Слатина е разположено в долината на Сарандапорос между планините Горуша (Войо) от изток и Аренес от запад на надморска височина от 1130 m.[2] Макар и част от македонския дем Нестрам Слатина географски принадлежи към Епир, а не към Македония.
История
В Османската империя
Договор между Палеохорската община и слатински майстори за строежа на църквата „Свети Архангели“, 17 август 1899 година
В османските данъчни регистри от средата на XV век Слатина е споменато със 17 глави на семейства и един неженен: Витан, Койо, Васил, Войнак, Анастас, Гюро, Петру, Гюро, Тодор, Алекса, Димос, Йорги, Михал, Никола, Новак, Михо, Насто и Мане. Общият приход за империята от селото е 1499 акчета[3] На базата на говора на местното качаунско население, включително на данни от топонимията, лексиката и граматиката, Благой Шклифов смята, че в миналото жителите на селото са говорели български език и са погърчени след началото на ХVІІІ век.[4]
Гръцка статистика от 1905 година показва Слатина като село с 500 жители гърци.[7]
В Гърция
През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. В 1926 година е прекръстено на Хриси.
Селото традиционно се занимава с експлоатация на гората и в по-малка степен със земеделие и скотовъдство.[2]
По време на Гражданската война пострадва силно, 6 деца са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци.[8] След войната започва засилене емиграция.[2]
От 1997 година Слатина е част от община Аренес, която от 1 януари 2011 година по закона Каликратис е слята с дем Нестрам.[9]
Прекръстени с официален указ местности в община Слатина на 5 май 1969 година
