Радожда

Радожда
Радожда
— село —
Панорама на селото и Охридското езеро
Панорама на селото и Охридското езеро
41.1039° с. ш. 20.6331° и. д.
Радожда
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаСтруга
Географска областСтружко
Надм. височина675 m
Население808 души (2002)
Пощенски код6333
Радожда в Общомедия
Женска народна носия от Радожда

Радожда (на македонска литературна норма: Радожда) е село в Северна Македония, в община Струга.

География

Селото е разположено на брега на Охридското езеро, в подножието на най-южните склонове на планината Ябланица. Радожда е най-югозападното селище на страната и е на 10 километра южно от Струга и на два километра от границата с Албания. При Радожда е граничният контролно-пропускателен пункт Кяфасан. Първото село на юг е албанското Лин.

История

Етимология

Според Афанасий Селишчев, Йордан Заимов и Иван Дуриданов първоначалната форма на името е Радохожда и така името е притежателно прилагателно със суфикс -jā (според вьсь, „село“) от изчезналото лично име *Радоходъ, като и двата елемента на този композитум Рад- и ход- са познати в славянската антропонимия.[1]

Античност

Край селото е разкрит участък от римския път Виа Егнация.

Средновековие

Селото се споменава в грамота на Стефан Душан от 1342 - 1345 година под името Радобужда.

В Османската империя

В Обширния описен дефтер на Охридския санджак от 1583 година се появява под името Радохожда.

В XIX век Радожда е българско село в Стружка нахия на Охридска каза на Османската империя, последното българско село, ако не се брои смесеното Лин на западния бряг на езерото. Охридчанинът Петър Карчев пише:

„ От с. Лин нататък, по посока на Пограец и Старово, почваше един враждебен пояс срещу славянобългарския елемент, който застрашаваше не само спокойното развитие на народа ни, но и поголовното му избиване. Но от с. Лин насам, по посока на с. Радожда и гр. Струга, се бе създал един организиран отпор срещу злосторническите пристъпи на тоските и изобщо сред албано-мохамеданския зулумаджийски елемент. В това отношение с голяма храброст се отличаваха жителите на с. Радожда, които макар и да бяха патриаршисти, често манифестираха националните си чувства като българи...[2] Жителите му, българи-християни, са смели, юначни хора. Те не са трепвали пред заплашванията на дивите тоски и са ги респектирали. Запазили са националния си облик, езика и вярата си. И все пак през течение на вековете са възприели някои неща от албанците тоски.[3] “

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Радоища е посочено като село с 85 домакинства, като жителите му са 230 българи.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Радожда има 650 жители българи християни.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Радожда е смесено село българи, албанци и помаци в Охридската каза на Битолския санджак с 85 къщи.[6]

В началото на XX век населението на селото е разделено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Радожда има 480 българи екзархисти и 400 българи патриаршисти гъркомани.[7] В 1907 година Яким Деребанов пише в свой рапорт, че селото има 115 къщи и 663 жители. Спада към Дурацката епархия на Цариградската патриаршия, но през изминалите 10-15 години в селото се води борба между патриаршисти и екзархисти. Около 15 къщи са патриаршийски, а останалите са екзархийски и се борят за българско училище. За икономическото положение на селото Деребанов отбелязва:

„ Селените са много изпаднали икономически. Почти всичките заминават на чужбина в Румъния и се занимават с дюлгерство. Земя за оране има малко и не е плодородна. Виреят черешите и черниците, от които правят така нар. ракия „муренкоѝца“, нъ без полза[8] “

При избухването на Балканската война в 1912 година 6 души от Радожда са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

Според преброяването от 2002 година селото има 808 жители.[10]

Националност Всичко
северномакедонци 806
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 1

Забележителности

Фреската „Чудото на Свети Архангел Михаил в Хони“ в „Свети Арангел Михаил“
Виа Егнация при Радожда

Радожда е богата с културни и природни забележителности. Селото има седем църкви, от които централна е селската църква „Свети Никола“, изградена в XVIII век. Други църкви са скалната църква „Свети Арангел Михаил“, която е от XIII век и по-новите „Света Петка“, „Света Богородица“, „Света Сряда“, „Свети Илия“ и „Света Неделя“, чийто темелен камък е осветен и поставен в 2001 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски.[11]

Друга забележителност са запазените около 100 метра калдъръм от зимното трасе на пътя Виа Егнация.

Селото е известно със своя диалект, говорен единствено в още три съседни села.

Личности

Родени в Радожда
  • Атанас Лазаров, български революционер от ВМОРО, четник на Климент Групчев[12]
  • Вельо Ангелов, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Димов – Пашата[13]
  • Виктор Шекероски (р. 1942), поет от Северна Македония
  • Милан Якимов Тодев (1888 - 1918), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 9 велешка дружина.[14] Загинал на фронта през Първата световна война.[15]
  • Митре Шайнов, български възрожденец, просветен деец, участник в българската църковна борба[16]
  • Никола Шекероски (1934 - 2008), югославски политик
  • Слободан Шайноски (р. 9 септември 1954), юрист, университетски професор и публицист от Северна Македония
Други
  • Никола Бакрачески (р. 1970), политик от Северна Македония, кмет на Охрид, по произход от Радожда
  • Порфирий Шайнов, български просветен деец и революционер, по произход от Радожда

Литература

  • Видоески, Божидар. Родожда (Общеславянский лингвистический атлас 96). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, стр. 667-677.
  • Милетич, Л. Важна фонетична особеност на един западномакедонски говор. – СпБАН, 16, 1918, № 9, 35—42;
  • Hendriks, P. The Radožda-Vevčani Dialect of Macedonian. Cisse, 1976, 303 p.

Бележки

  1. ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 179.
  2. ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 33.
  3. ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 493.
  4. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 104-105.
  5. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 254.
  6. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 31. (на македонска литературна норма)
  7. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 164-165. (на френски)
  8. ↑ Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, т. 2, София 1992, с. 71.
  9. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 873.
  10. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 18 септември 2007 
  11. ↑ Струшко архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-04. Посетен на 16 март 2014 г.
  12. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.21
  13. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
  14. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 813.
  15. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 452, л. 4
  16. ↑ Миладиновъ, Иванъ Ан. Исторически албумъ на гр. Струга. София, 1930. с. 35.


     Портал „Македония“         Портал „Македония“    

Read other articles:

Haline contraction coefficient

The Haline contraction coefficient, abbreviated as β, is a coefficient that describes the change in ocean density due to a salinity change, while the potential temperature and the pressure are kept constant. It is a parameter in the Equation Of State (EOS) of the ocean. β is also described as the saline contraction coefficient and is measured in [kg]/[g] in the EOS that describes the ocean. An example is TEOS-10.[1] This is the thermodynamic equation of state.[2] β is the s...

 

Juanmi Jiménez

Nama ini menggunakan cara penamaan Spanyol: nama keluarga pertama atau paternalnya adalah Jiménez dan nama keluarga kedua atau maternalnya adalah López. Juanmi Juanmi bersama Real Sociedad pada 2018Informasi pribadiNama lengkap Juan Miguel Jiménez LópezTanggal lahir 20 Mei 1993 (umur 30)[1]Tempat lahir Coín, Spanyol[1]Tinggi 169 cm (5 ft 7 in)[1]Posisi bermain PenyerangInformasi klubKlub saat ini BetisNomor 7Karier junior Atlético Coín20...

 

Dave Cowens

Dave Cowens David William Cowens (lahir 25 Oktober 1948) adalah seorang mantan pemain bola basket profesional dalam NBA. Karier Ia bermain untuk Boston Celtics dan Milwaukee Bucks. Pranala luar (Inggris) NBA History Profile (Inggris) Naismith Basketball Hall of Fame profile Diarsipkan 2006-10-30 di Wayback Machine. (Inggris) WNBA Press Release on coaching the Chicago franchise lbsTim Sepanjang Masa Peringatan 50 Tahun National Basketball Association Bill Russell Bill Sharman Bill Walton Billy...

Irawati Moerid

Irawati MoeridKebangsaan IndonesiaLahir31 Oktober 1969 (umur 54)[1]Memulai pro1986Total hadiahUS$28,324TunggalRekor (M–K)82-60Gelar0 WTA, 1 ITFPeringkat tertinggiNo. 328 (13 April 1992)GandaRekor (M–K)100-49Gelar0 WTA, 8 ITFPeringkat tertinggiNo. 274 (4 May 1992)Statistik terbaru dimutakhir pada 7 May 2009. Irawati Moerid Rekam medali Women's Tennis Mewakili  Indonesia Asian Games 1990 Beijing Women's Teams 1990 Beijing Women's Doubles 1998 Bangkok Women's Teams Ira...

 

Philolaus

Greek philosopher (c. 470 – c. 385 BC) Philolaos redirects here. For the Greek sculptor, see Philolaos (sculptor). PhilolausMedieval woodcut by Franchino Gaffurio, depicting Pythagoras and Philolaus conducting musical investigationsBornc. 470 BCDiedc. 385 BCEraPre-Socratic philosophyRegionWestern philosophySchoolPythagoreanismMain interestsMetaphysicsAstronomyNotable ideasCentral FireCounter-Earthdiscounting Geocentrism Philolaus (/ˌfɪləˈleɪəs/; Ancient Greek: Φιλόλαος, Philó...

 

Geografi Tiongkok

Geografi Geografi Republik Rakyat Tiongkok (中华人民共和国) BenuaAsiaKawasanAsia Timur/TenggaraKoordinat35°0′N 105°0′E / 35.000°N 105.000°E / 35.000; 105.000[1]WilayahPeringkat Ke-4/ke-39.596.960[1] km² (Kesalahan ekspresi: Karakter tanda baca "" tidak dikenal. mil²)97.2[1]% daratan2.8[1]% perairanPerbatasanAfghanistan, Bhutan, Burma, India, Korea Utara, Kazakhstan, Kyrgyzstan, Laos, Mongolia, Nepal...

Dolna Banya

Cet article est une ébauche concernant une localité bulgare. Vous pouvez partager vos connaissances en l’améliorant (comment ?) selon les recommandations des projets correspondants. Dolna Banya Долна баня Administration Pays Bulgarie Municipalité Dolna Banya Oblast Sofia Maire Mandat Vladimir Djambazov[1] 2023-2027 Code postal 2040 Démographie Population 4 235 hab. (2021) Densité 63 hab./km2 Population de l'agglomération 4 248 hab. (2021) Géog...

 

أولف فون أولر

أولف فون أولر (بالسويدية: Ulf Svante von Euler)‏    معلومات شخصية الميلاد 7 فبراير 1905 [1][2][3][4]  ستوكهولم  الوفاة 9 مارس 1983 (78 سنة) [1][3]  ستوكهولم  مكان الدفن مقبرة سولنا  [لغات أخرى]‏[5]  مواطنة السويد  عضو في الجمعية الملكية،  وا�...

 

Eucardio Momigliano

Eucardio Momigliano Eucardio Momigliano (Monesiglio, 18 ottobre 1888 – Milano, 16 luglio 1970) è stato un giornalista, politico e storico italiano. Indice 1 Biografia 2 Opere 2.1 Curatele 2.2 Traduzioni 3 Note 4 Altri progetti Biografia Era di famiglia ebraica e parente di Arnaldo Momigliano. Laureato in Legge a Milano, esordiva appena ventenne nel giornalismo milanese collaborando alla rivista La vita internazionale. Il 4 giugno 1914 fu iniziato in Massoneria nella Loggia Giovan Battista ...

Albury Racecourse railway station

Former railway station in New South Wales, Australia Albury RacecourseRegional railGeneral informationLocationAlburyNew South Wales, AustraliaCoordinates36°03′34″S 146°56′51″E / 36.059551°S 146.947626°E / -36.059551; 146.947626Line(s)Main South linePlatforms1Other informationStatusClosedHistoryOpened1881Closed1962 Albury Racecourse is a closed railway station on the Main South railway line located in New South Wales, Australia. The station opened in 1881 an...

 

League of Assassins

Fictional villain group by DC Comics For other uses, see League of Assassins (disambiguation). League of AssassinsCover art of Batman and Robin vol. 2 #23.3 (September 2013) Art by Mick Gray and Patrick Gleason.Publication informationPublisherDC ComicsFirst appearanceDetective Comics #405(November 1970)Created byDenny O'Neil (writer)Neal Adams (artist)In-story informationType of organizationSecret societyLeader(s)Ra's al Ghul, Talia al Ghul, Nyssa Raatko, The SenseiAgent(s)Deputies: Professor...

 

Kepudang-sungu tunggir-putih

Kepudang-sungu tunggir-putih Status konservasi Risiko Rendah  (IUCN 3.1)[1] Klasifikasi ilmiah Kerajaan: Animalia Filum: Chordata Kelas: Aves Ordo: Passeriformes Famili: Campephagidae Genus: Coracina Spesies: C. leucopygia Nama binomial Coracina leucopygia(Bonaparte, 1850) Kepudang-sungu tunggir-putih (Coracina leucopygia) adalah spesies burung dalam famili Campephagidae. Burung ini adalah spesies endemik di Sulawesi. Deskripsi Panjang tubuh sekitar 25 – 29 cm. Hampi...

أوسكار زاريسكي

أوسكار زاريسكي (بالإنجليزية: Oscar Zariski)‏    معلومات شخصية اسم الولادة (بالروسية: Ошер Зарицкий)‏،  و(باليديشية: אשר זאַריצקי)‏  الميلاد 24 أبريل 1899 [1][2]  كوبرين  الوفاة 4 يوليو 1986 (87 سنة) [1][2]  بروكلين[3]  مكان الدفن مقبرة ماونت أوبورن[4]...

 

قصف بريمن في الحرب العالمية الثانية

صورة توضيحية. قصف بريمن في الحرب العالمية الثانية على يد القوات الجوية الملكية البريطانية والقوات الجوية الأمريكية الثامنة أهدافًا استراتيجية في مدينة بريمن الهانزية الحرة، والتي كانت بها مدفعية ثقيلة مضادة للطائرات ولكن كان 35 طائرة مقاتلة فقط في المنطقة. [1] :186 كما ت�...

 

NGC 3562

NGC 3562 الكوكبة التنين[1]  رمز الفهرس NGC 3562 (الفهرس العام الجديد)MCG+12-11-011 (فهرس المجرات الموروفولوجي)PGC 34134 (فهرس المجرات الرئيسية)UGC 6242 (فهرس أوبسالا العام)2MASX J11125867+7252454 (Two Micron All-Sky Survey, Extended source catalogue)UZC J111258.8+725245 (فهرس زفيكي المحدّث)Z 1109.5+7309 (فهرس المجرات وعناقيد المجرات)Z 334-13 (...

2011 GA

2011 GADiscovery[1]Discovered byMount Lemmon SurveyDiscovery siteCatalina Mountains north of Tucson, Arizona, USADiscovery dateApril 1, 2011DesignationsMPC designation2011 GAAlternative designationsMPO 200327Minor planet categoryApollo NEO, PHAOrbital characteristics[2]Epoch 13 January 2016 (JD 2457400.5)Uncertainty parameter 5Observation arc70 dAphelion2.8692 AU (429.23 Gm)Perihelion0.73727 AU (110.294 Gm)Semi-major axis1.80321...

 

Farinaz Koushanfar

Computer scientist Farinaz KoushanfarEducation Sharif Univ. (BSEE 1998) UCLA (MS 2000) UC Berkeley (MA, PhD 2005) AwardsIEEE FellowScientific careerInstitutions Univ. of Illinois (2005–2006) Rice Univ. (2006–2015) UC San Diego (2015– ) ThesisEnsuring data integrity in sensor-based networked systems (2005)Doctoral advisor Alberto Sangiovanni-Vincentelli Miodrag Potkonjak Websitefarinaz.eng.ucsd.edu Farinaz Koushanfar is an Iranian-American computer scientist[1] whose researc...

 

Temperate climate

Main climate class Temperate and Temperateness redirect here. For the usage of the term in virology, see Temperateness (virology). For the history of the term, see geographical zone. A Köppen–Geiger climate map showing temperate climates for 1980-2016 The different geographical zones of the world. The temperate zones, in the sense of geographical regions defined by latitude, span from either north or south of the subtropics (north or south of the yellow dotted lines, at 35 degrees north or...

Kurdish Canadians

Canadians of Kurdish origin Ethnic group Kurdish CanadiansTotal population16,315 (2016 census)[1]Regions with significant populationsToronto, Montreal, Vancouver, Calgary, Edmonton, OttawaLanguagesKurdish, Canadian English, Canadian FrenchReligionMajority Islam (Sunni Muslim, Shia Islam) with minorities of Kurdish Alevism, Yazidism, Yarsanism, Zoroastrianism, Judaism, ChristianityRelated ethnic groupsKurdish diaspora   Part of a series on: Kurdish history and Kurdish culture Peop...

 

Victoria Day

Canadian public holiday This article is about the public holiday in Canada. For the holiday in parts of Scotland, see Victoria Day (Scotland). For other uses, see Victoria Day (disambiguation). Victoria DayVictoria Day fireworks display from Ontario Place, Toronto, in 2010Official nameVictoria DayFrench: Fête de la ReineAlso calledMay Long Weekend, May Long, May Two-Four, May Run, Firecracker DayObserved byCanadiansTypeHistorical, cultural, nationalistSignificanceBirthday of Queen Victo...