PROFILPELAJAR.COM

Томас Ман
Thomas Mann
	Томас Ман Thomas Mann
германски писател
	Томас Ман през 1929 г.
Роден	6 юни 1875 г. Любек, Германска империя
Починал	12 август 1955 г. (80 г.) Цюрих, Швейцария
Погребан	Швейцария
Религия	лутеранство
Националност	Германия
Учил в	Мюнхенски университет; Мюнхенски технически университет
Работил	писател
Литература
Период	1890 – 1955
Жанрове	роман, разказ, новела, есе, пиеса
Известни творби	„Буденброкови“; „Вълшебната планина“; „Доктор Фаустус“
Награди	Нобелова (1929)
Повлиян	Йохан Волфганг фон Гьоте
Семейство
Баща	Томас Йохан Хайнрих Ман
Майка	Юлия да Силва Брунс
Братя/сестри	Хайнрих Ман
Съпруга	Катя Ман (12 август 1955)
Деца	Клаус Ман; Голо Ман
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
	Томас Ман в Общомедия

Пол Томас Ман (на немски: Thomas Mann) е германски писател, носител на Нобелова награда за литература за 1929 г. за романа си „Буденброкови“ (1901).

Биография

Произход и младежки години (1875 – 1895)

Роден е на 6 юни 1875 г. в северния ханзейски град Любек, Германия, в семейството на Томас Йохан Хайнрих Ман, сенатор и едър търговец от стар род. Посещава частно училище, а три години след смъртта на бащата и ликвидацията на фирмата му семейството се преселва през 1893 г. в южния баварски град Мюнхен. Там Томас Ман започва работа в застрахователна компания, но е уволнен. Решава да посещава лекции в Техническия университет в Мюнхен с намерението да стане журналист. През 1894 г. публикува първата си новела „Падналата“ в авторитетното списание „Ди Гезелшафт“. Става сътрудник на списание „Симплицисимус“ и създава множество кратки разкази и новели.

Творческа дейност (1895 – 1933)

През 1895 – 1898 г., заедно с брат си – бъдещия писател Хайнрих Ман, пребивава в Италия, главно в Рим и Палестрина. Още там започва работа над епохалния си роман „Буденброкови“ и публикуването му през 1901 г. го спасява от тежка житейска криза. Следва бърз литературен възход и обществено признание – тогава създава романа „Кралско височество“ (1902) и прочутите новели „Тристан“ (1903) и „Тонио Крьогер“ (1903).

През 1905 г. се жени за Катя Прингсхайм, дъщеря на математика Алфред Прингсхайм, от която има 6 деца. Излиза и първият фрагмент на незавършения му роман „Самопризнанията на авантюриста Феликс Крул“^[2] (1911), както и новелата „Смърт във Венеция“ (1912). В 1919 г. става почетен доктор на Бонския университет. Публикува романа „Вълшебната планина“ (1924).

През 1929 г. Томас Ман получава Нобеловата награда за литература, но не за последната си творба, а за създадения преди повече от четвърт век роман „Буденброкови“.

Националсоциализъм (1933 – 1938)

В 1933 г., след като на власт в Германия идват националсоциалистите, Томас Ман произнася в Мюнхен прочутата си реч „Страдание и величие на Рихард Вагнер“ по случай 50-а годишнина от смъртта на композитора. Докато изнася същата реч в Амстердам, Брюксел и Париж, водещите политически кръгове в Германия организират „протест“ срещу писателя и той се вижда принуден да остане в емиграция – първо в Швейцария, а след лишаването му от германско гражданство през 1938 г.— в САЩ. В Германия книгите му са забранени.

Емиграция (1938 – 1952)

В Съединените щати Томас Ман става гост-професор в Принстънския университет и написва романа „Лоте във Ваймар“ (1939). През 1941 г. семейството се преселва в Калифорния, където писателят завършва тетралогията си „Йосиф и неговите братя“ (1933 – 1943), а през 1944 г. получава американско гражданство. Следват големият роман „Доктор Фаустус“ (1947) и „Избраникът“ (1951).

Последни години (1952 – 1955)

След края на Втората световна война Томас Ман се завръща в Европа през 1952 г., но не отива в Германия, а през 1955 г. се установява в Килхберг на Цюрихското езеро (Швейцария), където остава до края на дните си.

Признание

За своята 50-годишнина писателят споделя:

„

Ако имам някакво желание за посмъртна слава на моето творчество, то е да кажат за него, че е жизнерадостно, макар да познава и смъртта.

“

За творчеството си Томас Ман е отличен и с престижната награда „Гьоте“ на град Франкфурт на Майн (1949).
В чест на писателя родният му град Любек учредява през 1975 г. литературната награда „Томас Ман“.

Библиография

Романи

Buddenbrooks – Verfall einer Familie (1901)
Königliche Hoheit (1909)
Der Zauberberg (1924) (Вълшебната планина)
Joseph und seine Brüder – Tetralogie (1933 – 1943)
- Die Geschichten Jaakobs (1933)
- Der junge Joseph (1934)
- Joseph in Ägypten (1936)
- Joseph der Ernährer (1943)
Lotte in Weimar (1939)
Doktor Faustus (1947) (Доктор Фаустус)
Der Erwählte (1951)
Bekenntnisse des Hochstaplers Felix Krull (1954)