На историческия връх Орловец кумановският войвода Кръстю Лазаров между двамата си другари Траян Стойчев и Величко Механджиев, 1942 година
Величко Спасов Механджийски е роден на 10 април 1875[1] или 1880 година[2] в кумановското село Младо Нагоричане, тогава в Османската империя. През 1905 година е селски войвода на ВМОРО в родното си село. От 1911 година е четник при Кръстьо Лазаров. След превземането на Куманово от четата по време на Балканската война назряват проблеми със сръбските окупатори, които издават заповед за унищожение на четата и тя се оттегля в България. В Междусъюзническата война е в МОО. Участва в сражението срещу сърбите при местността Орловец, Кумановско на 27 август 1915 година. В периода на Първата световна война (1915 – 1918 г.) се поставя в услуга на българската администрация и армия в Македония. След края на войната, през март 1919 година е арестуван от сръбските власти, като след това бяга в България. Присъединява се към възстановеното ВМРО. През 1922 година Кръстю Лазаров възстановява четата си, към която се присъединява и Механджийски. От 1925 година той е командир на отделение в четата на Кръстьо Лазаров.[2][3] След 1925 година влизането и обикалянето с четата става много трудно, сърбите укрепват границата и начесто поставят засади, а от 1930 г. четата практически не може да преминава в Югославия. След присъединяването през 1941 г. на Македония към България по време на Втората световна война Спасов се връща в родния си край. На 15 септември 1942 година в местността Орловец, на мястото, където през 1915 година четата на Кръстьо Лазаров води сражение със сръбската войска, е поставен петметров кръст и е организирано поклонение. Присъстват Кръстьо Лазаров и двамата оцелели четници Траян Стойчев и Величко Спасов.[4] Спасов умира след войната в Югославия.
Автобиография на Спасов от 1943 г.
Бележки
↑Централен държавен архив, фонд 388к а.е 1511, оп. 4.
