PROFILPELAJAR.COM

Вижте пояснителната страница за други значения на Защитник.

Бек пренасочва насам. За други значения вижте Бек (пояснение).

Защитникът е футболист, който стои между полузащитниците (халфовете) и вратата на своя отбор.

Левите и десните защитници се наричат бекове (от английски: back – гръб, заден, подпирам). Те свързват централните защитници с полузащитниците, а много често и полузащитниците с нападателите. Участват активно в атака за разлика от централните бранители, които рядко преминават центъра на терена.

При пряк свободен удар в „стената“ участват централните защитници и централните халфове, а бековете стоят до гредите, за да изчистват топката при евентуално недобро отиграване на вратаря.

Както при всяка позиция във футбола, при липсата на дадено умение, то може да бъде компенсира с друго. Примерно ако централен защитник е висок 170 см, тоест липсва му ръст и физическо присъствие, то той може да компенсира това с отскок, борбеност и скорост.

Централен защитник

Централният защитник (ЦЗ) или стопер има за задача да спира противниковите играчи да атакуват вратата и да изчистват топката от наказателното поле. Както подсказва името, централният защитник играе в центъра на терена, непосредствено пред вратарското поле. Най-често се използват двама централни защитника, но в зависимост от избраната татктическа постройка, техният брой може да варира. Необходимите качества за отличен централен защитник са физическа здравина, ръст (по принцип централните защитници са с ръст над 180 см и са сред най-високите в отборите си), умела игра с глава, издръжливост, отскок, борбеност и предугаждане на движението на противника с цел отнемане на топката.

Ляв/десен защитник

Десните и левите бекове (ДБ/ЛБ) са съответно вдясно и ляво на централния/централните защитници. Тяхната задача е да спират фланговите действия на съперника, а с развитието на играта и да пробиват в противниковото поле и да предоставят топки в наказателното поле. От тях се изисква да са с добра издръжливост, да умеят да отнемат топката, да притежават добро подаване и бързина. Изпълнението на тъчове най-често се изпълнява от крайните защитници.

Халф-бек

Халф-бекът (ДХБ, ЛХБ) е с междинна позиция. С прогреса на футбола и изискванията към играчите се изменя и ролята на бековете. В модерната игра тяхната роля се слива с тази на крайните полузащитници. От тях се изисква не само да подсигуряват защитните действия на своя отбор, но и активно да участват в атаката. Тази позиция е сред най-много изискващите издръжливост и бързина, освен качествата нужни на десните/левите защитници и крилата. Сред най-добрите играчи, играли на този пост, са Андреас Бреме, Карлос Алберто, Кафу, Вили Саньол, Хавиер Санети и Роберто Карлош.

Либеро

Либерото (Л; от италиански: libero – свободен) или метач е защитник, който има по-универсални и по-свободни функции от централния защитник. Основните му задачи са да подсигурява намиращите се пред него защитници и да изнася топката, когато я отнеме. Поради динамиката на играта тази позиция се счита за остаряла, защото от централния защитник вече се очаква да се включва и в атаката на отбора си, с което влиза в ролята на либеро. Един от модерните представители е Пепе, а едни от най-добрите либера са Франц Бекенбауер, Франко Барези, Матиас Замер и Гаетано Ширеа. Уменията, които трябва да притежават, освен тези на централния защитник, включват и дрибъл, извеждащо подаване и добър поглед върху играта.

Изявени защитници

Голмайстори

1. Роналд Куман (Нидерландия) – 253 гола
2. Даниел Пасарела (Аржентина) – 175
3. Фернандо Йеро (Испания) – 170
4. Лоран Блан (Франция) – 153
5. Франк Созé (Франция) – 151
6. Греъм Александър (Шотландия) ^[1] – 130
7. Серхио Рамос (Испания) – 128
8. Роберто Карлош (Бразилия) – 124
9. Едгардо Бауза (Аржентина) – 121
10-11. Паул Брайтнер (Германия) – 113
10-11. Стийв Брус (Англия) – 113
12. Маркус Тулио Танáка (Япония) – 112
13-14. Франц Бекенбауер (Германия) – 109
13-14. Синиша Михайлович (Югославия, Сърбия) – 109
15-16. Бруно Пези (Австрия) – 105
15-16. Ханс Юрген Дорнер (Германия) – 105
17. Хуан Доминго Рочиа (Аржентина) – 101
18. Хосе Рафаел Албрехт (Аржентина) – 98
19. Гари Лойд (Уелс) – 90
20. Андреас Бреме (Германия) – 84
21-22. Енцо Тросе́ро (Аржентина) – 77
21-22. Ектор Чумпита́с (Перу) – 77
23. Джачинто Факети (Италия) – 62