфира като шампион, но поради сливането на Северната и Южната Втора Бундеслига не получава правото да играе във втория ешелон. През 1982/1983 отборът отново е шампион, но този път неопитността на подмладения състав му попречва да мине през баражите за Втора Бундеслига. Година по-късно това вече е факт, но само една точка през следващия сезон не достига на „Паули“ да се задържи във втора дивизия. Сякаш за да докаже „асансьорния“ си характер, Санкт Паули веднага става шампион на оберлигата си (1985/1986) и пак влиза във Втора Бундеслига, където изненадващо завършва на трето място. През 1987/1988 отборът става вицешампион и се изкачва в Първа Бундеслига. През следващия сезон Санкт Паули финишира на десето място в Първа Бундеслига, което е и най-предното класиране на отбора в историята му. През сезон 1990/1991 Санкт Паули губи баража за оставане в Първа Бундеслига.
През сезон 1995/1996 отборът отново играе в бундеслигата, като престоят му там трае два сезона. През 1999/2000 отборът се спасява от изпадане в трета дивизия с гол в последните секунди на мача срещу Рот-Вайс Оберхаузен.
2000 – 2006
Автор на първото попадение в легендарната победа с 2:1 срещу Байерн Мюнхен: Нико Пачински
През сезон 2000/2001 Санкт Паули отново се изкачва в Първа Бундеслига. Престоят там е кратък – само една година – но един мач оставя незабравим спомен сред феновете на отбора, а и не само сред тях. На 6 февруари2002 г. с голове на Нико Пачински и Томас Мегле последният в класирането Санкт Паулипобеждава с 2:1 като домакинБайерн Мюнхен, действащ шампион и носител на Междуконтиненталната купа (на немски Weltpokal). Така се ражда изразът Weltpokalsiegerbesieger, който заради играта на думи трудно може да бъде преведен буквално така, че да се запази смисълът. Означава, че е победен победителят в турнира за Междуконтиненталната купа. Тази дума намира много широка употреба, например върху различни фенстоки като фланелки, ключодържатели, флагове и др.
През сезон 2001/2002 отбърът не успява да събере достатъчно точки във Втора Бундеслига и изпада в Северната регионална лига. Отборът достига дъното – както в спорто-технически, така и във финансов план. В края на сезон 2002/2003 Санкт Паули регистрира дефицит от 1,95 милиона евро и е заплашен да не получи лиценз за следващия сезон. Организирана е невиждана спасителна акция, наречена „Спасете Санкт Паули“, с помощта на която са събрани много повече от нужните почти 2 милиона евро. Някои от аспектите на тази кампания:
Милернтор през нощта
Продадени над 140 000 тениски с надпис „Спасител“ на рибния пазар в Хамбург, в градския транспорт и по време на концерти – около 900 000 евро;
Продажбата на юношеския център на клуба на Хамбургската община – 720 000 евро;
Акция „Пиеш Астра – Спасяваш Санкт Паули“: по едно евро на всяка каса бира – над 120 000 евро;
Акция „Напиване за Санкт Паули“: Кръчмите в квартала Санкт Паули продават бирата с надценка от 50 цента – 20 000 евро;
Концерти на стадион Милернтор (джазфестивал, диджей състезания, финален концерт за спасение), кинопрожекции, фестивали и др.;
Продажба на абонаментни карти – по времето, когато още не е ясно дали Санкт Паули ще получи лиценз се продадени 11 700 сезонни билета.
Въпреки че Санкт Паули играе в трета дивизия, не е забелязан значителен отлив на фенове. Средното посещение на домакински мачове през сезон 2003/2004 е 17 374 души – повече от който и да е отбор от Втора Бундеслига, а по брой продадени абонаментни карти отборът задминава дори някои първодивизионни отбори. На 28 март2004 г. треньорът Франц Гербер е освободен от поста си поради лошите резултати на отбора и за наставник е назначен дотогавашният треньор на младежкия отбор на Санкт ПаулиАндреас Бергман с помощник Андре Трулсен. През сезон 2005/2006 Санкт Паули се представя по фантастичен начин в турнира за Купата на Германия, достигайки до полуфинал. По пътя си дотам отстранява първодивизионните Бохум, Херта Берлин и Вердер Бремен и без малко не успява да се справи с Байерн Мюнхен на полуфинала, въпреки че в големи периоди от мача играе по-добре от именития си съперник. Ръководството на Бергман приключва на 20 ноември2006 г., когато той е уволнен и сменен с Холгер Станиславски.
От 2007 г. до днес
Северната трибуна на стадион Милернтор днес
Новият треньор предизвиква разгорещени спорове между президента Литман, който стои зад Станиславски, и членовете на управителния съвет на клуба. Все пак мнението на президента надделява и бившият футболист на „Паули“ запазва поста си като под неговите наставления отборът завършва на първо място в крайното класиране на Регионалната лига Север и с това си постижение се класира във Втора Бундеслига.
На 23 февруари2007 г., след разногласия с надзорния съвет, президентът Корни Литман обявява, че ще напусне поста. На 13 март надзорният съвет гласува оставката му, но скоро след това това решение е отменено с временна разпоредба. След като съдът потвърждава тази разпоредба, Литман се отказва от оставката си, а на извънредно събрание на 25 март членовете на клуба гласуват за оставането му на поста. Така Корни Литман остава на поста си до следващия конгрес през есента на 2007 г., когато отново е утвърден. Междувременно Германския футболен съюз оповестява през юли 2007 г., че поради липсващ лиценз на треньора Холгер Станиславски, той няма право да води отбора в първенството и в отговор на това ръководството поставя за старши треньор помощникът Андре Трулсен.
Въпреки тези проблеми, отборът изиграва фантастичен втори полусезон и след серия победи и допуснати само 9 гола за 18 мача, Санкт Паули става първенец, като си осигурява влизането във Втора Бундеслига кръг преди края на първенството.
През следващите два сезона във втора дивизия на ГерманияСанкт Паули играе стабилно и въпреки че не успява да влезе в борба за челните места, в същото време стои далеч от опасната зона за изпадане. Началото на сезон 2009/10 хвърля в екстаз привържениците на Милернтор – след четвъртия кръг на надпреварата „кийцкикерите“ са на първо място след 3 победи от 4 мача, включително победи като гост с 5:0 срещу Алемания Аахен и 4:0 срещу Карлсруе.
От края на януари 1910 г. Санкт Паули играе официални срещи на футболния терен, като първоначално това са мачове от първенствата на Хамбург, като до 1933 г. не се участва в надпревара извън тази на района. През 1919 г. клубът успява да се класира в първа дивизия на провинцията и това е първото „елитно“ представяне на „кийцкикерите“.
През сезоните 1934/35, от 1936 до 1940, както и от 1942 до 1945 г. Санкт Паули играе в новооснованата първодивизионна Гаулига Нордмарк, а от 1942 г. до края на войната – в Гаулига Хамбург. След Втората световна война „Паули“ участва в елитната Градска лига Хамбург, като неотлъчно присъства във всеки сезон на надпреварата до 1963 г., когато това първенство се закрива.
Когато се въвежда Първа Бундеслига през 1963 г., на Санкт Паули е отредено място във втородивизионната Регионална лига Север, където прекарва периода до 1974 г., а след това продължава историята си в нововъведената Втора Бундеслига. От 1974 г. до днес Санкт Паули има също седем сезона в Първа Бундеслига и няколко години в трета дивизия.
Финландски национален футболист. „Фин-джета“ се представя под възможностите си през сезон 1993/94. След престоя си в Хамбург той се изявява като играч и треньор в родината си в Тампере Юнайтед.
Национален футболист на Холандските Антили. След безуспешна година на Милернтор със само едно попадение, той преминава в Марибор, Валета и днес играе в аматьорския Щрелен.
Недолюбван нападател сред феновете на Санкт Паули и бивш приятел на професионалната боксьорка Регина Халмих. Прави най-добрия си мач с кафявия екип при 4:4 срещу Шалке 04.
„Опашката Франц“, най-добър резлизатор за клуба след основаването на Първа Бундеслига през 1963 г. Баща на Фабиан Гербер. Нападателят е на осмо място във вечната класация на Втора Бундеслига за футболист с най-много голове (115).
В края на 50-те и началото на 60-те години е един от изявените голмайстори на клуба. През сезон 1963/64 вкарва 36 гола от 34 мача за Санкт Паули. През 1966 г. Хекс спира с футбола поради тежка контузия.
Бивш месар от Франкия, любимец на феновете преди да премине в кръвния враг Хамбург, като по този начин си навлича искрената омраза на всички, обичащи Санкт Паули. Така бойният вик на запалянковците на Милернтор се променя от „Хо-Хо-Холербах“ на „Хо-Хо-Хохферрат“ (на немски: предателство).
През сезон 1992/93 спасява Санкт Паули от изпадане в трета дивизия след гол с глава срещу Хановер 96. Винаги усмихнат, дори когато не се чувства особено щастлив на футболния терен, като това му качество го прави любимец на привържениците от пристанищния град. След повече или по-малко успешен период в бразилския отбор ЖувентудеМанци се завръща в Германия, където работи като помощник-треньор във Вилхелмсхафен.
Преминава в Санкт Паули от Алемания Аахен и става важна част от отбора, класирал се в Първа Бундеслига и завършил на почетното десето място през сезон 1988/89. Огромният защитник получава два журналистически гласа в анкетата „Футболист на годината в Германия за 1988/89“. Ок приключва футболната си кариера през 1993 г. на 30-годишна възраст.
Наречен „Железния Дитер“. Стоперът започва кариерата си във Валдхоф Манхайм и преминава в началото на 90-те години на Милернтор. При вербална нападка срещу Лео Манци попада в „черния списък“ на феновете на „кийцкикерите“.
16 национални срещи в периода 1937 – 1941, 17 гола! Играе мачовете си за „бундестима“ като играч на Дрезден. Играчът, който по-късно става национален селекционер на Германия и като такъв печели европейската през 1972 и световната купа през 1974 г., играе за Санкт Паули през сезона 1949/50.
До средата на март 2004 г., когато спира с футбола, Станиславски е единственият все още играещ член на отбора на „Паули“, който се класира в Първа Бундеслига. След това поема функциите на вицепрезидент на клуба и по-късно на изпълнителен директор. След освобождаването на Андреас Бергман той съвместява и поста на старши треньор на Санкт Паули, а по-късно е заместен като спортен директор от Хелмут Шулте.
Веднъж от Санкт Паули, завинаги от Санкт Паули. Крилото играе за „кафявите“ от 1945 до 1960 г., като става играчът с най-много срещи за „Паули“ в първодивизионната Оберлига.
„Животното на вратата“ изиграва последния си мач за Санкт Паули на 6 октомври2001 г. Дипломираният електротехник също работи и като треньор на вратарите на клуба, както и поема временно Холщайн Кил през кампанията 2006/07.
Защитник, играл в клуба в периода 1986 – 1991, както и 1994 – 2002 г. Междувременно облича екипа на Кьолн и Луруп Хамбург. Бивш помощник-треньор на отбора през сезона в регионалната лига 2004/05. Със своите 177 срещи държи рекорда за най-много мачове с екипа на Санкт Паули в бундеслигите.
Нападател, отбелязал гол с пета от 15 метра разстояние в дербито на град Хамбург срещу Хамбургер Шпорт Ферайн през 1989 г. още в първата минута. „Сони“ Венцел днес притежава канцеларска книжарница в град Бад Зегеберг.
Идва от Вилхелмсбург и е автор на най-бързите 2 гола в историята на Първа Бундеслига. На 12 април1991 г. той вкарва две попадения до 4 минута на срещата на „кийцкикерите“ срещу Карлсруе за 2:0, като освен това дълго време държи и рекорда за най-бърз гол в историята на германския елит (само след 12 секунди). През 1988 г., благодарение на победен гол на Цандер срещу Улм 1846, Санкт Паули се класира в Първа Бундеслига, а феновете на отбора преименуват известната песен на AC/DC на „Цандерстрък“ вместо „Тандърстрък“.
1948: Северногермански вицешампион, вицешампион на британската окупационна зона и участие на полуфинал за германско първенство;
1949: Северногермански вицешампион и участник във финалния турнир за определяне на шампиона на Германия (четвъртфинал);
1950: Северногермански вицешампион и участник във финалния турнир за определяне на шампиона на Германия (четвъртфинал);
1951: Северногермански вицешампион и участник във финалния турнир за определяне на шампиона на Германия (групова фаза);
1952: Загуба в първата футболна среща, предавана пряко по германска телевизия в спортната история на Германия срещу Хамборн 07 с 3:4 от турнира за Купата на Германия;
2007: Първенец на Регионална лига Север и класиране във Втора Бундеслига.
Фенове
Южна трибуна на Милернтор
Много от фенклубовете на отбора се проявяват и на политическата сцена в Германия със своите леви виждания за обществото. Привържениците на клуба не се колебаят да изразяват своето мнение, както става при планираното преустройство на Милернтор, засягащо живеещиите в близост до стадиона, през 90-те години. Тогава архитектурната агенция на президента на „Паули“ Хайнц Вайзенер съставя проект за ново строителство на арената. Последват открити демонстрации и продължителни мълчаливи протести по време на срещи на отбора, които в крайна сметка спират строителните планове. В по-близкото минало са изготвени други преустройствени планове и през юни 2006 г. клубът официално обявява, че Санкт Паули ще има нов стадион през 2014 г.
Санкт Паули е първият отбор, който забранява сексистки и расистки лозунги и изказвания на стадиона си, като тази практика се налага днес за правило в германския футбол. Спонсорски договор на клуба с издателите на списанието „Максим“ е прекратен след яростни протести на запалянковците, осъждайки списанието за антиженско и сексистко, и рекламните пана на Милернтор са свалени.
Отборът има регистрирани над 100 официални фенклуба в Германия, които заедно с представителството на привържениците, имат дума в управлението на Санкт Паули. Съществува приятелство с шотландския клуб Селтик Глазгоу.
През пролетта на 2005 г. стартира проектът на футболиста Бенямин АдрионViva con agua de Sankt Pauli, проведен с подкрепата на клуба Санкт Паули и на германски хуманитерни организации, чиято цел е подобрението на осигуряването на питейна вода за над 100 детски градини (с общо около 10 000 деца) в Хавана, Куба. След „Острова на свободата“, сега е ред и на Етиопия.
.svg){kind=small}
