Тази статия е за селото в Северна Македония . За селото в Егейска Македония със старо име Локово, вижте Петра (дем Катерини) .
ЛоковЛоков
Селската църква „Възнесение Господне“ (1939)
41.3661 , 20.6483 Страна Северна Македония Регион Югозападен Община Струга Географска област Малесия Надм. височина 1167 m Население 0 души (2002) Пощенски код 6338 Локов Общомедия
Локов (на македонска литературна норма : Локов ) е село в Северна Македония , в община Струга .
Селото е разположено в западните поли на планината Караорман .
Изграждане на временна църква след опожаряването на селото в Илинденско-Преображенското въстание, 1903 година В XIX век Локов е българско село в Охридска каза на Османската империя . В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Локва (Lokva) е посочено като село с 25 домакинства, като жителите му са 75 българи.[ 1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика “) в 1900 година Локово има 320 жители българи християни .[ 2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Локуф (Локва) е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 30 къщи.[ 3]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия . По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година в Локов има 320 българи екзархисти.[ 4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от Локово е доброволец в Македоно-одринското опълчение .[ 5]
Според преброяването от 2002 година селото е без жители.[ 6]
В селото има църкви „Свето Възнесение Христово“ („Свети Спас“), „Света Петка“ и „Свето Преображение“, чийто темелен камък е осветен и поставен на 19 август 1994 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски .[ 7]
Родени в Локов [ 8] [ 8] [ 9] [ 10] [ 11]
↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3 . с. 104-105. ↑ Кѫнчовъ, Василъ . Македония. Етнография и статистика . София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X . с. 253.↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела) . Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5 . с. 30. (на македонска литературна норма) ↑ Brancoff, D. M . La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques . Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски) ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 860.↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови , архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ , посетен на 19 септември 2007 ↑ Струшко архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-04. Посетен на 16 март 2014 г.↑ а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017. ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017. ↑ Николов, Борис Й . Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник . София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5 . с. 193. 
.jpg)
