| „Каликратис“ |
|
Областните единици и демите по закона |
| Юрисдикция | Гърция |
|---|
| Приет от | Гръцки парламент |
|---|
| В сила от | 1 януари 2011 г. |
|---|
„Каликратис“ (на гръцки: Νόμος или Σχέδιο Καλλικράτης) е закон за административно-териториалното деление на Гърция, приет от правителството на ПАСОК на 27 май 2010 и влязъл в сила от 1 януари 2011 година. Със закона „Каликратис“ се намаляват значително административните единици в страната с цел пестене на разходи и съкращаване на бюрокрацията.
История
До 2010 година в сила е административното деленение въведено със закона „Каподистрияс“ в 1997 година, който е критикуван още от самото му приемане. Години наред са обсъждани варианти за промени под названието „Каподистрияс ІІ“. Идването на власт на социалистическото правителство на ПАСОК през октомври 2009 година и гръцката финансова криза правят необходимостта от спешна реформа належаща. Проблемите с неефективността на публичната администрация влизат в публичния дебат. Международният валутен фонд и Европейската комисия поставят като условие за финансова подкрепа на Гърция сериозни и дълбоки спестявания и реформи в администрацията.
В 2019 година е променен със закона „Клистенис I“.
Разпоредби
Петте административни нива в Гъция се свеждат до три
- Първото ниво на местното самоуправление е демът. Съществуващите 1034 дема и общини се обединяват в 370. Всички острови без Крит и Евбея са един-единствен дем. Демът се управлява от кмет (демарх) и демов съвет, които се избират за пет години с всеобщо гласуване от гражданите и постоянно пребиваващите. Всички деми се разделят на секции, наречени „община“ (кинотита), които избират свои местни съвети, но тяхната функция е единствено съвещателна, тъй като не могат да взимат решения.
- Второто ниво на местното самоуправление е областта (периферия), която се ръководи от управител и областен съвет, избирани за пет години с всеобщо гласуване. Всяка област е разделена на „областни единици“, които съвпадат (с изключение на островите) с дотогавашните 54 нома, но управителите им се назначават от областния управител.
- Третото административно ниво е „децентрализираната администрация“, която не е част от местното самоуправление, тъй като управителят ѝ („генерален секретар“) се назначава от правителството в Атина. Съветът му, в който влизат областните управители и представителите на демите, е съвещателен орган.
- Света гора е изключена от горните разпоредби и запазва своята автономия.
Последици
- Числото на щатовете в местното самоуправление са намалява от 6000 на 2000 души.[1]
- Числото на изборните длъжности се намалява наполовина: на кметовете с 80%, на съветниците от 50 000 на 25 000.[2]
- Според съобщения в медиите 200 000 служители ще са засегнати от закона.[3]
- Според изчисленията законът ще донесе 1,8 милиарда евро спестяване.[4]
Приемане и реакция
Законопроектът е приет на 28 април 2010 от съвета на министрите и е внесен в парламента от министъра на вътрешните работи, децентрализацията и е-правителството Янис Рагусис.
| „
|
Планът означава край на една ера в най-централизираната европейска страна и начало на нов курс. Сега има общ консенсус, че разхитителната, клиентелистка, централизирана и неефективна държава е причината за гръцките проблеми, с които страната се сблъсква днес.[5]
|
“
|
Законопроектът е внесен в парламента на 21 май и приет на 27.[6][7] Според вестник „Адесмевтос Типос“ законът предизвиква „гражданска война“.[8] На 3 май 2010 обществени служители и заети в държавната администрация протестират срещу проектозакона.[9][10] Протести пред парламента има и по време на обсъждането на законопроекта.[11]
Административно деление
Администрация Атика
- Столица: Атина
- Области: 1
Администрация Македония – Тракия
Администрация Епир – Западна Македония
- Столица: Янина
- Области: 2
Администрация Тесалия – Централна Гърция
Администрация Пелопонес – Западна Гърция – Йонийски острови
- Столица: Патра
- Области: 3
Администрация Егей
- Столица: Пирея
- Области: 2
Администрация Крит
Външни препратки
Бележки
