Хамбургер
Hamburger Sport Verein e.V.
Емблема на футболния клуб
Прозвище	Die Rothosen (Червенoгащниците) Die Hanseaten (Ханзеатците) Der Bundesliga-Dino (Динозавърът на Бундеслигата)
Основан	1 юни 1919 г.; преди 105 години (1919-06-01) (Hamburger SV)
Държава	Германия
Стадион	Имтек Арена
Капацитет	57 439 (51 500 седящи места)
Президент	Бернд Хофман
Старши треньор	Щефен Баумгарт
Първенство	Втора Бундеслига
2023/24	4-то
Спонсор	Флай Емирейтс
Екипировка	Адидас
Уебсайт	www.hsv.de
Екипи и цветове
Домакин Гост Трети екип
Хамбургер ШФ в Общомедия

Хамбургер Шпортферайн (на немски: Hamburger Sport-Verein, HSV), накратко Хамбург, е немски спортен клуб от Хамбург, известен най-вече с футболния си отбор. До сезон 2017 – 18 година, когато отпада във втора Бундеслига този отбор е единственият, който е играл в Бундеслигата от създаването ѝ през 1962 година. Хамбургер е един от най-успешните немски футболни отбори, както и най-успешният в Северна Германия. Отборът има шест шампионски титли и три купи на Германия, носител е на Купата на европейските шампиони (КЕШ) и Купата на носителите на купи (КНК), има по един загубен финал за КЕШ, КНК и Купата на УЕФА, пет пъти печели турнира УЕФА Интертото и два пъти турнира за Купата на Лигата. Играчи на Хамбургер като Уве Зелер, Манфред Калц, Феликс Магат, Вили Шулц и Хорст Хрубеш са основни състезатели в националния отбор на Германия.

Хамбургер ШФ е създаден на 1 юни 1919 г. На този ден се обединяват СК Германия 1887, ФК Хамбургер 1888 и ФК Фалке 1906. Според управителния съвет на Хамбургер началото е поставено на 29 септември 1887 г., датата на създаване на СК Германия 1887. Първоначално името на новосъздадения отбор е Хамбург 88-Германия-Фалке. За цветове на отбора са избрани червен и бял (цветовете на хамбургското знаме), а цветовете на СК Германия – син и черен – се използват за емблемата. Ромбът в емблемата е често използван символ от хамбургската търговска флота.

СК Германия 1887^[1]

Спортен клуб Германия 1887 е основан на 29 септември 1887 г. след сливането на Хоенфелдер Шпортклуб и Вандсбек-Мариенталер Шпортклуб. Цветовете на отбора са син и черен, емблемата е голяма буква „G“. СК Германия 1887 е четирикратен шампион на Хамбург-Алтона (1896, 1897, 1901 и 1902). През 1904 г. отборът губи полуфинала на турнира за определяне на немския шампион срещу Британия Берлин с 1:3.

ФК Хамбургер 1888^[2]

Футболен клуб Хамбургер 1888 е основан на 1 май 1888 г. от ученици от гимназия Вилхелм. Екипът на отбора е тъмносини фланелки и тъмни шорти. През 1894 г. във ФК Хамбургер се влива ФК Хоенлуфт. На 1 януари 1912 г. към клуба се присъединява Ото Хардер, един от легендарните играчи на Хамбургер. От 26 февруари 1914 г. отборът носи името Хамбургер ШФ 1888.

ФК Фалке 1906^[3]

Футболен клуб Фалке е създаден през 1906 г. от ученици от училище Епендорф. Отборът няма големи успехи, което е обяснимо с краткото му съществуване.

Първият мач на Хамбургер ШФ се състои на 1 юни 1919 г. – той е срещу СК Виктория Реклингсхаузен, а Хамбургер губи с 1:4.^[4] След това започва участието на отбора в шампионата. Неговият формат е следният – отборите са разделени на окръжни лиги, чиито шампиони впоследствие играят турнир за определяне на шампиона на Северна Германия; той от своя страна взима участие в турнира за определяне на шампиона на Германия. Дебютът на отбора в лига Хамбург-Алтона е победа с 8:0 срещу СК Конкордия. Хамбургер става есенен първенец, но по-късно влиза в конфликт с футболния съюз, който отнема 5 точки на отбора, защото новият играч Ханс Поп не е получил разрешение да се състезава.^[5] В крайна сметка решението е ревизирано, но и така Хамбургер остава на второ място след СК Виктория. В периода 1920 – 1928 г. Хамбургер се състезава в Северногерманската лига. През сезон 1920/1921 Северногерманският Футболен Съюз разделя тази лига на Северен и Южен окръг. Отборът става първенец на Северния окръг без загубен мач, а след две победи над шампиона на Южния окръг Хановер 96 Хамбургер печели първата си титла – шампион на Северна Германия.

Първите големи успехи на национално равнище идват през 1922 и 1923 г., когато Хамбургер печели първите си шампионски титли на Германия. Отборът обаче се „отказва“ от първата. Редовното време на финалния мач срещу Нюрнберг завършва при резултат 2:2. В продължението не пада гол и играчите се разбират мачът да продължи, докато не бъде отбелязан гол. Това обаче не се случва и след общо 189 минути (!) игра мачът е прекратен заради падналия мрак.^[6] Преиграването също е прекратено – редовното време изтича при резултат 1:1, а в продължението Нюрнберг остава само със седем играча, защото двама са изгонени, а други двама се контузват (по това време смените още не са въведени). Съдията прекъсва мача, защото минималният брой играчи в един отбор е осем. Нюрнберг иска да бъде изигран още един мач, но Германският футболният съюз (ГФС) обявява Хамбургер за шампион. Скоро след това обаче ГФС настоява Хамбургер доброволно да се откаже от титлата, защото Южногерманският футболен съюз заплашва да напусне ГФС.^[6] Така сезон 1921/1922 остава без шампион. През 1923 г. Хамбургер побеждава на финала СК Унион Обершьоневайде (днешният Унион Берлин) с 3:0. Година по-късно Хамбургер отново е на финал срещу Нюрнберг, но този път южняците печелят с 2:0. През 1928 г. Хамбургер отново става шампион на Германия, този път надделявайки на финала над Херта Берлин с 5:2. През сезон 1928/1928 се случва т.нар. Хамбургска футболна революция, след като 9 отбора от Хамбург и Холщайн Кил се отцепват от Северногерманската футболна лига и организират първенство помежду си, в което Хамбургер отново триумфира. Следват дълги преговори между двете страни и в крайна сметка отборите се връщат в организираните от съюза първенства, а той от своя страна намалява броя на окръжните лиги от 11 на 6.^[5] В годините до 1933 г. отборът доминира в окръжните (11 пъти шампион) и регионалната (10 пъти шампион на Северна Германия) групи.

След идването на власт на националсоциалистите системата за провеждане на немското футболно първенство е реформирана – въведени са 16 т.нар. Гаулиги, чиито шампиони играят финален турнир за определяне на немския първенец. Хамбургер се състезава в Гаулига Нордмарк и четири пъти финишира на първо място, а в съответните финални турнири – четвърто място през сезони 1936/1937, 1937/1938, 1938/1939 и отпадане в групите през 1940/1941.

Непосредствено след войната в Южна Германия е сформирана Оберлига Зюд, в която играят отбори от целия регион, докато на север отборите все още са разделени в окръжни първенства на по-малка територия, защото властите в Британската окупационна зона прекъсват провеждането на северногерманското първенство още след първия кръг. Така Хамбургер играе в Лига Хамбург, като става по един път шампион и вицешампион. Оберлига Норд е създадена през 1947 г. и Хамбургер играе в нея до създаването на Бундеслигата през 1963 г. По това време първенството е разделено на пет регионални лиги, а първите няколко отбора от всяка лига играят финален турнир за определяне на немския шампион. Хамбургер доминира безапелационно в Оберлига Норд – от шестнайсетте проведени сезона отборът е шампион петнадесет пъти. Отборът участва петнадесет пъти във финалния турнир, но успехите идват чак в края на 50-те години. В първите години Хамбургер отпада още в предварителните кръгове или стига максимум до четвъртфинал. През сезони 1956/1957 и 1957/1958 Хамбургер стига до финал, но губи и двата пъти срещу Борусия Дортмунд (4:1) и Шалке 04 (3:0). Най-накрая, през сезон 1959/1960 Хамбургер успява да спечели третата си шампионска титла, побеждавайки на финала Кьолн с 3:2. През следващия сезон Хамбургер достига до полуфинал за КЕШ, където отпада от Барселона в три мача. През 1963 г. Хамбургер печели Купата на Германия за първи път в историята си след 3:0 срещу Борусия Дортмунд. През сезон 1953/1954 отборът изпитва сериозни затруднения. Те са породени както от вътрешни търкания, така и от отнемането на четири точки заради трансфера на Вили Шрьодер, на когото Хамбургер непозволено дава пари на ръка. Отборът се бори да не изпадне и завършва на 11 място.

С основен принос за доброто представяне на отбора след 1954 г. е Уве Зелер. През 1960 г. той е провъзгласен за Футболист на годината на Германия и става първият носител на тази награда.

В първите няколко години след създаването на Бундеслигата Хамбургер продължава да е доминиращият отбор в Северна Германия. Въпреки това до сезон 1973/1974 най-доброто класиране на отбора в Бундеслигата е едно пето място. За сметка на това блестящ е Уве Зелер. През 1963/1964 той става голмайстор на Бундеслигата с 30 попадения, а през 1964 и 1970 г. става още два пъти Футболист на годината. Въпреки многото предложения да се присъедини към друг отбор, той остава верен на Хамбургер до края на кариерата си през 1972 г. През сезон 1967/1968 Хамбурер постига първия си голям успех на международната сцена – стига до финал за КНК, загубен с 2:0 от Милан. През 1973 г. ханзеатците печелят първото издание на Купата на лигата.

Най-големите успехи в историята на Хамбургер са в края на 70-те и началото на 80-те години. В този период мениджър на отбора е Гюнтер Нецер, треньори са последователно Бранко Зебец, Александар Ристич и Ернст Хапел, а звездите на отбора са Кевин Кигън, Хорст Хрубеш, Феликс Магат, Франц Бекенбауер, Манфред Калц, Каспар Мемеринг и Улрих Щайн. В периода 1978 – 1984 г. Хамбургер става три пъти шампион (1978/1979, 1981/1982 и 1982/1983) и три пъти вицешампион. През 1987 г. отборът отново е вицешампион. През 1976 и 1987 г. тимът от Хамбург печели Купата на Германия.

От този период датира един рекорд, неподобрен и до днес: от 16 януари 1982 г. до 29 януари 1983 г. отборът няма загуба в 36 поредни мача от Бундеслигата.^[7]

Хамбургер се представя великолепно и на международно равнище. През 1977 г. отборът печели КНК след 2:0 срещу Андерлехт, като по пътя дотам отстранява последователно Кеплавик ИФ (общ резултат 4:1), Хартс (8:3), МТК Будапеща (5:2) и Атлетико Мадрид (4:3). През 1983 г. Хамбургер триумфира с КЕШ, след 1:0 срещу Ювентус, отстранявайки преди това Динамо Берлин (общ резултата 3:1), Олимпиакос (5:0), Динамо Киев (4:2) и Реал Сосиедад (3:2).

Хамбургер играе и на три финала: през 1980 г. за КЕШ (0:1 срещу Нотингам Форест), през 1982 г. за Купата на УЕФА (0:1 и 0:3 срещу ИФК Гьотеборг и през 1983 г. за Междуконтиненталната купа (1:2 срещу Гремио).

През последвалите години Хамбургер се представя посредствено. Класирането на места, даващи право на участие в мачове за Купата на УЕФА са рядкост, а в някои сезони отборът се бори срещу изпадането от Бундеслигата. Най-добрите класирания са 4-то място през 1989 г. и 5-о място през 1991 и 1996 г., а най-слабото – 13-о място през 1995 и 1997 г. В началото на 90-те Хамбургер е във финансова криза, от която излиза след трансфера на Томас Дол в Лацио за 15 милиона марки. През 90-те години в Хамбургер пристигат четиримата българи, защитавали цветовете на този отбор – Йордан Лечков, Петър Хубчев, Павел Дочев и Адалберт Зафиров.

Случайно или не, завръщането на успехите на Хамбургер съвпада със завършването на реконструкцията на стадиона на отбора. През сезон 1999/2000 тимът завършва на трето място в класирането и за първи път се класира в Шампионската лига. В първия мач в груповата фаза Хамбургер и Ювентус завършват наравно – 4:4, а специалистите го определят като „мача на века“. Мачът в Торино завършва при резултат 3:1 за Хамбургер. Въпреки това Хамбургер остава едва на трето място в групата и продължава в турнира за Купата на УЕФА, където отпада след мачове с Рома.

Първата купа след шестнайсетгодишно прекъсване е Купата на лигата след победа на финала над Борусия Дортмунд с 4:2 през юли 2003 г. През 2005 г. Хамбургер печели Купата на УЕФА-Интертото в мачове срещу Валенсия (1:0 и 0:0), с което печели право на участие в турнира за купата на УЕФА, където стига до осминафинал. През същия сезон отборът финишира на трето място в Бундеслигата, постигайки още един рекорд – 11 победи като гост.

Очакванията, отборът да бъде основен претендент за титлата и през сезон 2006/2007 не се оправдават, като според мнозина това се дължи на лошата трансферна политика. Отборът е напуснат от основни играчи като Сергей Барбарез, Даниел ван Бойтен, Щефан Байнлих и Халид Буларуз (заради фамилните им имена се казва, че отборът страда от липса на витамин Б), а някои от новозакупените играчи дълго време страдат от контузии или представянето им е под очакванията. Първата победа на Хамбургер през този сезон идва чак в петнадесетия официален мач (срещу Байер Леверкузен като гост – 2:1). Преди това отборът записва по седем равенства и загуби. Хамбургер остава на последно място в групата си в Шампионската лига, със само една победа и пет загуби. Отборът буквално стига дъното след 20-ия кръг от Бундеслигата, когато заема последното, осемнайсето място в класирането. На 1 февруари 2007 г., след само три победи в 28 официални мача за сезона треньорът Томас Дол е уволнен, а на негово място идва холандецът Хууб Стевенс. Тази смяна очевидно съживява отбора и в следващите осем мача Хамбургер записва пет победи и две равенства. В крайна сметка Хамбургер финишира на седмо място, което дава право за участие в турнира УЕФА Интертото.

Сезон 2007/2008 отбелязва два нови рекорда. В мача срещу Щутгарт от десетия кръг на Бундеслигата на 20 октомври 2007 г. (4:1) Йорис Матейсен отбелязва гол 2500 за Хамбургер в историята на Бундеслигата. В същия мач Ивица Олич става първият играч на отбора, отбелязал т.нар. „чист“ или „немски“ хеттрик в Бундеслигата – три гола в едно полувреме, без друг играч да отбележи гол между първия и третия.

Отборът завършва на четвърто място в класирането, което му дава право право на участие в турнира за Купата на УЕФА от първия кръг. Хамбургер започва добре сезона и е един от претендентите за първото място, но от началото на декември до края на първенството редува силни със слаби игри, а понякога и съдийски грешки ощетяват отбора и в крайна сметка записва едва пет победи от 20 мача. Най-високото класиране през сезона е второ място (2-ри, 11-и, 12-и, 24-ти, 25-и и 26-и кръг), а най-ниското – десето място (5-и кръг). В турнира за Купата на УЕФА Хамбургер стига до осминафинал, където отпада от Байер Леверкузен заради правилото за голове на чужд терен при общ резултат 3:3. В турнира за Купата на Германия играе четвъртфинал, където отпада от Волфсбург. Треньорът Стевенс обявява по средата на сезона, че няма намерение да подновява договора си, за да може да се върне в Холандия, за да бъде близо до тежко болната си съпруга. Там ще бъде треньор на ПСВ Айндховен. За негов наследник са спрягани Славен Билич, Жерар Улие, Луис ван Гаал и др., но в крайна сметка след няколкомесечно търсене е подписан договор с бившия треньор на Тотнъм Мартин Йол.

Градското дерби на Хамбург се наричат мачовете между Хамбургер и местния съперник Санкт Паули. До 2011 г. двата отбора имат 92 официални мача помежду си, като Хамбургер има 59 победи, 14 равенства и 19 загуби при голова разлика 292:105. Първият официален мач е на 19 октомври 1924 г. и завършва при резултат 3:1 за Хамбургер, а последният – на 16 февруари 2011 г. – 1:0 за Санкт Паули. Най-резултатният мач е през 1940 г., когато Хамбургер печели с 10:1 като гост. Тази победа, както и още три с по 9:0 (през 1924, 1944 и 1957 г.) са победите на отбора с най-голяма разлика. Най-голямата загуба е като гост през 1943 г. с 1:8. Най-много публика се събира на осминафинал за Купата на Германия през 1968 г. – 58000 души. Най-много поредни победи Хамбургер има в периода 1924 – 1927 г. – 7, а най-много мачове без загуба – в периода 1978 – 2010 г. – 15. Четири пъти в историята на дербито Санкт Паули успява да вземе две поредни победи, а най-много мачове поред без победа за Хамбургер има в средата на 40-те – 3.

Северното дерби е името, което е дадено на мачовете между Хамбургер и Вердер Бремен. Това е най-играният мач в Първа Бундеслига, защото двата отбора имат най-много сезони в тази дивизия – от създаването ѝ Хамбургер не е изпадал в по-долна, а Вердер имат само един сезон извън нея. До сезон 2014/2015 те имат 146 официални мача помежду си, като Хамбургер има 50 победи, 41 равенства и 55 загуби при голова разлика 254:239. Първият мач се състои на 13 март 1927 г. – 4:1 за Хамбургер като гост, а последният – на 1 март 2014 г. – 1:0 за Вердер. Най-резултатният мач се играе през 1959 г. – 9:1 за Хамбургер като домакин; това е и най-голямата победа на Хамбургер. Най-голямата загуба е през 2004 – 6:0 като гост. Най-много публика има през 2006 (два пъти), 2007 и 2009 г. – 57000 души. Най-дългата победна серия на Хамбургер е от три мача (случва се общо три пъти в историята на мачовете), а поредните мачове мача без загуба са 12 (от които девет победи) в периода 1927 – 1952 г. Най-много поредни загуби Хамбургер има в първата половина на 50-те години – 6, а най-много поредни мачове без победа – през 60-те – 8.

Срещата на върха на Севера Юга или Дербито на Севера и Юга се наричат мачовете между Хамбургер и Байерн Мюнхен. Това е едно от дербитата с най-големи традиции в германския футбол, като най-оспорвано то е било през 70-те и началото на 80-те години. От общо 112 мача Хамбургер има 22 победи, 24 равенства и 66 загуби.

В европейските турнири Хамбургер пет пъти се изправя срещу български отбори. Това са ЦСКА (три пъти), Литекс и Славия.

През лятото на 1977 г. Хамбургер и Славия са в група 4 на турнира Интертото. По това време отборите играят само в групи – всеки срещу всеки на разменено гостуване и за победители в турнира се обявяват отборите с първи места в собствените си групи. Като домакин Славия побеждава с 3:0, а като гост надделява с 3:2. Българският тим завършва на първо място в групата с 10 точки, а германците – на трето с пет точки.

През сезон 1984/1985 жребият среща ЦСКА и Хамбургер във втория кръг на турнира за Купата на УЕФА. При гостуването в Германия ЦСКА губи с 4:0 с голове на Марк Макгий, Томас фон Хеезен (2) и Феликс Магат. В София Хамбургер отново побеждава, този път с 2:1. Точни за германците са Вутке и Макгий, а за ЦСКА – Ради Здравков в последната минута.

През 1991/1992 Хамбургер отново среща ЦСКА във втория кръг за Купата на УЕФА и пак постига две победи. Първо в Хамбург надделява с 2:0 след два гола на Роде в мач, който не блести с нищо особено.^[8] На реванша е пуснат свободен вход и препълненият стадион очаква поне победа за престиж. Играчите на ЦСКА се опитват да вкарат гол в началото на мача, но не успяват. От 15-ата минута до края на срещата Хамбургер контролира двубоя.^[8] Германците печелят заслужено с 4:1 с голове на Харалд Шпьорл (2), Ян Фурток и Боде. За ЦСКА се разписва Е. Димитров от дузпа, който изравнява резултата в края на първото полувреме.

През сезон 2005/2006 Хамбургер отново играе с ЦСКА за Купата на УЕФА, но този път срещата е една – в София, първият мач на армейците в група А. Хамбургер побеждава с 1:0 с гол от далечно разстояние на Рафаел ван дер Ваарт.

Литекс среща Хамбургер в първи кръг на турнира за Купата на УЕФА през 2007/2008. В Ловеч в сравнително слаб мач Хамбургер побеждава с 1:0 с гол на Ромео Кастелен. Литекс играе по-добре и има повече положения за гол, но не успява да ги оползотвори, а освен това претендира за две неотсъдени дузпи. На реванша капитанът на Литекс Роберт Попов изненадва неприятно феновете на домакините с красив гол, но само две минути по-късно Паоло Гереро изравнява резултата. Отново Гереро и ван дер Ваарт правят резултата 3:1.

Така балансът на Хамбургер срещу отбори от България е следният: 9 мача, 7 победи и 2 загуби, голова разлика 19:9.

№	Нац.	Играч	Поз.	Роден	От	До	М/Г ХШФ	Бивш отбор	ПНО	М/Г НО
Вратари
1		Ярослав Дробни	В	18.10.1979	2010	2015	49/0	Херта		7/0
15		Рене Адлер	В	15 януари 1985	2012	2017	65/0	Байер Леверкузен		12/0
30		Александер Брунст	В	07.07.1995	2008	2016	0/0	Гаделанд		0/0
Защитници
2		Денис Дикмайер	ДБ	20.10.1989	2010	2016	92/0	Нюрнберг		0/0
3		Клебер Райс	ЦЗ	05.12.1990	2014	2018	2/0	Коринтианс		0/0
4		Хайко Вестерман	ЦЗ	14.08.1983	2010	2015	138/9	Шалке 04		27/4
5		Йохан Джуру	ЦЗ	14.08.1983	2013	2016	30/0	Арсенал		51/1
7		Марсел Янсен	ЛБ/ЛХ	04.11.1985	2008	2015	141/18	Байерн Мюнхен		45/3
22		Матиас Остржолек	ЛБ	05.06.1990	2014	2017	7/0	Аугсбург		0/0
32		Слободан Райкович	ЦЗ	03.02.1989	2011	2015	31/1	Челси		14/0
Полузащитници
8		Толгай Арслан	ДП/ВХ	16.08.1990	2009	2015	79/2	Борусия Дортмунд (юн.)		0/0
9		Максимилиан Байстер	ДХ/ЛХ	06.09.1990	2004	2016	41/8	Люнебург (юн.)		0/0
11		Иво Иличевич	ОП/ЛК	14.11.1986	2011	2015	46/6	Кайзерслаутерн		8/1
17		Золтан Щибер	ЛК	16.10.1988	2014	2017	7/0	Гройтер Фюрт		5/0
18		Люис Холтби	ОП	18.09.1990	2014	2015	7/0	Тотнъм (под наем)		3/0
19		Петър Ирачек	ДП/К	02.03.1986	2012	2016	38/2	Волфсбург		28/3
21		Валон Бехрами	ДП	19.04.1985	2014	2017	8/0	Наполи		54/2
23		Рафаел ван дер Ваарт	ОП	11.02.1983	20121	2015	138/41	Тотнъм		109/25
24		Мати Щайнман	П	8 януари 1995	2009	2017	3/0	Пройсен Райнфелд (юн.)		0/0
27		Николай Мюлер	К	25.09.1987	2014	2018	6/1	Майнц 05		2/0
33		Гидеон Юнг	П	12.09.1994	2014	2016	0/0	Рот-Вайс Оберхаузен		0/0
34		Валмир Нафиу	П	23.04.1994	2012	2015	0/0	Базел		0/0
35		Толчай Чиерчи	П	24 януари 1995	2014	2016	0/0	Волфсбург (юн.)		0/0
37		Джулиън Грийн	К	06.06.1995	2014	2015	2/0	Байерн Мюнхен (под наем)		4/1
39		Аштън-Филип Гьотц	ЦП/З	16.07.1993	2008	2015	2/0	Хам 02 (юн.)		0/0
40		Гойко Качар	ДП/ЦЗ	26 януари 1987	2010	2015	47/3	Херта		25/0
Нападатели
10		Пиер-Мишел Ласога	ЦН	15.12.1991	2013	2019	28/15	Херта		0/0
16		Артьомс Рудневс	ЦН	13 януари 1988	2012	2016	46/12	Лех Познан		30/1
26		Филип Мюлер	ЦН	03.03.1995	2014	2016	0/0	Волфсбург (юн.)		0/0

Бележки:

• ¹ – ван дер Ваарт има още един престой в отбора в периода 2005 – 2008.

Нац.	Играч	Поз.	Роден	От	До	М/Г ХШФ	Под наем в	ПНО	М/Г НО
	Керем Демирбей	ЦП	03.07.1993	2013		3/0	Кайзерслаутерн		0/0
	Ласе Собиех	ЦЗ	18 януари 1991	2013	2016	10/1	Санкт Паули		0/0
	Джонатан Та	ЦЗ	11.02.1996	2009	2016	16/0	Фортуна Дюселдорф		0/0
	Жак Зуа	ЦН	06.09.1991	2013	2016	27/2	Кайзери Ерджиесспор		5/0

Пристигащи Нац. Играч Поз. Бивш отбор ТП Тр. сума Александер Брунст В собствен юноша — Артьомс Рудневс Н Хановер 96 —1 Аштън Гьотц З собствен юноша — Валон Бехрами П Наполи 3.500.000 € Гидеон Юнг П Рот-Вайс Оберхаузен 150.000 € Гойко Качар П Серезо Осака —1 Джулиън Грийн П Байерн Мюнхен 300.000 €2 Золтан Щибер П Гройтер Фюрт 1.300.000 € Йохан Джуру З Арсенал 2.800.000 € Клебер Райс З Коринтианс 3.000.000 € Люис Холтби П Тотнъм 2.500.000 €2 Мати Щайнман П собствен юноша — Матиас Остржолек З Аугсбург 2.750.000 € Николай Мюлер П Майнц 05 4.500.000 € Пиер-Мишел Ласога Н Херта 8.500.000 € Толчай Чиерчи П Волфсбург (юн.) свободен агент Филип Мюлер П Волфсбург (юн.) свободен агент ∑ 29.300.000 €

Напускащи Нац. Играч Поз. Бивш отбор ТП Тр. сума Денис Аого З Шалке 04 1.900.000 € Джонатан Та З Фортуна Дюселдорф —2 Жак Зуа Н Кайзери Ерджиесспор —2 Жи Гин Лам З Гройтер Фюрт 200.000 € Керем Демирбей П Кайзерслаутерн —2 Ласе Собиех З Санкт Паули —2 Майкъл Мансиен З Нотингам Форест 1.270.000 € Матия Маджо Н без отбор свободен агент Милан Бадел П Фиорентина 4.000.000 € Ола Джон Н Бенфика —1 Оуасим Боуй П Ювентус —1 Пер Силян Шелбред П Херта Берлин 1.300.000 € Роберт Теше П Нотингам Форест свободен агент Свен Нойхаус В край на кариерата — Томас Ринкон П Дженоа свободен агент Хакан Чалханолу П Байер Леверкузен 14.500.000 € ∑ 23.170.000 €

Бележки:

• ¹ – Играчът се връща от наем.
• ² – Играчът е под наем.
• Трансферните суми са взети от сайта transfermarkt.de.^[9]

Нац. Играч Поз. Години М/Г Бастиан Райнхарт З 2003 – 2010 131/9 Бернд Вемайер З 1978 – 1985 183/10 Бернд Холербах П 1994 – 2005 197/4 Бруно Лабадия Н 1987 – 1989 47/11 Валтер Рисе З 1924 – 1933 / Вили Гиземан З 1963 – 1968 104/13 Вили Райман Н 1974 – 1981 175/49 Вили Шулц З 1965 – 1973 211/3 Волфганг Ролф П 1982 – 1986 129/24 Георг Фолкерт Н 1971 – 1978 214/62 Герт Дьорфел Н 1958 – 1972 325/107 Герхард Круг З 1956 – 1966 240/41 Денис Аого З 2008 – 20014 133/6 Дитер Зелер П 1955 – 1965 236/48 Дитмар Байерсдорфер З 1986 – 1992 174/14 Дитмар Якобс З 1979 – 1990 323/27 Ервин Зелер Н 1938 – 1949 / Ервин Пиеховяк З 1957 – 1966 137/6 Ервин Райнхарт З 1934 – 1949 / Жером Боатенг З 2007 – 2010 75/0 Инго Херч З 1997 – 2003 151/1 Йозеф Позипал З 1949 – 1958 250/13 Йорг Алберц З 1993 – 1996 2001 – 2003 127/28 Йохенфриц Майнке П 1949 – 1965 307/10 Карстен Берон Н 1992 – 2001 124/39 Каспар Мемеринг П 1971 – 1982 303/37 Клаус Найснер Н 1957 – 1963 78/27 Клаус Щюрмер Н 1954 – 1961 158/114 Манфред Калц З 1971 – 1989 1990 – 1991 594/76 Маркус Бабел З 1992 – 1994 60/1 Оливер Бирхоф Н 1988 – 1990 34/6 Ото Хардер Н 1919 – 1930 / Пьотър Троховски П 2005 – 2011 180/20 Петер Вулф Н 1958 – 1966 151/76 Петер Ногли З 1969 – 1980 320/38 Петер Хидиен З 1972 – 1982 214/9 Рихард Голц В 1987 – 1998 273/0 Рихард Дьорфел З 1931 – 1948 / Рудолф Ноак П 1931 – 1938 101/149 Рудолф Каргус В 1971 – 1980 254/0 Рой Прегер Н 1999 – 2002 83/19 Сидни Сам Н 2007 – 2010 4/0 Томас Дол З 1990 – 1991 1998 – 2001 74/4 Томас фон Хеезен П 1980 – 1994 368/99 Уве Байн П 1987 – 1989 52/22 Уве Зелер Н 1954 – 1972 505/425 Уве Ройтер Н 1955 – 1960 1961 – 1964 129/54 Уилям Хартвиг П 1978 – 1984 182/52 Ули Щайн В 1980 – 1987 1994 – 1995 222/0 Фабиан Ернст П 1998 – 2000 48/0 Феликс Магат П 1976 – 1986 306/46 Франк Рост В 2007 – 2011 149/0 Франц Бекенбауер З 1980 – 1982 28/0 Франц Клепаш З 1951 – 1960 201/22 Франц Хорн Н 1926 – 1932 105/121 Франц-Йозеф Хьоних П 1967 – 1974 205/62 Фриц Лабанд З 1950 – 1956 143/0 Ханс-Йорг Бут В 1997 – 2001 133/19 Харалд Шпьорл П 1987 – 2001 321/60 Хари Бере П 1960 – 1967 110/7 Холгер Йеронимус З 1979 – 1984 121/7 Хорст Бланкенбург З 1975 – 1977 44/0 Хорст Деен П 1958 – 1966 141/33 Хорст Хрубеш Н 1978 – 1983 159/97 Хорст Шноор В 1952 – 1969 399/2 Щефан Байнлих П 2003 – 2006 68/5 Юрген Вернер П 1955 – 1963 171/14 Юрген Курбюн З 1960 – 1972 318/11 Юрген Милевски Н 1979 – 1985 130/48 Юрген Хартман П 1991 – 1997 189/7

Нац. Играч Поз. Години М/Г Пол Шарнър З 2012 – 2013 4/0 Кевин Кигън Н 1977 – 1980 230/68 Бернардо Ромео Н 2002 – 2005 77/35 Кристиан Ледесма П 2002 – 2003 16/0 Родолфо Кардосо П 1996 – 2004 111/17 Хуан Пабло Сорин П 2006 – 2008 24/4 Венсан Компани З 2006 – 2008 29/1 Даниел Ван Буйтен З 2004 – 2006 61/7 Емил Мпенза Н 2004 – 2005 36/5 Сергей Барбарез Н 2000 – 2006 157/62 Хасан Салихамиджич П 1995 – 1998 72/19 Аилтон Н 2006 13/3 Зе Роберто П 2009 – 2011 54/7 Йордан Лечков П 1992 – 1996 101/11 Мартин Зафиров П 1997 – 1998 1/0 Павел Дочев З 1992 – 1993 8/0 Петър Хубчев З 1994 – 1996 65/2 Томас Ринкон П 2009 – 2014 106/0 Тони Йебоа Н 1997 – 2001 100/28 Ларс Баструп Н 1981 – 1983 59/18 Оле Бьорнмосе П 1971 – 1977 186/31 Стиг Тьофтинг П 1993 – 1995 2000 – 2002 56/2 Томас Гравесен П 1997 – 2000 94/6 Мохамед Зидан Н 2007 – 2008 21/2 Меди Мадавикия П 1999 – 2007 211/26 Тимоте Атуба З 2005 – 2009 83/1 Ги Демел З 2005 – 2011 131/2 Рода Антар П 2001 – 2003 23/2 Ваудас Иванаускас Н 1993 – 1997 91/13 Колин Бенджамин З 2001 – 2011 146/13 Паоло Гереро Н 2006 – 2012 134/37 Валдемар Матишик П 1990 – 1993 94/1 Мирослав Оконски Н 1986 – 1988 62/15 Ян Фурток Н 1988 – 1993 135/51 Сергей Киряков Н 1998 – 1999 29/5 Аркоч Йозджан В 1967 – 1975 159/0 Хакан Чалханолу Н 2012 – 2014 32/11 Йорис Матейсен З 2006 – 2011 145/6 Найджъл де Йонг П 2006 – 2009 66/2 Нико-Ян Хоогма З 1999 – 2004 177/17 Рууд ван Нистелрой Н 2010 – 2011 36/12 Халид Буларуз З 2004 – 2006 51/1 Иван Булян З 1977 – 1981 103/22 Ивица Олич Н 2007 – 2009 78/29 Йосип Шимунич З 1997 – 2000 8/0 Милан Бадел П 2012 – 2014 62/2 Младен Петрич Н 2008 – 2012 99/38 Нико Ковач П 1999 – 2001 55/12 Давид Розехнал З 2009 – 2011 23/1 Давид Яролим П 2003 – 2012 257/14 Марек Хайнц Н 2000 – 2002 52/5 Милан Фукал З 2000 – 2004 67/8 Томаш Уйфалуши З 2001 – 2004 105/2 Рафаел Вики П 2002 – 2007 121/4 Стефан Аншо З 1995 – 1997 49/2 Маркус Берг Н 2009 – 2013 54/6 Мартин Далин Н 1998 – 1999 8/0 Хьон-мин Сон Н 2010 – 2013 73/20 Наохиро Такахара Н 2002 – 2006 97/13

Бележки:

• С удебелен шрифт са играчите от Алеята на славата.^[10][11]

В отбора на Хамбургер са играли множество добри играчи, оставили ярка следа със своето представяне, с което остават завинаги в сърцата на феновете.

Безспорно най-голямата легенда на Хамбургер е Уве Зелер, които играе в отбора в периода 1954 – 1974 г. „Нашият Уве“, както е известен в Хамбург има голмайсторски нюх – на негово име са записани 137 гола в 239 мача в Бундеслигата, 21 гола в 29 мача в Бундеслигата и общо 425 гола във всичките си 505 мача за Хамбургер. Зелер е първият голмайстор в историята на Бундеслигата (30 гола), първият носител на наградата за Футболист № 1 на Германия, както и първият ѝ трикратен носител. Петнадесет пъти Зелер е голмайстор на Хамбургер. За националния отбор има 72 мача и 43 гола, участва на четири световни първенства и заедно с Пеле и Клозе е един от всичко тримата играчи, отбелязали гол в четири световни първенства.

Това, което е Уве Зелер в следвоенната история на отбора, е Ото „Тул“ Хардер в годините преди войната.^[12] Деветкратният голмайстор на Хамбургер има противоречива история, защото след края на футболната си кариера работи като надзирател и в управата на няколко концлагера. Това обаче ни най-малко не омаловажава заслугите му към отбора. Известен е рефренът, който публиката пее: „Wenn spielt der Harder Tull, dann wird es drei zu null“^[12] („Когато играе Хардер Тул резултатът ще бъде 3:0“).

Най-добрият германски играч на Хамбургер в периода, когато отборът постига най-големите си успехи на национално и международно ниво е полузащитникът Феликс Магат. Той допринася за спечелването на три шампионски титли, една КЕШ (вкарва победния гол на финала), една КНК и за достигането на финали за КНК и купата на Уефа.

Трябва да се отбележи и Манфред Калц, рекордьор по мачове за Хамбургер в Първа Бундеслига и на второ място по този показател от всички играчи в първенството с 581 мача.

От чуждестранните играчи на най-голяма обич се радва Кевин Кигън, който като играч на Хамбургер печели два пъти Златната топка за най-добър играч на Европа.

Отбор на века

По случай 125-годишният юбилей през 2012 г. е избран отбор на века, в който попадат следните играчи:^[13]

Нац.	Играч	Поз.	Години
	Ули Щайн	В	1980 – 1987, 1994 – 1995
	Вили Шулц	З	1965 – 1973
	Дитмар Якобс	З	1979 – 1989
	Йозеф Позипал	З	1949 – 1958
	Манфред Калц	З	1970 – 1989
	Петер Ногли	З	1969 – 1980
	Меди Мадавикия	П	1999 – 2007
	Томас Дол	П	1990 – 1991, 1998 – 2001
	Рафаел ван дер Ваарт	П	2005 – 2008, 2012 -
	Томас фон Хеезен	П	1980 – 1994
	Феликс Магат	П	1976 – 1986
	Герт Дьорфел	Н	1958 – 1971
	Карстен Берон	Н	1992 – 2000
	Кевин Кигън	Н	1977 – 1980
	Уве Зелер	Н	1946 – 1972
	Хорст Хрубеш	Н	1978 – 1983
	Ернст Хапел	Т	1981 – 1987
	Херман Ригер	М	1978 – 2004

Алея на славата

Североизточно от Имтек Арена се намира Алеята на славата, дарена от предприемача Андреас Маске. Около високо 3,5 метра бронзово копие на крака на Уве Зелер са разположени отпечатъци от стъпалата или дланите на футболистите от шампионския отбор от 1960 г., както и на други бивши играчи, треньори и функционери, избрани от специална комисия. Освен отбелязаните по-горе футболисти и по-долу треньори, в Алеята на славата са още президентите на отбора Фолфганг Клайн и Петер Крон, мениджърът Гюнтер Нецер, членът на надзорния съвет Удо Бандов и масажиста Херман Ригер.^[10][11]

От 40-те години на 20 век насам титулярните капитани на Хамбургер са 26. Най-дълго време капитан е Уве Зелер – девет години, следват Феликс Магат и Йохенфриц Майнке с по пет години. На обратния полюс е Дитмар Якобс, който само няколко мача след като е избран за капитан се контузва тежко и прекратява кариерата си. Петър Хубчев е един от играчите, които за кратко носят капитанската лента като заместници на титулярния капитан.^[14] Осем играчи на Хамбургер са извеждали с капитанската лента националния отбор на Германия, като рекордьор отново е Зелер – 40 мача, което го нарежда на седмо място в класацията на капитаните на националния отбор.^[14]

Нац. Играч Години Рихард Дьорфел 1945 – 1948 Ервин Райнхарт 1948 – 1949 Йозеф Позипал 1954 – 1958 Йохенфриц Майнке 1958 – 1963 Уве Зелер 1963 – 1972 Франц-Йозеф Хьоних 1972 – 1974 Георг Фолкерт 1974 – 1976 Петер Ногли 1976 – 1979 Феликс Магат 1979 – 1981 Хорст Хрубеш 1981 – 1983

Нац. Играч Години Феликс Магат 1983 – 1986 Томас фон Хеезен 1986 – 1988 Манфред Калц 1988 – 1989 Дитмар Якобс 1989 Томас фон Хеезен 1989 – 1990 Дитмар Байерсдорфер 1990 – 1992 Франк Роде 1992 – 1993 Томас фон Хеезен 1993 – 1994 Юрген Хартман 1994 – 1995 Йорг Алберц 1995 – 1996

Нац. Играч Години Рихард Голц 1996 – 1997 Свен Кмеч 1997 – 1998 Андреас Фишер 1998 – 1999 Мартин Грот 1999 – 2001 Нико-Ян Хоогма 2001 – 2004 Даниел Ван Буйтен 2004 – 2006 Рафаел ван дер Ваарт 2006 – 2008 Давид Яролим 2008 – 2010 Хайко Вестерман 2010 – 2013 Рафаел ван дер Ваарт 2013 -

Сайтът на Хамбургер определя трансфера на Йордан Лечков като един от най-сензационните в историята на отбора, защото Лече е играч с отлична техника и превъзходен поглед върху играта.^[15] Лечков преминава от ЦСКА в Хамбургер през 1992 г. за 800 000 долара, след като шефовете на германския тим го харесват в срещата между двата отбора за Купата на УЕФА година по-рано.^[16] Той е любимец на феновете, но се стига до пререкания с треньора Бено Мьолман и Лечков рядко намира място в състава. След смяната на Мьолман с Феликс Магат по всичко личи, че Лечков отново ще се превърне в ключов играч за Хамбургер. След три мача с един гол Магат заявява, че българинът е „един от най-забележителните футболисти, които е виждал“, но само месец по-късно двамата влизат в конфликт и Лече трудно намира място в групата.^[17] Лечков напуска отбора през 1996 г. в посока Олимпик Марсилия, въпреки опитите на тогавашния президент Уве Зелер да сдобри играч и треньор.^[18] Твърди се, че причина за проблемите на Лечков в Хамбург е трудният характер на играча, според самия него лоша шега му изиграва голът, който той вкарва срещу Германия на Световното в САЩ.^[16][16] За Хамбургер Лечков изиграва 101 мача в Бундеслигата и отбелязва 11 гола, а през 1993 г. е обявен за най-добър полузащитник в Бундеслигата.

Петър Хубчев е другият българин, играл с успех за Хамбургер. Той пристига в отбора от Левски през януари 1994 г. и остава до средата на сезон 1996/1997, когато преминава в Айнтрахт Франкфурт, също след спречкване с Феликс Магат. Треньорът демонстративно сменя Хубчев след като той не изпълнява задоволително поставената му тактическа задача и оттогава рядко получава шанс за изява.^[18] Дотогава обаче защитникът винаги е играл стабилно и дори му е направено предложение да носи капитанската лента за постоянно, но той отказва.^[19] В Бундеслигата Петър Хубчев има 65 мача и 2 гола.

Павел Дочев акостира в Хамбург през сезон 1992/1993. И той като Лечков е харесан от Егон Кордес след мачовете с ЦСКА, но за разлика от него не успява да се наложи в отбора и изиграва само 8 мача.

Повече от странен е престоят в отбора на Мартин Зафиров. Преди началото на сезон 1997/1998 преминава в Хамбургер. Там обаче Зафиров играе точно 43 минути. В мача от втория кръг срещу Волфсбург влиза като резерва в 46-а минута и малко преди края на мача получава червен картон. След тази негова изява договорът му е прекратен.^[20]

Списък с играчите в Хамбургер, национали на своите страни

Ернст Хапел е най-успешният треньор в историята на Хамбургер и също така най-дълго задържалият се на поста след създаването на Бундеслигата. За шест години (сезони 1981/1982 – 1986/1987) той прави отбора два пъти шампион (1982 и 1983) и два пъти вицешампион (1984 и 1987) на Германия и печели КЕШ (1983) и Купата на Германия (1987). Извежда отбора до финал за Купата на УЕФА (1982) и финал за Междуконтиненталната купа (1983).

Бранко Зебец прави отбора шампион още през първия си сезон начело на отбора (1979). През следващия сезон Хамбургер завършва на второ място в Бундеслигата и играе финал за КЕШ. Играчите недоволстват от тежките тренировки в края на сезона, а според критиците това е причината отборът да не спечели нито една от двете титли. Засилват се и проблемите на Зебец с алкохола. Шофьорската му книжка е отнета, говори се, че в мача срещу Борусия Дортмунд е седял на скамейката с 3,25‰ алкохол в кръвта.^[21] След края на есенния полусезон през 1980 г. Хамбургер е на първо място в класирането, но Зебец е освободен от поста си заради алкохолизма си.

Куно Кльоцер поема отбора преди сезон 1973/1974 и успява да изведе отбора от посредствеността. Печели КНК през 1977 г. и Купата на Германия през 1976 г. Извежда отбора до второ място в Бундеслигата (1976) и още един финал за Купата на Германия през 1974 г. Освен успехите, които постига, той подготвя почвата за още по-големите успехи, постигнати от Бранко Зебец и Ернст Хапел, обигравайки един млад отбор. През 1977 г. доброволно напуска поста след пререкания с тогавашния президент Петер Крон.^[22]

До 1945 г. е често срещана практика отборът да се води не от треньор, чиято професия е такава, а от някой от играчите или ръководството на отбора.

Нац. Треньор Години П/Р/З Рудолф Агте1 1919 – 1920 А.У. Търнър2 1920 – 04.1921 Рихард Гирулатис 04.1921 – 12.1921 Лайош Баняй 01.1922 – 04.1922 А.У. Търнър3 05.1922 – 1923 Уилям Таунли 1923 Рудолф Агте3 1923 – 1925 Джак Бъртън 1925 – 11.1925 А.У. Търнър 12.1925 – 1926 Адолф Рибе 1926 – 1927 Рудолф Агте 1927 – 01.1929 Ернст Мос Тео Люткенхаус3 02.1929 – 1929 Карл Матайдес 1929 – 12.1930 Гюла Кертеш 01.1931 – 1932 А.У. Търнър3 1932 – 04.1933 Асбьорн Халворсен1 04.1933 – 09.1933 Херберт Тим3 10.1933 – 1934 Георг Хохгезанг 11.1934 Карл Матайдес3 01.1935 Ханс Ланг 06.1935 – 10.1939 Фриц Тойфел 1939 Джони Шулц 1939 – 04.1942 Ото Роведер1 1942 – 04.1943

Нац. Треньор Години П/Р/З[23] Карл Хьогер 05.1943 – 06.1943 Ото Роведер1 1943 – 09.1944 Карл Хьогер 10.1944 – 1945 Ханс Таухерт 1945 – 06.1949 Георг Кньопфле 08.1949 – 06.1954 Мартин Вилке Гюнтер Малман 07.1954 – 06.1956 Гюнтер Малман 07.1956 – 06.1962 Мартин Вилке 07.1962 – 05.1964 11/9/94 Георг Гавличек 07.1964 – 04.1966 22/12/25 Йозеф Шнайдер 04.1966 – 06.1967 12/11/16 Курт Кох 07.1967 – 05.1969 24/20/20 Георг Кньопфле 05.1969 – 06.1970 12/12/14 Клаус-Дитер Окс 07.1970 – 06.1973 36/26/40 Куно Кльоцер 07.1973 – 06.1977 62/29/45 Руди Гутендорф 07.1977 – 10.1977 6/1/5 Аркоч Йозджан 10.1977 – 06.1978 8/5/9 Бранко Зебец 07.1978 – 12.1980 54/17/14 Александар Ристич 01.1981 – 06.1981 8/5/4 Ернст Хапел 07.1981 – 06.1987 109/53/42 Йосип Скоблар 07.1987 – 11.1987 8/5/4 Вили Райман 11.1987 – 01.1990 32/19/24 Герд-Фолкер Шок 01.1990 – 03.1992 28/22/23 Егон Коордес 03.1992 – 09.1992 3/8/8

Нац. Треньор Години П/Р/З Бено Мьолман 09.1992 – 10.1995 31/36/38 Феликс Магат 10.1995 – 05.1997 21/18/19 Ралф Шер5 05.1997 – 06.1997 1/1/0 Франк Пагелсдорф 07.1997 – 09.2001 51/46/45 Холгер Йеронимус5 09.2001 – 10.2001 0/1/1 Курт Яра 10.2001 – 10.2003 26/20/23 Клаус Топмьолер 10.2003 – 10.2004 14/5/14 Томас Дол 10.2004 – 02.2007 36/20/23 Хюб Стевенс 02.2007 – 06.2008 23/15/11 Мартин Йол 07.2008 – 05.2009 19/4/11 Бруно Лабадия 06.2009 – 04.2010 12/12/8 Рикардо Монис5 04.2010 – 06.2010 1/1/0 Армин Фе 07.2010 – 03.2011 11/4/11 Михаел Йонинг 03.2011 – 09.2011 1/6/7 Родолфо Кардосо5 09.2010 – 10.2011 1/0/1 Франк Арнесен5 10.2011 1/0/0 Торстен Финк 10.2011 – 09.2013 21/18/25 Родолфо Кардосо5 Ото Адо5 09.2013 0/0/1 Берт ван Марвайк 09.2013 – 02.2014 3/3/9 Мирко Сломка 02.2014 – 09.2014 3/3/10 Йозеф Цинбауер 09.2014 -

Бележки:

• ¹ – Агте (първи престой), Халворсен и Роведер са играещи треньори.
• ² – Не е сигурно дали А.У. Търнър е англичанин.^[24]
• ³ – Търнър (втори и четвърти престой), Агте (втори и трети престой), Люткенхаус, Тим и Матайдес заемат и директорска длъжност.
• ⁴ – Данните за Вилке се отнасят само за периода от създаването на Бундеслигата, т.е. от юли 1963 г.
• ⁵ – Шер, Йеронимус, Монис, Кардосо, Арнесен и Адо заемат временно длъжността между уволнението на предишния и назначаването на нов треньор.
• С удебелен шрифт са треньорите от Алеята на славата.^[10][11]

Традиционната комбинация на домакинския екип на Хамбургер според устава на отбора е бели фланелки с емблемата на отбора, червени гащета и сини чорапи с черно-бял вертикално раиран ръб,^[25] като в много редки случаи гащетата и чорапите могат да бъдат с други цветове. До средата на 70-те години на 20 век фланелките са изцяло бели, а след това в дизайна се налагат различни червени орнаменти в стила на производителя и времето; през някои сезони орнаментите са само сини, червени и сини или червени и черни. През 90-те години шарените орнаменти заемат по-голяма част от площта на фланелките, но с настъпването на 21 век се завръща стандартният дизайн бяла фланелка с малко като площ орнаменти. През сезони 2007/2008 и 2008/2009 екипите са с ретро дизайн – бели фланелки на тънки червени линии, копие на тези, с които отборът играе в периода 1982 – 1984 и печели КЕШ и шампионската титла и играе финал за Купата на УЕФА. По изключение четири сезона домакинската фланелка е с различен от класическия бял цвят: 1970/1971 и 1977/1978 - червена, 1969/1970 - синьо-бяла, разделена по диагонал и 1976/1977 - розова.^[26] Идеята за розова фланелка е на тогавашния президент Петер Крон, който предприема този ход, за да привлече на стадиона повече жени.^[26]

Резервните фланелки на Хамбургер през годините имат различни цветове. В първите десет години след създаването на Бундеслигата те са предимно с бледо син цвят, като изключение прави периодът 1968 – 1971, когато те са съответно виненочервени, червени и бели с една синя и една черна вертикална ивица. От 1971 до 1991 г. фланелките са предимно червени, с изключение на сезони 1975/1976, 1987/1988 и 1988/1989 – бледо сини и 1977/1978, 1979/1980 и 1985/1986 – сини. От 1991 до 2004 фланелките са предимно ярко или бледо сини, с изключение на сезон 1996/1997 – бяло-сини и 1997/1998 – синьо-черни. Резервната фланелка през сезон 2004/2005 е виненочервена, а оттогава до 2014 г. те са черни (2005/2006, 2007/2008), сини (2006/2007, 2012/2013, 2013/2014) и синьо-черни (в периода 2008 – 2012). Фланелката през сезон 2014/2015 е на черни и сиви хоризонтални райета, като отпред те са „разместени“, за да създадат впечатление за триизмерен ромб като на емблемата. Подобно на домакинските фланелки в периода 2007 – 2009, синьо-черните резервни фланелки от периода 2008 – 2010 имат ретро дизайн и са копие на тези с които преди 120 години играе СК Германия 1887, най-старият от трите отбора, от които произлиза Хамбургер.^[27]

В последните години Хамбургер разполага и с трети – червен – екип, но рядко играе мачове с него.

Над емблемата на Хамбургер се намира една звезда, която според правилата на Германския футболен съюз символизира трите спечелени титли в Първа Бундеслига.

През 1973 г. Петер Крон подписва договор за спонсорство с италианския производител на алкохолни и безалкохолни напитки Давиде Кампари-Милано. Така през сезон 1973/1974 на фланелките на Хамбургер се появява надпис Кампари и отборът става вторият в Бундеслигата след Айнтрахт Брауншвайг (Йегермайстер) със спонсорско лого.^[28] Това обаче среща съпротивата на телевизиите, които считат това за скрита реклама и пробват да бойкотират излъчването на мачове. До началото на 80-те години на 20 век рекламата върху екипите на мачове от евротурнирите е забранена от УЕФА и поради тази причина до 1982 г. Хамбургер играе с фланелки с надпис „HSV“.^[28] Спонсорът, по чието време Хамбургер постига най-много успехи е Бритиш Петролиъм; тогава отбърът печели две шампионски титли, КЕШ и Купата на Германия. Бритиш Петролиъм води в отбора Франц Бекенбауер, след като поема годишната му заплата в размер на 1,2 милиона германски марки. Заради слабите резултати на отбора през сезон 1994/1995 тогавашният спонсор ТВ Шпилфилм забранява на Хамбургер да излиза в последните три мача от сезона с тяхното лого на екипите; то е заменено от надписа „HSV“. Причината за това обаче не е само да не се вреди на имиджа на ТВ Шпилфилм, но се преследва и друга цел – за известен период от време да се отприщи лавина от дискусии в медиите, в която да се споменава името на списанието.^[29] Малко преди първия мач от следващия сезон Хамбургер подписва договор за спонсорство с Хюндай, който е прекратен преждевременно заради по-добрите условия, предложени от издателството Ферлагсгрупе Милхщрасе, което издава ТВ Шпилфилм. Смяната се осъществява без проблеми от страна на Хюндай, но отборът трябва да плати обезщетение в неназован размер.^[28] През сезон 2003/2004 тимът е напът да остане без спонсор и в предсезонната подготовка и турнира за Купата на лигата играе с надписи „HSV“ на домакинските и „Хамбург“ на резервните фланелки, но три дни преди началото на сезона е постигнато споразумение с инвестиционното дружество АДИГ.^[30] Най-дългосрочното сътрудничество е това с авиокомпанията Емирейтс, което стартира през 2006 г., а по-късно е продължено до 2015 г. През сезон 2014/2015 спонсорското портфолио на Хамбургер обхваща генералния спонсор (Емирейтс), доставчика на екипировка Адидас, „кръстника“ на стадиона Имтек, доставчика на служебни автомобили Ауди, „здравният партньор“ Техникер Кранкенкасе, седем ексклузивни партньора, сред които Холстен, Спарда Банк и Дойче Телеком, 14 партньора, сред които МАН, Макдоналдс и Сигнал Идуна и 21 доставчика, сред които Кока Кола, Бакарди и Смайлис.^[31]

Нац.	Спонсор	Години
	Кампари (Campari), марка аперитив	1974 – 1976
	Хитачи (Hitachi), производител на електроуреди	1976 – 1979
	Бритиш Петролиъм (BP, British Petroleum), петролна компания	1979 – 1987
	Шарп (Sharp), производител на електроуреди	1987 – 1994
	ТВ Шпилфилм (TV Spielfilm), списание с програмата за телевизиите	1994 – 1995
	Хюндай (Hyundai), производител на автомобили	1995 – 2000
	ТВ Шпилфилм (TV Spielfilm), списание с програмата за телевизиите	2000 – 2003
	АДИГ (ADIG), инвестиционно дружество	2003 – 2006
	Емирейтс (Fly Emirates), авиокомпания	2006 -

До края на 70-те години на 20 век Хамбургер няма твърда обвързаност с производител на екипировка, затова се случва в рамките на един сезон да играе с екипи на няколко различни фирми като Палме, Ерима, Умбро и Адидас. Първият договор за доставка на екипировка е подписан с Адидас през 1979 г.

Нац.	Производител	Години
	Палме	60-те 70-те (неоф.)
	Ерима
	Умбро
	Адидас
	Адидас	1979 – 1995
	Улшпорт	1995 – 1998
	Фила	1998 – 2001
	Найк	2001 – 2005
	Пума	2005 – 2007
	Адидас	2007 -

 Основна статия: Имтек Арена

Шпортплатц ам Ротенбаум

Първият стадион, на който Хамбургер играе домакинските си мачове е Шпортплатц ам Ротенбаум в елитния квартал Ротенбаум. Това става в периода 1919 – 1953 г. От 1 ноември 1910 г. до 1919 г. на него играе един от предшествениците на отбора – ФК Хамбургер. Капацитетът на стадиона е 24 000 до 27 000 души. Две от трибуните имат покрив, нещо единствено по рода си в началото на 20 век.^[32] Последният мач, изигран на стадиона е през 1996 г., а година по-късно той е разрушен. Днес на неговото място има жилища и офиси. Снимка на стадиона

Фолкспаркщадион/АОЛ Арена/HSH Нордбанк Арена/Имтек Арена

През 1953 г. Хамбургер се премества на Фолкспаркщадион. Този стадион е построен в периода 1951 – 1953 г. на мястото на разрушения през Втората световна война Стадион Алтона. Капацитетът на стадиона е 61 000 зрители. Той е домакин на мачове от СП 1974 и Евро 1988. Феновете не харесват конструкцията на стадиона и дължащата се на нея липса на атмосфера. Те подигравателно го наричат Бетонената паница.

През 1998 г. започва основна реконструкция, която трае две години. Теренът е завъртян на 90 градуса, трибуните постепенно са разрушени и на тяхно място са построени нови, като забележителното в случая е, че през тези две години Хамбургер продължава да играе мачовете си там. Според категоризацията на УЕФА стадионът е от най-високата четвърта категория. От 1 юли 2001 г., след сделка с американския интернет провайдер АОЛ, носи името АОЛ Арена. От сезон 2007/2008 правата над името са продадени на банка HSH Нордбанк за период от 3+3 години и стадионът се казва HSH Нордбанк Арена. Заради финансовата криза от 2008 г. през 2009 г. банката обявява, че няма намерение да използва опцията за удължаване на договора и така стадионът носи това име до средата на 2010 г.,^[33] а след това Имтек получава спонсорските права.

Освен на мачове на Хамбургер, на този стадион се играят пет мача от СП 2006, както и финалът в Лига Европа през 2010 г., като през този сезон Хамбургер отпада на полуфинал и пропуска възможността да играе финал на собствения си стадион. Националният отбор на Германия домакинства на Имтек Арена в 27 мача, в които има 16 победи, 5 равенства и 6 загуби (една от победите е в приятелски мач срещу България.

Хамбургер е един от най-обичаните футболни отбори в Германия. Според статистика от февруари 2009 г. отбърът има 3,3 милиона фена в Европа, което го нарежда на 28 място по този показател на континента, като от германските отбори пред него са само Байерн Мюнхен (9 място, 19,8 милиона) и Вердер Бремен (22 място, 4,9 милиона).^[34]

Към края на 2014 г. Хамбургер има над 800 официално регистрирани фенклуба,^[35] 49 от които са извън Германия – в Австрия, Австралия, Англия, Белгия, Дания, Дубай, Индонезия, Испания, Италия, Китай, Люксембург, Мароко, Норвегия, Парагвай, Русия, САЩ, Сиера Леоне, Финландия, Франция, Холандия, Чехия, Швейцария, Швеция, Шотландия и Южна Африка.^[36] Първият фенклуб е Rothosen и е основан през април 1972 г.; той съществува и до днес и има около 40 члена. Сред най-известните и най-важните фенклубове днес са Poptown, Chosen Few, Rautengeil Fallingbostel, Hermann's Treue Riege, Totale Offensive e.V. и Wilhelmsburger Jungs.

В днешни дни феновете на Хамбургер поддържат приятелски отношения с тези на Хановер 96 и Арминия Билефелд (трите отбора образуват т. нар. Северен алианс; цветовете на Хамбургер и Арминия са еднакви, както и съкращението HSV на Хамбургер и Хановер), но като цяло приятелствата с чужди фенове не са толокова интензивни, каквато е била традицията през 70-те и 80-те години. Тогава възникват и приятелствата с привържениците на Щутгарт и Нюрнберг, а най-голямо е приятелството с Борусия Дортмунд.^[37] То достига зенита си през 80-те години, но днес съществува само между отделни фракции от феновете. На международно ниво от края на 70-те години се поддържат топли отношения с феновете на Глазгоу Рейнджърс, което отговаря на факта, че феновете на местните врагове Санкт Паули и Селтик също се подкрепят взаимно. Най-необичани са феновете на местния съперник Санкт Паули, както и на Вердер Бремен и Байерн Мюнхен.

• Бярне Медел, актьор
• Дитер Томас Хек, певец, актьор и продуцент
• Йоахим Браунер, телевизионен водещ
• Йорг Пилава, телевизионен водещ
• Кевин Ръсел, вокалист на Бьозе Онкелс
• Карл Дал, актьор, певец и телевизионен водещ
• Карло фон Тидеман, актьор
• Карстен Шпенгеман, актьор и телевизионен водещ
• Лото Кинг Карл, певец
• Майк Крюгер, актьор
• Матс Виландер, тенисист
• Михаел Щих, тенисист
• Моника Лирхаус, журналистка и телевизионна водеща
• Мориц Блайбтрой, актьор
• Нора Чирнер, актриса
• Ойген Блок, гастроном, основател на международната верига ресторанти Блок Хаус
• Ока Рау, волейболистка
• Оли Дитрих, актьор
• Оливер Гайсен, телевизионен водещ
• Ото Ваалкес, актьор и певец
• Сандра Фьолкер, плувкиня
• Стивън Гетйен, телевизионен водещ
• Тим Мелцер, телевизионен готвач
• Тил Демтрьодер, актьор
• Томи Хаас, тенисист
• Хайке Кабел, актриса
• Хайнц Ерхарт, актьор, музикант и поет
• Хелмут Шмит, политик, бивш бундесканцлер
• Хенри Фаал, актьор
• Х. П. Бакстер, фронтмен на Скутер

Статистика на успехите на Хамбургер ШФ

• 1 х Носител на КЕШ: 1983
• 1 х Финалист за КЕШ: 1980
• 1 х Носител на КНК: 1977
• 1 х Финалист за КНК: 1968
• 1 х Финалист за Купата на УЕФА: 1982
• 6 х Шампион на Германия: (1922*), 1923, 1928, 1960, 1979, 1982, 1983 (*: Отборът се отказва от титлата през 1922 г.)
• 8 х Вицешампион на Германия: 1924, 1957, 1958, 1976, 1980, 1981, 1984, 1987
• 3 х Носител на Купата на Германия: 1963, 1976, 1987
• 3 х Финалист за Купата на Германия: 1956, 1967, 1974
• 2 х Носител на Купата на лигата: 2 – 1973, 2003
• 5 х Носител на Купа Интертото: 1970*, 1974*, 1994*, 2005, 2007 (*: От 1967 до 1995 г. отборите играят само в групи – всеки срещу всеки на разменено гостуване и за победители в турнира се обявяват отборите с първи места в собствените си групи)
• 25 х Шампион на Северна Германия: 1921, 1922, 1923, 1924, 1925, 1928, 1929, 1931, 1932, 1933, 1948, 1949, 1950, 1951, 1952, 1953, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961, 1962, 1963
• 4 х Шампион на Гаулига Нордмарк: 1937, 1938, 1939, 1941
• 16 х Шампион на Хамбург-Алтона: 1896*, 1897*, 1901*, 1902*, 1904*, 1905*, 1919**, 1924, 1926, 1927, 1928, 1930, 1931, 1932, 1945, 1946 (*: титлата е спечелена от СК Германия 1887; **: титлата е спечелена от ФК Хамбургер, по това време обединен с Виктория Хамбург)
• 2 х Шампион на Британската окупационна зона: 1947, 1948
• 6 х Носител на Купата на Северна Германия: 1927, 1953, 1956, 1957, 1959, 1960
• 1 х Финалист за Купата на Северна Германия: 1958

Отборни

• Най-голяма победа като домакин в Бундеслигата: 8:0 (срещу Карлсруе, 1965/1966)
• Най-голяма победа като гост в Бундеслигата: 6:0 (срещу Херта Берлин, 1979/1980; Фортуна Дюселдорф 1982/1983; Айнтрахт Франкфурт, 1990/1991; Ханза Росток, 2004/2005)
• Най-голяма загуба като домакин в Бундеслигата: 0:5 (срещу Байерн Мюнхен, 1973/1974)
• Най-голяма загуба като гост в Бундеслигата: 2:9 (срещу Мюнхен 1860, 1963/1964; Байерн Мюнхен, 2012/2013)
• Най-добър старт в Бундеслигата: 22 точки от 10 мача (6 победи, 4 равенства) 2009/2010
• Най-много поредни участия в евротурнирите: 7 (3 пъти КЕШ, 4 пъти Купа на УЕФА) 1979/1980 – 1985/1986

Играчи

• Най-много мачове общо: Манфред Калц – 744, 1971 – 1989 и 1990 – 1991
• Най-много мачове в Бундеслигата: Манфред Калц – 581, 1971 – 1989 и 1990 – 1991
• Най-много голове общо: Уве Зелер – 507, 1953 – 1972
• Най-много голове в Бундеслигата: Уве Зелер – 137, 1963 – 1972
• Най-много червени картони в Бундеслигата: Сергей Барбарез – 5, 2000 – 2006
• Най-млад играч: Джонатан Та – 17 години 5 месеца и 23 дни

В първенството

• От създаването на отбора през 1919 г. винаги е играл в най-високата дивизия на Германия.
• Единственият отбор, който е участвал във всички сезони на Първа Бундеслига от създаването ѝ през 1963 г.
• Отборът с най-много титли от регионални първенства – 25 пъти шампион на Северна Германия.
• Най-много участия във финалния турнир за определяне на германския шампион – 32.
• Третият от общо четири отбора (заедно с Борусия Мьонхенгладбах, Байерн Мюнхен и Борусия Дортмунд), който успява да спечели две поредни шампионски титли в Бундеслигата.
• До ноември 2013 г. е отборът в Бундеслигата с най-много поредни мачове без загуба – 36 (16 януари 1982 – 29 януари 1983).^[7] Рекордьор вече е Байерн Мюнхен с 53 мача.
• До сезон 2012/2013 е и отборът в Бундеслигата с най-много победи като гост в един сезон – 11 (2005/2006). Отново е задминат от Байерн Мюнхен с 15 мача.
• Трето място във вечната класация на Бундеслигата с 2597 точки (към 4 ноември 2014 г.).^[38]
• Четвърто място в класацията за брой кръгове, в които отборът е на първо място в класирането – 106 кръга (към април 2007).^[39]
• Манфред Калц е на второ място във вечната класация на играчите с най-много мачове в Бундеслигата – 581, всичките за Хамбургер. В Топ 15 са още Улрих Щайн (десети с 512 мача, 228 за Хамбургер) и Дитмар Якобс (тринадесети с 493 мача, 323 за Хамбургер).^[40]
• Калц е и играчът, отбелязал най-много голове от дузпа – 53 гола от 60 дузпи.^[41]
• Калц държи и негативен рекорд – има отбелязани шест автогола (все пак 76 пъти е уцелил правилната врата).^[41]

Вторият отбор на Хамбургер ШФ завършва сезон 2004/05 на шесто място в третодивизионната Регионална лига Север, като в течение на надпреварата достига дори до второто място, но лоша серия от резултати вадят младите футболисти на „червените шорти“ от разпределението на челните места. През следващата кампания борбата между повечето клубове се води за местата до десето, даващи право за участие в нововъведената Трета лига. Хамбургер ШФ II обаче завършват назад в таблицата и това им постижение ги поставя в новата четвърта дивизия на Германия – Регионална лига Север.

Тъй като игрището на Хагенбекщрасе не е лицензирано за срещи от новата лига, а HSH Нордбанк Арена не се използва за мачове на аматьорско ниво, ръководството на клуба от пристанищния град взема решение домакинствата на втория отбор да се провеждат на игрището в Нордерщет Едмунд-Пламбек-Щадион, арена на Айнтрахт Нордерщет. Отборът се води от бившия играч на Хамбургер Родолфо Кардосо.

№		Играч	Предишни клубове
Вратари
-		Марсел Хьолшер	Оснабрюк
-		Фабиан Лукасен	Вилхелмсхафен, Санкт Паули, Хамбургер ШФ, Хаген/Аренсбург, Тритау
-		Александер Майер	Олдесло
Защитници
-		Фахри Акьол	Айнтрахт Нордерщет
-		Хенрик Детман	Лобрюге
-		Фабиан Франке	Заксен Лайпциг
-		Матиас Хаас	Байерн Мюнхен, 1860 Розенхайм, Рамерберг
-		Борис Лешински	Унтерхахинг, Хамбургер ШФ, Шалке 04
-		Виктор Майер	Оснабрюк
-		Герит Александер Пресел	Брамфелд
Полузащитници
-		Левон Айрапетиян	Люсум
-		Кристиан Бьонлайн	Фрийзен
-		Денис Дуве	Харбург
-		Мамади Кейта	Блекбърн Роувърс, Кьолн, Менден, Холцен, Лабенди
-		Даниел Наги	Уйпещ, Будапеща
-		Джоузеф Олумиде	Танхаузен, Кобленц, Валдхоф Манхайм, Гартенщат
Нападатели
-		Андре Хан	Бремерхафен
-		Рафаел Казиор	Рот-Вайс Есен, Холщайн Кил, Вакер Бургхаузен, Дуисбург, Санкт Паули, Хамбургер ШФ, СК Нордерщет
-		Стивън Леверенц	Динамо Дрезден, Хамбургер ШФ, Щапелфелд
-		Гъргур Радос	Огерсхайм, Вартекс Вараждин, Триестина, Унтерхахинг

Женският футболен отбор на Хамбургер е основан през 1970 г. Играе в Първа Бундеслига.

• 3 х Промоция в Първа Бундеслига: 1997, 2001 и 2003
• 1 х Финалист за Купата на Германия: 2002
• 1 х Финалист за Купа Одсет: 2004
• 4 х Шампион на Северната регионална лига: 1999, 2000, 2001 и 2003*
• 4 х Шампион на Хамбург: 1976, 1990, 2000* и 2002*
• 10 х Носител на Купата на Хамбург: 1979, 1991, 1994, 1995, 1997, 2000, 2001, 2002*, 2003 и 2004*

Титлите, отбелязани с * са спечелени от дублиращия отбор.

Другите спортове, които развива Хамбургер ШФ са хандбал, баскетбол, волейбол, лека атлетика, хокей на лед, ръгби, тенис на маса, тенис, бадминтон, бейзбол, боулинг, крикет, голф, карате, плуване, спортни танци, спортна гимнастика и хокей на ролери.

• Хамбургер е единственият германски отбор, който никога не е изпадал от Първа Бундеслига от нейното основаване през 1963 г.
• Хамбургер е първият немски отбор, който прави турне в САЩ след Втората световна война (през 1950 г.) и се завръща с шест победи от шест мача.
• Масажистът Херман Рийгер е една от култовите фигури в Хамбургер. Той работи в отбора от 1978 до пенсионирането си през 2005 г. Заради веселия си характер и дългогодишната работа в тима той се радва на обичта на всички фенове е достигнал такъв култов статус, с който могат да се похвалят много малко играчи на отбора. Едно от скандиранията на агитката, когато играта на отбора не върви, е „Всички освен Херман да си ходят!“ По случай пенсионирането му Хамбургер организира бенефисен мач, едно рядко срещано събитие за човек, който не е футболист. На него е кръстен талисманът на отбора.
• Талисман на Хамбургер е динозавърът Херман. Рождената му дата е 24 август 2004, когато се излюпва от яйце по време на приятелския мач срещу Байерн Мюнхен по случай четиридесетгодишнината от основаването на Бундеслигата. Номерът на фланелката на Херман е 87 (идва от 1887 година).
• Със своите 76.347 члена Хамбургер ШФ е шестият по големина спортен клуб в Германия (към 6 октомври 2016).^[42]

• Статистика на националните футболни първенства на страните от Европа Архив на оригинала от 2007-01-27 в Wayback Machine.
• Специално издание на списание Кикер – „40 години Бундеслига“

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Хамбургер ШФ.

• Официален сайт
• Сайт на музея на Хамбургер
• HSV Supporters Club Архив на оригинала от 2007-08-15 в Wayback Machine.

Тази статия е включена в списъка на избраните на 1 декември 2007. Тя е оценена от участниците в проекта като една от най-добрите статии на български език в Уикипедия.

п б р Шампиони на Германия по футбол Байерн Мюнхен – 27 титли  • Нюрнберг – 9 титли  • Борусия Дортмунд – 8 титли   • Шалке 04 – 7 титли  • Хамбургер ШФ – 6 титли  • Щутгарт – 5 титли  • Борусия Мьонхенгладбах – 5 титли  • Вердер Бремен – 4 титли  • Кайзерслаутерн – 4 титли  • Лайпцих – 3 титли  • Гройтер Фюрт – 3 титли  • Кьолн – 3 титли  • Херта Берлин – 2 титли  • Виктория Берлин – 2 титли  • Дрезднер СК – 2 титли  • Хановер 96 – 2 титли  • Карлсруер ФФ – 1 титла  • Холщайн Кил – 1 титла  • Мюнхен 1860 – 1 титла  • Блау-Вайс 1890 Берлин – 1 титла  • Карлсруе ШК – 1 титла  • Фортуна Дюселдорф – 1 титла  • Айнтрахт Франкфурт – 1 титла  • Волфсбург – 1 титла  • Фрайбургер ФК – 1 титла  • Рапид Виена – 1 титла  • Манхайм – 1 титла  • Рот-Вайс Есен – 1 титла  • Айнтрахт Брауншвайг – 1 титла Статистиката се основава само на първенствата под егидата на Германския футболен съюз, започнали през 1903 г.

п б р Шампиони на Първа Бундеслига 1964: Кьолн  • 1965: Вердер Бремен  • 1966: Мюнхен 1860  • 1967: Айнтрахт Брауншвайг  • 1968: Нюрнберг  • 1969: Байерн Мюнхен  • 1970: Борусия Мьонхенгладбах  • 1971: Борусия Мьонхенгладбах  • 1972: Байерн Мюнхен  • 1973: Байерн Мюнхен  • 1974: Байерн Мюнхен  • 1975: Борусия Мьонхенгладбах  • 1976: Борусия Мьонхенгладбах  • 1977: Борусия Мьонхенгладбах  • 1978: Кьолн  • 1979: Хамбургер ШФ  • 1980: Байерн Мюнхен  • 1981: Байерн Мюнхен  • 1982: Хамбургер ШФ  • 1983: Хамбургер ШФ  • 1984: Щутгарт  • 1985: Байерн Мюнхен  • 1986: Байерн Мюнхен  • 1987: Байерн Мюнхен  • 1988: Вердер Бремен  • 1989: Байерн Мюнхен  • 1990: Байерн Мюнхен  • 1991: Кайзерслаутерн  • 1992: Щутгарт  • 1993: Вердер Бремен  • 1994: Байерн Мюнхен  • 1995: Борусия Дортмунд  • 1996: Борусия Дортмунд  • 1997: Байерн Мюнхен  • 1998: Кайзерслаутерн  • 1999: Байерн Мюнхен  • 2000: Байерн Мюнхен  • 2001: Байерн Мюнхен  • 2002: Борусия Дортмунд  • 2003: Байерн Мюнхен  • 2004: Вердер Бремен  • 2005: Байерн Мюнхен  • 2006: Байерн Мюнхен  • 2007: Щутгарт  • 2008: Байерн Мюнхен  • 2009: Волфсбург  • 2010: Байерн Мюнхен  • 2011: Борусия Дортмунд  • 2012: Борусия Дортмунд  • 2013: Байерн Мюнхен  • 2014: Байерн Мюнхен  • 2015: Байерн Мюнхен  • 2016: Байерн Мюнхен  • 2017: Байерн Мюнхен Първа Бундеслига се въвежда от сезон 1963/64. За всички първенци на страната виж Шампиони на Германия по футбол.

Портал „Футбол“