Иван Бунин

Иван Алексеевич Бунин
Ива́н Алексе́евич Бу́нин
Бунин през 1890 г.
Бунин през 1890 г.
ПсевдонимОзьорски, Чубанов
РоденИван Алексеевич Бунин
22 октомври 1870 г.
Починал8 ноември 1953 г. (83 г.)
Професияписател, поет, преводач
Националноструснак
Активен период1887 – 1953
НаправлениеРеализъм
Дебютни творби„„Над могилата на С. Я. Надсон“ “ (1887)
Известни творбиСело“ (1910)
„Суходол“ (1912)
„Тъмни алеи“ (1943)
НаградиПушкинска награда (1903, 1909)
Нобелова награда Нобелова награда (1933)
СъпругаАнна Цакни
Вера Муромцева
ДецаНиколай
Подпис
Уебсайт
Иван Алексеевич Бунин в Общомедия

Иван Алексеевич Бунин е руски писател, поет и преводач. Той е първият руски автор, получил Нобеловата награда за литература през 1933. Първоначално пише публицистика и поезия, по-късно проза, най-вече къси разкази. Емигрира от Русия през 1919 и се установява във Франция.

Най-значимите му творби са повеститеСело“ (1910), „Суходол“ (1911), които образуват своеобразна дилогия, обединена от обща тема – съдбата на Русия и руския национален характер. Последната му художествена книга „Тъмни алеи“ (1943) е смятана за най-четения сборник с къси разкази в Русия през XX век.

Биография

Произход и семейство

Алексей Николаевич Бунин – баща на писателя

Иван Алексеевич Бунин е представител на дворянски род, чийто корени могат да се проследят до XV век и са имали герб, включен в „Общия герб на знатни фамилии на Всеруската империя“ (1797). Сред роднините на писателя били поетесата Анна Бунина, литераторът Валерий Жуковски и други дейци на руската култура и наука. Прапрадядо на Бунин е Семьон Афансиевич, който е заемал длъжността секретар на „Държавната колегия на патримониума“.[1] Прадядо Дмитрий Семьонович си подава оставката на титулярен съветник.[2] Дядото, Николай Дмитриевич, е служил за кратко във гражданския съд на Воронежската камара, след това се занимава със земеделие в онези села, получил след разделянето на имота.[3]

Бащата на писателя, помешчикът Алексей Николаевич Бунин (1827 – 1906), не получава добро образование: след като завършва първи клас в гимназията на Орел, той напуска училище. На 16-годишна възраст младежът получава работа в офиса на губернското дворянско събрание. Участва в Кримската война, като част от отряда на милицията в град Елец. Иван Бунин си спомня баща си като човек със забележителна физическа сила, темпераментен и любвеобилен едновременно: „Цялото му същество беше... наситено с усещането за аристократичния му произход“. Въпреки неприязънта към ученето, което се е утвърдило от юношеството, до старост той „четеше всичко, което му попадне под ръка с голямо желание“.[3]

След завръщането си от войната през 1856 г. Алексей Николаевич се жени за своя братовчедка – Людмила Александровна Чубарова.[3] За разлика от своя енергичен и темпераментен съпруг (който по думите на писателя „понякога пил ужасно много, но нямал нито една типична черта на пияницата“), Людмила била кротка, с благ характер и набожна. Не е изключено Иван Александрович да взима своя впечатлителна натура от майка си.[4] През 1857 г. се ражда първото дете на семейството – Юлий, а следващата година се появява и Евгений. Людмила Александровна ражда девет деца, пет от които умират в ранна детска възраст.[5]

Детство и младост

Воронеж. Къщата, в която се ражда Бунин.

Иван Алексеевич Бунин се ражда 10 (22) октомври 1879 г. в град Воронеж на улица „Голяма дворянска“ № 3 в стая, отдавана от губернската секретарка Анна Германова.[6] Семейство Бунин се премества от село през 1867 г., за да запишат в гимназия големите си синове Юлий и Евгений.[1] По думите на писателя, неговите детски спомени били свързани със стиховете на Пушкин, които се четели на глас от родителите и от братята му.[7] На 14-годишна възраст Бунин заедно със семейството си се преместват в семейното имение фермата Бутирки, уезд Елецк.[8] Учителят Николай Осипович Ромашков, студент в Московския университет, момчето се пристрастява към книгите. Домашното му образование включва обучение по езици (особено внимание се обръщало на латинския) и рисуване. Едни от първите книги, които самостоятелно прочита Бунин, били омироватаОдисея“ и сборник с текстове на английски поети.[9]

През лятото на 1881 г. Алексей Бунин записва своя десетгодишен син в Елецката мъжка гимназия. В искане до директора на гимназията бащата пише: „Желая да дам на моя син Иван Бунин образование в повереното Ви учебно заведение“. В допълнения към документа той уведомява, че предварително ще плати таксата за „право на обучение“ и ще оповести на сина си за смяната на неговото местожителство. Иван полага приемен изпит, след чийто успешно взимане е причислен в 1-ви клас на Елецката мъжка гимназия.[10] В началото младият Бунин живее със своя другар Егор Захаров в къщата на елецкия гражданин Бякин, който взима на всеки наемател 15 рубли. По-късно гимназистът се премества в дома на майстор-скулптор на гробищни паметници, а след него сменя още две жилища.[11] В учебния курс по математика Бунин среща най-големи трудности; в едно писмо до своя брат бъдещият писател споменава, че този предмет за него е „най-страшният“.[12]

Гимназиалното обучение на Иван Бунин завършва зимата на 1886 г. Той отива на почивка при родителите си, които са се преместили в имението Озьорк, и там решава да не се върне повече в Елец. В началото на есента гимназията изключва ученика поради неявяване „още от рождествената ваканция“.[13] В тези времена негов домашен учител става Юлий, който е заточен в Озьорк под домашен арест. По-големия брат, осъзнавайки, че математиката създава сериозни трудности и комплекси у младия Бунин, решава да съсредоточи учението му върху хуманитарните дисциплини.[14][15]

В този период се появяват първите литературни опити на Бунин – в гимназиалния си период той пише стихове; на 15-годишна възраст съчинява романа „Увлечение“, който не е приет от нито едно издателство. През зимата на 1886 г., след като умира един от неговите литературни кумири – поета Семьон Надсон, Иван Бунин изпраща на списание „Родина“ няколко стихотворения. Едно от стихотворенията озаглавено „Над могилата на С. Я. Надсон“ било публикувано във февруарския брой.[16] Друго стихотворение „Селски скитник“ (Деревенский нищий) се появява на страниците на майския брой. По-късно писателят си спомня: „Сутрин, когато взех броят от пощата в Озьорк, се разхождах в гората, късах мокрите от роса момини сълзи и препрочитах творбата си всяка минута. Никога няма да забравя това.“[17]

Орловский вестник. Странствания

През януари 1889 г. издателят на „Орловского вестника“ Надежда Семьонова предлага на на Бунин да постъпи на длъжност помощник-редактор при нея. Преди да даде отговор Иван Алексиевич търси съвет от Юлий, който след като напуска Озьорк, се премества в Харков. Така започва период в живота на писателя, изпълнен със странствания.[18] В Харков Бунин се установява при брат си, който му помага да си намери работа в земското управа. С получената заплата Иван Алексиевич заминава за Крим, където посещава Ялта и Севастопол.[19][20] Той се връща в редакцията на вестника една есента.[21]

Първата му стихосбирка на Бунин, „Листопад“ (1901), е добре посрещната от критиката. Макар че стихотворенията му следват традициите на парнасизма от 19 век, те са обвити с източен мистицизъм и са изпълнени с ярки, внимателно подбрани епитети.

През 1889 Иван Бунин заминава при брат си в Харков, където работи като държавен чиновник, помощник-редактор на местен вестник, библиотекар и статистик. Той започва кореспонденция с Антон Чехов, с когото стават приятели. Поддържа контакти и с Максим Горки и Лев Толстой. През 1891 Бунин публикува първия си разказ в един литературен вестник. С времето той преминава от писане на стихове към къси разкази.

Бунин става известен и като преводач. Най-известен е преводът му на Песен за Хайауата на Лонгфелоу, за която получава Пушкинска награда през 1903. Той превежда и Джордж Байрон, Алфред Тенисън и Алфред дьо Мюсе.

Известност

Портрет на Иван Бунин от Леонард Туржански, 1905 г.

От 1895 Бунин прекарва времето си между Москва и Санкт Петербург. През 1898 се жени за дъщерята на гръцки революционер, но бракът завършва с развод. Въпреки че се жени повторно през 1907, връзките му с други жени продължават до неговата смърт.

Бунин публикува първото си по-дълго произведение, повестта „Село“, когато е на 40 години. Тя представлява мрачно изображение на селския живот с неговата глупост, жестокост и насилие. Острият му реализъм, „героите, потънали дотолкова под средната интелигентност, че едва остават хора“, го сближават с Максим Горки. Две години по-късно Бунин публикува повестта „Суходол“, завоалирано описание на собственото му семейство.

Преди Първата световна война Иван Бунин пътува до Цейлон, Палестина, Египет и Османската империя, като тези пътувания оказват влияние върху творчеството му. От 1912 до 1914 той прекарва зимите на остров Капри с Максим Горки.

Емиграция

Бунин напуска Москва след Руската революция през 1917 и се премества в Одеса. Той напуска страната с последния френски кораб през 1919 и се установява в София, България. Друг руски емигрант обаче открадва скъпоценностите на съпругата му и подаръците за юбилея на Бунин от стаята на писателя в хотел „Континентал“. Писателят напуска София и се заселва в Грас, Франция. Там той публикува дневника си, показващ аристократичната му антипатия към болшевишкия режим. За съветското правителство той пише: „Каква отвратителна галерия от каторжници!“. По-късно той се противопоставя и на нацизма.

Руската емиграция се отнася към Иван Бунин като към доайен на руските писатели в традициите на Толстой и Чехов. Той става първият руснак, получил Нобелова награда за литература (1933).

В края на живота си Бунин проявява интерес към съветската литература и дори обмисля възможността да се върне в Русия, подобно на Александър Куприн. Той умира от инфаркт в Париж през 1953. Няколко години по-късно е отменена забраната за публикуване на негови произведения в Съветския съюз.

Външни препратки

Източници

  1. а б Морозов 2011, с. 10.
  2. Морозов 2011, с. 10 – 11.
  3. а б в Морозов 2011, с. 11.
  4. Бабореко 1967, с. 8.
  5. Морозов 2011, с. 12.
  6. Акиньшин, Ласунский, А., О. „Записки старого пешехода“. Воронеж, Петровский сквер, 1995. с. 24 – 350. (на руски)
  7. Морозов 2011, с. 14.
  8. Морозов 2011, с. 15.
  9. Морозов 2011, с. 17.
  10. Морозов 2011, с. 20 – 21.
  11. Бабореко 1967, с. 9 – 10.
  12. Бабореко 1967, с. 10.
  13. Бабореко 1967, с. 14.
  14. Морозов 2011, с. 20.
  15. Морозов 2011, с. 32.
  16. Морозов 2011, с. 38 – 39.
  17. Морозов 2011, с. 40 – 41.
  18. Михайлов 1987, с. 40.
  19. Морозов 2011, с. 60 – 61.
  20. Михайлов 1987, с. 42 – 43.
  21. Бабореко 1967, с. 21.

Библиография

  • Наталия Лебеденко. Интертекстуальность в рассказе И. Бунина „Грамматика любви“. – В: 35 години катедра Обща и сравнителна литературна история Великотърновски университет. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2010,
  • Бабореко, Александр Кузьмич. „И. А. Бунин. Материалы для биографии с 1870 по 1917“. Москва, Художественная литература, 1967. с. 303. (на руски)
  • Михайлов, О. Н. „И. А. Бунин. Жизнь и творчество: Литературно-критический очерк“. Тула, Приокское книжное издательство, 1987. с. 319. (на руски)
  • Морозов, С. Н. „Летопись жизни и творчества И. А. Бунина, Т. 1“. Москве, ИМЛИ РАН, 2011. ISBN 978-5-9208-0395-5. с. 944. (на руски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ivan Alekseyevich Bunin в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Read other articles:

Kontes Lagu Eurovision 1976 Final 3 April 1976 Pembawa Acara Corry Brokken Konduktor Jan Steulen Direktur Theo Ordeman Penyiar Tuan Rumah NOS Tempat CongresgebouwDen Haag, Belanda Lagu pemenang  Britania RayaSave Your Kisses for Me Sistem pemberian suara Setiap negara memberikan 12, 10, 8-1 poin untuk 10 lagu favorit mereka Jumlah kontestan 18 Partisipasi pertama Tidak ada Kembali ke Kontes  Austria Yunani Tidak mengikuti kontes  Swedia Malta Turki Poin nihil Ti...

 

Black Book Publikasi 10 Agustus 2021 (seluruh dunia) GenreBermain peran, petualanganLisensiLisensi proprietarium Bahasa Daftar Inggris, Rusia dan Tionghoa 60 Karakteristik teknisSistem operasiiOS PlatformPlayStation 4, Windows, Xbox One, macOS, Linux, Nintendo Switch dan iOS MesinUnity EngineModePermainan video pemain tunggal FormatCakram Blu-ray, distribusi digital, ROM cartridge dan unduhan digital Metode inputpapan tombol komputer, tetikus, gamepad dan layar sentuh Format kode Daftar 30 In...

 

Pengakuan dosa pribadi Absolusi adalah sebuah pernyataan pengampunan atas dosa-dosa pribadi kepada orang yang bertobat.[1] Kata ini berasal dari bahasa Latin absolvo yang berarti membebaskan.[2] Pada zaman Gereja Lama, absolusi diberikan kepada seseorang (disebut juga peniten) yang mengakukan dosanya di depan imam.[2] Berdasarkan pengakuan dosanya, uskup mengucapkan doa absolusi sambil menumpangkan tangannya ke atas orang yang sedang mengaku dosa.[2] Di mana pa...

العلاقات الإكوادورية الباهاماسية الإكوادور باهاماس   الإكوادور   باهاماس تعديل مصدري - تعديل   العلاقات الإكوادورية الباهاماسية هي العلاقات الثنائية التي تجمع بين الإكوادور وباهاماس.[1][2][3][4][5] مقارنة بين البلدين هذه مقارنة عامة ومرجعية �...

 

Pour les articles homonymes, voir Coca-Cola Park et Ellis. Ellis Park StadiumGénéralitésSurnom Ellis ParkAdresse Corner of Currey and Staib StreetDoornfontein, Johannesbourg, 2028Construction et ouvertureDébut de construction 1927Ouverture 1928Rénovation 2008Coût de construction 40 Millions de ZAR (3,5 Millions d'€)UtilisationClubs résidents Golden Lions (Currie Cup) Lions (Super 14)Orlando Pirates (Premier Soccer League)Propriétaire Municipalité de JohannesbourgAdministration Ell...

 

Use of language of goal-directedness in the context of evolutionary adaptation Behaviour with a purpose: a young springbok stotting.[1][2] A biologist might argue that this has the function of signalling to predators, helping the springbok to survive and allowing it to reproduce.[1] Teleology in biology is the use of the language of goal-directedness in accounts of evolutionary adaptation, which some biologists and philosophers of science find problematic. The term tel...

This article lists the provinces of South Africa by their gross regional domestic product (GDP) per capita. Rank Province Population (2011)[1] GDP (2013; ZAR millions)[2] GDP per capita (2013; ZAR) GDP per capita (2013; USD PPP) 1 Gauteng 12,272,263 1,194,140 94,179 18,259 2 Western Cape 5,822,734 485,545 80,839 15,673 3 North West 3,509,953 239,020 66,171 12,829 4 Mpumalanga 4,039,939 269,863 64,910 12,585 5 Free State 2,745,590 179,776 64,909 12,584 6 Northern Cape 1,145,86...

 

Sharoud Space CenterTypeSpaceportSite informationOperatorIRGCASFConditionOperationalSite historyBuiltlate 1980s [1] Shahroud Space Center (Persian:پایگاه فضایی شاهرود) is a Military Spaceport under control of the Islamic Revolutionary Guard Corps Aerospace Force (IRGCASF) located south-east of Shahroud Semnan Province, used to orbit military satellites for Iran's military space program.[2] Overview The launch of the Noor 1 satellite on April 22, 2020, using th...

 

American lawyer and jurist (born 1952) Merrick GarlandOfficial portrait, 202186th United States Attorney GeneralIncumbentAssumed office March 11, 2021PresidentJoe BidenDeputyLisa MonacoPreceded byWilliam BarrChief Judge of the United States Court of Appeals for the District of Columbia CircuitIn officeFebruary 12, 2013 – February 11, 2020Preceded byDavid B. SentelleSucceeded bySri SrinivasanJudge of the United States Court of Appeals for the District of Columbia CircuitIn offic...

Chronologie de l'Italie ◄◄ 1918 1919 1920 1921 1922 1923 1924 1925 1926 ►► Chronologies Données clés 1919 1920 1921  1922  1923 1924 1925Décennies :1890 1900 1910  1920  1930 1940 1950Siècles :XVIIIe XIXe  XXe  XXIe XXIIeMillénaires :-Ier Ier  IIe  IIIe Chronologies géographiques Afrique Afrique du Sud, Algérie, Angola, Bénin, Botswana, Burkina Faso, Burundi, Cameroun, Cap-Vert, République centrafricaine, Comores, Répub...

 

Pilosa Yurumi TaksonomiKerajaanAnimaliaFilumChordataKelasMammaliaSuperordoXenarthraOrdoPilosa Flower, 1883 Famili Vermilingua Cyclopedidae Myrmecophagidae Folivora Bradypodidae Choloepodidae †Megalocnidae †Megalonychidae †Megatheriidae †Nematheriidae †Mylodontidae †Nothrotheriidae †Orophodontidae †Scelidotheriidae lbs Pilosa adalah sebuah ordo di bawah kelas mamalia. Ordo ini merupakan mamalia berplasenta asli Amerika yang mencakup tenggiling dan kungkang, termasuk kungkang ta...

 

Botanical garden in Norfolk, Virginia United States historic placeNorfolk Azalea GardenU.S. National Register of Historic PlacesVirginia Landmarks Register Bridge at Norfolk Botanical GardenShow map of VirginiaShow map of the United StatesLocation6700 Azalea Garden Rd., Norfolk, VirginiaCoordinates36°54′10″N 76°12′22″W / 36.90278°N 76.20611°W / 36.90278; -76.20611Built1938ArchitectCity of NorfolkArchitectural styleNaturalistic LandscapeNRHP refere...

هذه المقالة عن المجموعة العرقية الأتراك وليس عن من يحملون جنسية الجمهورية التركية أتراكTürkler (بالتركية) التعداد الكليالتعداد 70~83 مليون نسمةمناطق الوجود المميزةالبلد  القائمة ... تركياألمانياسورياالعراقبلغارياالولايات المتحدةفرنساالمملكة المتحدةهولنداالنمساأسترالي�...

 

Questa voce sull'argomento scrittori britannici è solo un abbozzo. Contribuisci a migliorarla secondo le convenzioni di Wikipedia. Segui i suggerimenti del progetto di riferimento. Jim Crace nel 2009 Jim Crace (St Albans, 1º marzo 1946) è uno scrittore inglese vincitore del National Book Critics Circle Award nel 2000 per il romanzo Una storia naturale dell'amore. Indice 1 Biografia 2 Opere 2.1 Racconti 2.2 Romanzi 3 Note 4 Altri progetti 5 Collegamenti esterni Biografia Nato nel 1946...

 

For other ships with Luckenbach in their names, see USS Luckenbach. 24°57.830′N 81°53.270′W / 24.963833°N 81.887833°W / 24.963833; -81.887833 SS Edward Luckenbach around the time of her completion in 1916. History NameEdward Luckenbach OwnerLuckenbach Steamship Company BuilderFore River Shipbuilding Corporation, Quincy, Massachusetts Yard number248 Launched14 September 1916 Acquired28 November 1916 (delivery) CommissionedNavy: 29 August 1918 DecommissionedNavy:...

United States historic placePoppleton BlockU.S. National Register of Historic PlacesOmaha Landmark LocationOmaha, NebraskaCoordinates41°15′26.15″N 95°55′44.89″W / 41.2572639°N 95.9291361°W / 41.2572639; -95.9291361Built1880[2]ArchitectHenry VossArchitectural styleItalianateNRHP reference No.82000606[1]Significant datesAdded to NRHPOctober 7, 1982Designated OMALJuly 13, 1982[2] The Poppleton Block is located at 100...

 

English actor, dancer and singer For the Australian rules footballer, see Ray Quinn (footballer). Ray QuinnQuinn in August 2007BornRaymond Arthur Quinn (1988-08-25) 25 August 1988 (age 35)Childwall, Liverpool, EnglandOccupations Actor singer dancer Years active1998–presentSpouse Emma Stephens ​ ​(m. 2012; div. 2015)​Children2Musical careerGenres Pop swing Years active2006–presentLabels Sony Music Syco Musical artist Raymond Arthur ...

 

Indian political party Political party in India Bahujan Republican Ekta Manch AbbreviationBREMLeaderSulekha KumbhareHeadquartersKamptee[1]ECI StatusRegistered Unrecognized Party[1]AllianceNational Democratic AlliancePolitics of IndiaPolitical partiesElections The Bahujan Republican Ekta Manch (BREM) is a regional political party from Maharashtra, India, led by Sulekha Kumbhare.[2] It supported the United Progressive Alliance (UPA) in the 2014 general election,[...

Questa voce sull'argomento calciatori bielorussi è solo un abbozzo. Contribuisci a migliorarla secondo le convenzioni di Wikipedia. Segui i suggerimenti del progetto di riferimento. Ivan BacharNazionalità Bielorussia Altezza176 cm Peso60 kg Calcio RuoloCentrocampista Squadra Arsenal Tula CarrieraGiovanili  Minsk Squadre di club1 2014-2019 Minsk81 (14)2020-2022 Dinamo Minsk77 (22)2023 Ironi K. Shmona14 (2)2023 Dinamo Minsk14 (5)2024- Arsenal Tula...

 

Capacity of a substance to dissolve in a homogeneous way This article is about a chemical property. For the algebraic concept, see solvable group. For other uses, see solution (disambiguation). Example of a dissolved solid (left) Formation of crystals in a 4.2 M ammonium sulfate solution. The solution was initially prepared at 20 °C and then stored for 2 days at 4 °C. In chemistry, solubility is the ability of a substance, the solute, to form a solution with another substance, the solvent. ...