PROFILPELAJAR.COM

Мигел Анхел Астуриас
Miguel Ángel Asturias Rosales
	Мигел Анхел Астуриас Miguel Ángel Asturias Rosales
гватемалски писател
Роден	19 октомври 1899 г. Гватемала, Гватемала
Починал	9 юни 1974 г. (74 г.) Мадрид, Испания
Погребан	Пер Лашез, Париж, Франция
Религия	католицизъм
Националност	Гватемала
Учил в	Парижки университет
Работил	писател, дипломат
Литература
Период	1928 – 1977
Жанрове	роман, разказ, новела, стихотворение
Направление	сюрреализъм; магически реализъм
Течение	Сюрреализъм, магически реализъм
Известни творби	„Сеньор Президентът“ (1946)
Награди	Нобелова награда Нобелова награда (1967)
Семейство
Съпруга	Клеменсия Амаду (1939 – 1947); Бланка Мора и Арою (1950 – 1974)
Деца	Родриго Астуриас
Уебсайт	Страница в IMDb
	Мигел Анхел Астуриас в Общомедия

Мигел Анхел Астуриас Росалес (на испански: Miguel Ángel Asturias Rosales) е гватемалски писател, поет и дипломат, получил Нобелова награда за литература през 1967 г.

Той е баща на Родриго Астуриас, партизанин и политик.

Биография и творчество

Мигел Анхел Астуриас е роден през 1899 г. в град Гватемала. От 1904 до 1908 г. семейството му живее в Салама. От 1917 г. той учи право в Университета „Сан Карлос“ в Гватемала, като през 1920 участва в бунтове срещу диктатора Мануел Естрада Кабрера. Дипломира се през 1923 г. и заминава за Париж, където учи етнология в Парижкия университет. Там се включва в групата на сюрреалистите, под влиянието на нейния водач Андре Бретон. През 1930 г. издава „Leyendas de Guatemala“, която му донася одобрението на критиката.

Астуриас се връща в Гватемала през 1933 г., след което работи като журналист, води основано от него радиопредаване и пише поезия. През 1946 г. постъпва на дипломатическа служба и работи в няколко страни в Латинска Америка. След свалянето на президента Хакобо Арбенс през 1954 г. е принуден да напусне страната до възстановяването на демократичния режим през 1966. През следващите години Астуриас е посланик в Париж (1966 – 1970), където остава да живее и след това. През 1966 г. получава Ленинска награда за мир, а през 1967 г. – Нобелова награда за литература.

Мигел Анхел Астуриас умира през 1974 г. в Мадрид. Погребан е в гробището Пер Лашез в Париж.

Произведения

„Arquitectura de la vida nueva“ (1928)
„Leyendas de Guatemala“ (1930)
Гватемалски легенди, изд.: Народна култура, София (1976), прев. Тодор Нейков
„Sonetos“ (1936)
„El señor Presidente“ (1946)
Сеньор Президентът, изд.: Народна култура, София (1971), прев. Валентина Рафаилова
„Hombres de maíz“ (1949)
„Viento fuerte“ (1950)
„Carta Aérea a mis amigos de América“ (1952)
„El papa verde“ (1954)
Зеленият папа, изд. „НС на ОФ“ София (1959), прев. Мария Николова
„Week-end en Guatemala“ (1956)
Уикенд в Гватемала, изд.: Народна младеж, София (1978), прев. Тамара Такова
„Los ojos de los enterrados“ (1960)
Очите на погребаните, изд. „Партиздат“ София (1973), прев. Стефан Д. Савов
„El alhajadito“ (1961)
„Mulata de tal“ (1963)
„Rumania, su nueva imagen“ (1964)
„Latinoamérica y otros ensayos“ (1968)
„Malandrón“ (1969)
„Viernes de Dolores“ (1972)
„América, fábula de fábulas“ (1972)
„Sociología guatemalteco“ (1977)
„Tres de cuatro soles“ (1977)

Източници

Adapted from the article Miguel Asturias, from Wikinfo, licensed under the GNU Free Documentation License.
Cardoza y Aragón „Miguel Angel Asturias, Casi Novela“. (1991) Ediciones Era.

Външни препратки

Произведения на Мигел Анхел Астуриас в Моята библиотека
Miguel Ángel Asturias – Ceremonia del Premio Nobel de Literatura 1967, YouTube, качено от trickyelectron на 6.08.2014 г.
Miguel Ángel Asturias dice „El Señor Presidente“, YouTube, качено от trickyelectron на 24 септември 2015 г.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Miguel Ángel Asturias в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.