Селото се намира в областта Нестрамкол на 32 километра югозападно от град Костур, в южното подножие на граничната между Гърция и Албания планина Алевица. Край него тече река Белица,[3] десен приток на Бистрица, която днес в Гърция е схващана като начало на Бистрица. Основната забележителност на селото е църквата „Успение Богородично“. Селото се дели на три махали – Горна, Средна и Долна.[4]
История
В Османската империя
В 1791 година някои от жителите на Яновени, заедно с Омотско, съседните Слимница и Орешец и други се изселват в Брацигово поради притеснения от страна на албанското население.[5]
В края на XIX век Яновени е голямо българско село център на петте села, наричани „яновенски“ – Слимница, Пилкати, Яновени, Калевища и Омотско.[6][1][7] Жителите му се препитават предимно с гурбет в Гърция. От Яновени произхожда Кирко Арнаудов, основателят на рода Вазовци, преселил се в Сопот в края на XVIII век по време на управлението на Али паша Янински.[8][9] В 1868 година е построена първата училищна сграда, като дотогава свещениците преподават в църквата или в наети помещения.[6]
Селото подкрепя гръцките чети по време на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония. Дейци на гръцкия комитет са В. Сидеров, П. Качамаков, Ник. Симов, Н. Хаджиев и поп Христо Чалдиков.[6] В началото на XX век в района действа албанската чета на Сали Бутка, който събира пари и добитък от Яновени, Пилкати, Слимница и Тухол.[15]
През Балканската война на 11 ноември 1912 година гръцката армия влиза в Костур, а турската се оттегля към Корча. В Тухол пристига чета от 50 души, начело с Димитрис Кордистас, която има за цел да опожари мюсюлманските села Чаир, Загар и Фуша и успява да опожари Чаир. В Загар обаче пристига Сали Бутка с двамата си синове и четата си от 200 души, настъпва към Чаир и след това към Тухол. Част от четата на Кордистас заема позиции на височината Ай Танаси (Псилорахи), за да брани Тухол. Бутка разделя четата си на две - едната настъпва към Тухол по реката, а другата през Кула - Дервент - Тодоро. Втората чета е пресрещната от отряд на Йован Котронов (Йоанис Котронис) от Яновени, напуснал работата си в Арта и формирал чета от околните села. В сражението Котронов и други трима негови четници са убити, а албанците влизат в Тухол и частично го запалват. На помощ на селото идва чета от Котелци, начело с Йотас Йоргос, която заедно с четниците на Ай Танаси прогонва албанците на Бутка. На 2 декември гръцката армия разбива османците при Смърдеш и 5-та дивизия напредва към Шак. Капитаните Никола Белов и Сульо се опитват в Яновени да окажат съпротива на Бутка, но жителите на Яновени, Слимница и Пилкати бягат в Калевища и Нестрам. Албанците на Сали Бутка и жители на Видово влизат в Яновени на 3 и 4 декември и го разграбват. След това жителите на албанските села Загар и Фуша бягат в Ерсека, а гръцката армия влиза в Яновени.[15][6][17][18]
В Гърция
През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. В 1917 година става община, в която влизат Омотско, Тухолските ливади и Загар.[6]Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Яновени (Jановени) има 80 къщи славяни християни.[19] В 1924 година учителят Анастасиос Сюкас основава Яновенското прогресивно дружество, което има за цел да построи ново училище. Красивата нова сграда е построена в 1926 година от майстори от Калевища и през май 1928 година в нея учат 94 ученици, а в детската градина има 25 деца.[6] Сюкас пише книга „Кратка история на Яновени, Пилкати, Слимница, Калевища и Тухол“, излязла през 1970 година.[6][20]
В 1927 година е прекръстено на Янохори (в превод Янево село). При избухването на Итало-гръцката война в 1940 година селяните се евакуират в Нестрам.[6] След отблъскването на италианските войски на албанска територия се връщат.[6] По време на окупацията през Втората световна война през лятото на 1942 година, за да се ликвидират базите на Съпротивата, селото е изгорено от три германски батальона заедно с Омотско, Пилкати и Слимница.[21][22] От 100 къщи в Яновени оцеляват 10-15.[21]
По време на Гражданската война селото отново пострадва силно и на 27 юли 1947 година е окончателно напуснато от жителите си.[6][1]
В 1953 година землището на Яновени е присъединено към това на Тухол, а в 1961 година селото е заличено.[1]
Ничо Арнаут (около 1761 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[5]
↑Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
