Местоположението на селото е североизточно от Куманово на надморска височина от 400 до 450 метра. Състои се от много разпръснати дялове, отдалечени едни от други на 500 до 2000 метра. През платото минава пътят от Куманово до Крива паланка. Селото вляво от пътя е Старо Нагоричане, а махалите вдясно са Младо Нагоричане.[1]
През 1906-1907 година селото многократно е заплашвано и нападано от сръбски чети. На 31 октомври 1906 година са запалени и изгорени три къщи в Беломорската махала, на 26 ноември 1906 г. е изгорена къщата на кмета Пешо, а на 6 януари 1907 – една къща в Градиновската махала.[6]
В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има екзархийско училище.[7]
След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия. В 1913 година то е едно от селищата, в които се въвеждат специални мерки за сигурност и наблюдение, поради възможността за преминаване и укриване на чети на ВМРО. Както отбелязват сръбските власти, на 14 октомври 1913 година, въпреки подканянията, нито един местен жител не участва в посрещането на сръбския владика Викентий, който пътува за Крива паланка.[8]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Васил Г. Армянов е български кмет на Младо Нагоричане от 10 септември 1941 година до 30 юни 1942 година. След това кметове са Георги Теодосиев Михайлов от Скопие (30 юни 1942 – 30 октомври 1942), Йордан Николов Пешев от Куманово (14 декември 1942 – 30 септември 1943) и Стоян Петков Атанасов от Новоселяне (19 ноември 1943 – 9 септември 1944).[10]
Според преброяването от 2002 година селото има 1292 жители.[11]
↑с. Младо Нагоричане // Галерија на икони од Кумановскиот крај во црквата Св. Никола, Куманово. Архивиран от оригинала на 2015-09-23. Посетен на 14 април 2014 г.
↑Гръцката и сръбски пропаганди в Македония (краят на ХІХ – началото на ХХ век). Нови документи. Съставили Величко Георгиев и Стайко Трифонов, София 1995, с. 370, 374, 380, 397.