Орах или Сув Орах (на македонска литературна норма : Орах, Сув Орах ) е село в Северна Македония , в община Старо Нагоричане .
Селото е разположено в областта Средорек на един километър северно от пътя Кюстендил - Куманово .
Църквата „Свети Георги и Свети Никола “ е от XVI–XVII век.[ 1]
В края на XIX век Орах е българско село в Кумановска каза на Османската империя . Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика “) от 1900 г. Орах е населявано от 760 жители българи християни .[ 2]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия . По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година в Орах има 736 българи екзархисти.[ 3] българското консулство в Скопие всичките 85 къщи в селото през 1906 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[ 4]
В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има патриаршистко училище.[ 5]
По време на Първата световна война Орѣхъ е център на община и има 615 жители.[ 6]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Димитър Славев Вълков от Крива Паланка е български кмет на Орах от 7 ноември 1941 година до 4 март 1943 година. След това кметове са Спас Маринов Станев от Връв (12 юли 1943 - 9 октомври 1943) и Боян Аспарухов Симеонов от Враня Стена (15 октомври 1943 - 12 август 1944).[ 7]
Икона на Богородица и Христос от Карпинския манастир, края на 16 - началото на 17 век Документ на българското кметство в Орех от 5 юни 1917 г. Основна забележителност на Орах е Карпинският манастир „Въведение Богородично“. Църквата е изградена в XVI–XVII век.
↑ Double church dedicated to St. George and St Nicholas (Св.Ѓорѓија и Св. Никола) in village Suv Orah // Where is Macedonia. Архивиран от оригинала на 2014-05-07. Посетен на 3 март 2014 г.↑ Кѫнчовъ, Василъ . Македония. Етнография и статистика . София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X . с. 216.↑ Brancoff, D. M . La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques . Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126-127. (на френски) ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7 . с. 299. ↑ Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I . Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520. ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 31. , архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8 , посетен на 19 февруари 2021 ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
.jpg)
