Днешният спортен клуб Бохум съществува от 15 април1938 г. Тогава по заповед на нацисткото правителство конкурентните отбори в няколко града, включително и Бохум, се концентрират в един общ клуб – Гимнастическо обединение 1848 Бохум, ТуС 08 и Германия 1906 се сливат във Фау Еф Ел Бохум 1848.
Германия 1906 Бохум
Германия 1906 Бохум е един от най-старите спортни клубове в Бохум. Основаният през 1908 г. отбор обединява през 1924 г. Еф Це 1906 Бохум и Форвертс Бохум. От основаването на лигата през 1933 г. до сливането Германия принадлежи към Гаулига Вестфалия, където през 1936 г. става вицешампион след рекордния първенец Шалке 04. Новият отбор на Бохум получава лиценза на Германия Бохум.
1848 Бохум и ТуС Бохум 08
Другите два предщественика на Фау Еф Ел имат общи корени: ТуС се отделя през 1924 г. от 1848 Бохум.
Незевисимо от числото в името Гимнастическото дружество 1848 Бохум е основано на 18 февруари1849 г. През 1852 г. клубът е забранен, а през 1860 г. е преоснован под същото име. Едва през май 1904 г. числото 1848 е включено в наименованието на отбора. Тя произхожда от публикувана статия в бохумски вестник на 26 юли 1848 г., която инициира основаването на клуба през последвалата година.
На 31 януари1911 г. се основава футболното подразделение на гимнастическото дружество, което от 1919 г. включва и съседния отбор СуС 08 Бохум. След конфликта между футболните и спортните дружества през 1924 г. единният клуб се разделя на Гимнастическо обединение 1848 Бохум и ТуС 08 Бохум.
Последните се класират в Гаулига Вестфалия през 1935 г., но изпадат отново след две години като предпоследни.
Фау Еф Ел наследява числото 1848 от гимнастическото дружество, но клубът фактически започва съществуването си от 1938 г.
1938 – 1945: Гаулига
След създаването на „супер отбора“ Бохум става отново вицешампион на Вестфалия през сезон 1938/39, а през 1939/40 и 1941/42 завършва трети. През 1943 г., заедно с Пройсен 07 Бохум, е формиран общ военен отбор, който обаче провежда само две срещи до 1944/45.
1945 – 1965: Следвоенни години
За разлика от другите принудително създадени отбори през 1938 г., Бохум не се разделя след Втората световна война. През първите следвоенни години клубът играе незначителна роля във футболния живот. Едва след осем години в Провинциална лига Вестфалия, Аматьорска лига Вестфалия и Втора дивизия Запад, Бохум успява да се класира в елитната Оберлига Запад. Конкуренцията на класическите миньорски отбори е силна и бохумци не успяват да се наложат – в повечето случаи завършват в долната половина на таблицата, а през 1955 и 1961 г. изпадат като последни. През 1956 г. те незабавно се връщат в елита, но след второто си изпадане следва ново пропадане в третодивизионната Аматьорска лига Вестфалия.
През 1965 г. Бохум се класира с помощта на късмета във второразредната Регионална лига Запад. В баражите за класиране между победителите от двете аматьорски дивизии между Бохум и Еркеншвик отборите си разменят по една победа (4:1 и 2:3). След третата среща, завършила 1:1 след продължения, жребият е в полза на Фау Еф Ел.
1965 – 1971: От Регионалната лига до Западен първенец
Статистика Регионална лига Запад 1965 – 1971
Сезон
Дивизия
Място
1965/66
РЛ Запад
12
1966/67
РЛ Запад
4
1967/68
РЛ Запад
5
1968/69
РЛ Запад
2
1969/70
РЛ Запад
1
1970/71
РЛ Запад
1
РЛ Запад: Регионална лига Запад Зелен фон: Класиране
След като през първото си участие в лигата Бохум завършва едва на 12 място, от 1966 г. отборът принадлежи към най-добрите в регионалната група. През 1971 г. под ръководството на треньора Херман Епенхоф тимът успява да се класира на място, даващо право на класиране в Първа Бундеслига след седем победи от осем срещи. Освен това бохумци печелят второ първенство на Запада подред през същата година. През 1968 г. Бохум губят финала за Купата на Германия на Зюдвест-Щадион в Лудвихсхафен с 1:4 от Кьолн.
1971 – 1993: „Неизпадащите“
Статистика Бундеслига 1971 – 1993
Сезон
Дивизия
Място
1971/72
1. БЛ
9
1972/73
1. БЛ
12
1973/74
1. БЛ
14
1974/75
1. БЛ
11
1975/76
1. БЛ
14
1976/77
1. БЛ
15
1977/78
1. БЛ
14
1978/79
1. БЛ
8
1979/80
1. БЛ
10
1980/81
1. БЛ
9
1981/82
1. БЛ
10
1982/83
1. БЛ
13
1983/84
1. БЛ
15
1984/85
1. БЛ
9
1985/86
1. БЛ
9
1986/87
1. БЛ
11
1987/88
1. БЛ
12
1988/89
1. БЛ
15
1989/90
1. БЛ
16
1990/91
1. БЛ
14
1991/92
1. БЛ
15
1992/93
1. БЛ
16
Червен фон: Изпадане
През следващите 20 години отборът се задържа в елита, без да успее да финишира на по-предно място от осмото (сезон 1978/79). Поради това рурският отбор е наречен „сивата мишка“ на Първа Бундеслига. Отборът предимно заема класирания в средата на таблицата, нерядко и в зоната на изпадащите, а след края на всеки сезон често се разделя с най-добрите си играчи поради финансови причини. Клубът се превръща в истински специалист по оцеляването в Първа Бундеслига, като води дълга и безмилостна борба за оставане, което им носи прозвището „неизпадащите“. През 1990 г. Бохум завършва 16-и, но въпреки това остава в първа лига след два баража за оставане срещу Саарбрюкен: първата среща в Саар е спечелена от Бохум с 1:0 след гол от дузпа на Торстен Легат, а в реванша домакините от Рур треперят до последно след като изостават в резултата, но Уве Лайфелд носи изравняването 1:1.
1993 – 1996: Изпадане и класиране номер 1 и 2
Статистика Бундеслига 1993 – 1996
Сезон
Дивизия
Място
1993/94
2. БЛ
1
1994/95
1. БЛ
16
1995/96
2. БЛ
1
Зелен фон: Класиране Червен фон: Изпадане
През лятото на 1993 г. Бохум за първи път изпада от Първа Бундеслига след 22 сезона в елита. След като клубът се спасява след бараж през 1990 г., сега бохумци остават само на една точка след Динамо Дрезден в класирането, които на свой ред се спасяват. След само 8 точки през есенния полусезон (за победа все още се дават 2 точки), борбата за оцеляване през пролетта под ръководството на наставника Юрген Гелсдорф се оказва напразна. Последната възможност за спасение, макар и по служебен път, е отказана от ръководството на Германския футболен съюз, който наказва отбора от Дрезден с отнемане на точки поради проблеми с лиценза от следващия сезон.
Така започват години на постоянно криволичене на представянията на Бохум между първа и втора лига. През първия си сезон във Втора БундеслигаБохум безапелационно печели първото място и се връща в елита, като води в класирането от втория кръг до края. Въпреки това през 1995 г. следва ново изпадане във втора дивизия. Юрген Гелсдорф се оттегля от поста си в течение на созона и е заменен от Клаус Топмьолер. Три кръга преди края Бохум губят решаваща среща в Юрдинген с 1:2. При Топмьолер клубът отново завършва първи във втора лига с преднина от 17 точки от място, не даващо право на квалификация и 12 точки пред втория Арминия Билефелд.
1997 – 1998: Купа на УЕФА и запазване на елитния статут
Статистика Бундеслига 1997 – 1998
Сезон
Дивизия
Място
1996/97
1. БЛ
5
1997/98
1. БЛ
12
Заградено с червено: Класиране за Купата на УЕФА
Стабилизирането на Бохум в елита се отдава на Топмьолер, а през сезон 1996/97 треньорът води футболистите си към значим успех: новакът в Първа Бундеслига получава правото да играе в турнира за Купата на УЕФА след като завършва пети в първенството за първи път в историята си. При участието си в европейския турнир бохумци преодоляват Трабзонспор и Брюж, макар и след загуби в първите срещи, а след това сините срещат гранда Аякс Амстердам. Макар че в първата среща повеждат с 2:0 като гост, германците губят срещата с 2:4 и в крайна сметка отпадат от турнира.
1999 – 2002: Изпадане и класиране номер 3 и 4
Статистика Бундеслига 1999 – 2002
Сезон
Дивизия
Място
1998/99
1. БЛ
17
1999/00
2. БЛ
2
2000/01
1. БЛ
18
2001/02
2. БЛ
3
Зелен фон: Класиране Червен фон: Изпадане
След европейското участие следват нови прояви на непостоянство – Бохум отново изпадат през 1999 г. и 2001 г., но и в двата случая прекарва само една година във второто ниво на германския футбол, като се завръща в елита. Последното класиране в Първа Бундеслига през 2002 г. е подсигурено след победа с 3:1 в Аахен срещу домакините от Алемания.
2003 – 2005: Оставане в Бундеслигата, ново участие за Купата на УЕФА и ново изпадане
Статистика Бундеслига 2003 – 2005
Сезон
Дивизия
Място
2002/03
1. БЛ
8
2003/04
1. БЛ
5
2004/05
1. БЛ
16
Червен фон: Изпадане Заградено с червено: Класиране за Купата на УЕФА
Под ръководството на специалиста Петър НойрурерБохум играе много успешно през сезон 2002/03 и дори за няколко кръга води класирането. В края на сезона тимът завършва девети.
Последвалата година е най-успешната в историята на клуба, като рурският отбор завършва сезона на престижното пето място пред реномираните си съседи от Борусия Дортмунд и Шалке 04. Петото място отново дава шанс за изява на европейската сцена, а активът от 56 точки никога преди това не е бил постиган от предшествениците на Фау Еф Ел. За отбелязване също е и постижението, че в 13 от всичките си домакински срещи отборът не допуска гол, а вратарят Рейн ван Дуйнховен изиграва 911 минути без попадение на Рурщадион – рекорд и до днес.
Характерното за клуба непостоянство на изявите се проявява и през сезона 2004/05, когато сините отпадат рано от Купата на УЕФА, а в края на сезона отново изпадат. Нойрурер подава оставка след последния кръг, въпреки победата с 1:0 над Хамбург.
2006−днес: Класиране и борба за оставане
Статистика Бундеслига 2006 – 2010
Сезон
Дивизия
Място
2005/06
2. БЛ
1
2006/07
1. БЛ
8
2007/08
1. БЛ
12
2008/09
1. БЛ
14
Зелен фон: Класиране
За новия сезон във Втора Бундеслига 2005/06 за треньор е привлечен щвейцареца Марсел Колер, а от 1 април2006 г. за мениджър е назначен Щефан Кунц. Равносметката в края на кампанията е, че Бохум отново е шампион на втора лига и се класира за Първа Бундеслига. Петте директни класирания за елита правят от Фау Еф Ел специалист във връщането в първа лига.
През следващите два сезона, както обикновено, Бохум се борят до последно срещу изпадането. Това е постигнато успешно с 12-о място през 2008 г. и 14-о място през 2009 г.
Ерик Уиналда, 107 мача за САЩ (34 гола), две участия на световни първенства. Играе за Бохум в периода 1994 – 1996 г.;
Ким Йоо-сунг, 34 мача и 4 гола за Бохум, трикратен футболист на Азия, трикратен участник на световни първенства с Южна Корея, второ място в класацията „Азиатски футболист на ХХ век“. Играе за клуба в периода 1992 – 1994 г.;
1993 – 2003 Вернер Алтегоер (от 2002 г. председател на надзорния съвет на клуба)
От 1 април2003 г. оперативната работа на клуба се води от главно управление, съставено от Ансгар Швенкен (икономически операции и администрация) и Томас Ернст (спортен директор). Дитер Майнхолд (маркетинг) се оттегля от управителния съвет на 30 юни2006 г.
Клубна среда на Бохум
Стадион
От 1911 г. предшествениците на Фау Еф ЕлГермания Бохум и СуС Бохум провеждат срещите си на игрище на Кастропер Щрасе на север от центъра на Бохум. Така в по-късен исторически етап Бохум наследява традицията да играе на същото място и днес Ревирпауър-Щадион е един от легендарните стадиони в Германия.
Първата документирана среща на улица Кастропер е от 8 октомври1911 г. между СуС Бохум и Фау Еф Бе Хам. През 20-те години клубовете застрояват игрището си и го правят един от най-модерните стадиони в Западна Германия за времето си. С капацитет от около 50 000 места игрището приема лекоатлетически турнири, като в Бохум се състезават и атлети като Джеси Оуенс и Пааво Нурми. На 2 юли1922 г. на стадиона за първи път играе националният отбор на Германия. Домакините и Унгария завършват наравно – 0:0.
След Втората световна войнаЩадион ан дер Кастропер Щрасе преминава в собственост на бохумската община. Фау Еф Ел играе домакинствата си на стадиона, а през 70-те години започва ремонт и преустройство със средства на федералната провинция Северен Рейн-Вестфалия. Поради строителните работи Бохум играе шест от домакинствата си на стадиона Шлос Щрюнкеде в съседния град Херне. Куриозното е, че Фау Еф Ел печели пет от шестте срещи и така се спасява от изпадане.
Официалното откриване на Рурщадион е на 30 юли1979 г. Днес стадионът е преименуван на Ревирпауър-Щадион по рекламни съображения и произтичащите от това приходи. Първоначално арената е планувана за 42 000 зрители, но поради преустройства на правостоящите в седящи места и монтиране на електронно табло актуалният капацитет е 31 328 покрити места; 15 689 от които са седалки. Въпреки че е един от най-старите стадиони на професионални отбори в ГерманияРевирпауър-Щадион се радва на особеното уважение на футболните запалянковци поради своята компактност и за близостта на трибуните до игрището. При запитване на фенсписанието „Щадионвелт“ (български: Стадионен свят) Рурщадион е избран на първо място за най-любим стадион при гостуване в Първа Бундеслига. През 80-те и 90-те години стадионът в Бохум приема домакинства на германския национален отбор – срещу Финландия, Югославия и Гана.
Точно до стадиона от средата на 2003 г. се намира и стадионния център на Фау Еф Ел. В него са разположени фенмагазин, ресторант, клубни офиси и ВИП-ложи. Чрез построен мост, водещ към стадиона ложите и главната трибуна са непосредствено свързани.
След продажбата на правата върху името на стадионния център, клубът решавада продаде и правата върху името на стадиона през лятото 2006 г. Името е купено от общинската компания Щадверке Бохум, която го кръщава на дъщерната си фирма Ревирпауър.
В съседство със стадиона са разположени „Старлайтхале“ и новопостроената конгресна зала РурКонгрес. До Ревирпауър-Щадион се стига с линии 308 и 318 на бохумския градски транспорт.
Привърженици
Най-старият фенклуб на Бохум „Бохумер Юнген“ („Бохумските момчета“) е основан на 15 май1972 г. и се счита за най-стария фенклуб в Германия изобщо. През 1999 г. най-крайните привърженици на отбора основават движението „Ултрас Бохум“. Тези запалянковци по правило стоят на източната трибуна или седят в блок „А“ на Ревирпауър-Щадион по време на срещите на своите любимци. За противниковите фенове е отредено пространството на западната трибуна.
По-възрастните привърженици на Бохум хранят известни симпатии към Байерн Мюнхен, което е малко необичайно за футболния живот в Германия. Враговете на клуба са местните съперници Борусия Дортмунд и Шалке 04, както и Арминия Билефелд. През 90-те години известни стават сблъсъците с другия отбор от БохумВатеншайд 09, които противопоставят футболните запалянковци от града срещу тези от квартала Ватеншайд.
Официалният химн на Фау Еф Ел Бохум е песента "Mein VfL", която звучи преди всеки двубой на Ревирпауър-Щадион. Друга популярна песен на стадиона е изпълнението на израсналия в рурския град Херберт Грьонемайер"Bochum". След всяко домакинско попадение бохумските футболисти се радват под звуците на "Song 2" на британците Блър.
Спонсори
Бохум играе за първи път през март 1976 г. със спонсорско лого на екипите си. Това е стилизираният бик от емблемата на компанията за храни Озбърн. Големината на рекламата противоречи на изискванията на ГФС и клубът е принуден да намали размера ѝ и през 1977 г. на фланелките на Фау Еф Ел пише само „Озбърн“.
През следващите години Бохум рекламира общо 9 рекламодатели. Супермаркетите Плюс рекламират през сезон 1979/80, а от лятото на 2009 г. на екипите на Фау Еф Ел стои надписът „Нетто“, който отново приннадлежи на „Плюс“.
2002 – 2007: Де Ве Ес (DWS) – инвестиционно дружество;
2007 – 2009: Кик (KiK) – верига магазини за дрехи на ниски цени;
от 2009: Нетто (Netto Marken-Discount) – верига супермаркети, собственост на обединението „ЕДЕКА-Плюс“.
Любопитни факти
На 18 септември1976Бохум губи домакинството си от Байерн Мюнхен с 5:6, след като води в резултата с 4:0. „Баварците“ играят със Сеп Майер, Франц Бекенбауер, Ули Хьонес, Герд Мюлер и Георг Шварценбек – петима футболисти, станали световни шампиони през 1974 г. Не само преднината с 3:0 на почивката за домакините е изненада, а и крайният резултат оформен след победен гол на Ули Хьонес в 89 минута на срещата. Поради драматичността си срещата е определена като мача на века за бохумците.
През 1955 г. Фау Еф Ел Бохум е първият германски футболен клуб, който пътува за Израел за приятелска среща.
Клубът изважда от употреба фланелката с номер 12, за да почете своите привърженици, които са „12-ия играч“ на отбора.
Бира
Бохумската пивоварна „Мориц Фийге“ осигурява официалната бира на Фау Еф Ел и е традиционен партньор на футболния клуб. Освен светло пиво, фабриката произвежда и тъмна, пшенична и нискоалкохолна бира, както и характерната за Долен Рейн алт.