Ракитница (община Демир Хисар)

Вижте пояснителната страница за други значения на Ракитница.
Ракитница
Ракитница
— село —
Стара къща в Ракитница
Стара къща в Ракитница
41.3167° с. ш. 21.19° и. д.
Ракитница
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаДемир Хисар
Географска областДемир Хисар
Надм. височина690 m
Население20 души (2002)
Пощенски код7240
МПС кодBT
Ракитница в Общомедия

Ракитница (на македонска литературна норма: Ракитница) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.

География

Стенопис на Свети Теодор Стратилат в църквата „Свети Димитър“ в Ракитница

Селото е разположено на 690 m надморска височина в Долен Демир Хисар, на река Жаба. Землището на Ракитница е 17,6 km2, от които горите заемат най-голяма площ от 850 ha, обработваемите площи са 427 ha, а пасищата 289 ha.[1]

История

Църквата „Свети Димитър“ е от XVI - XVII век.[2]

През ноември 1619 година Ракитница, с приход от 6 100 акчета, заедно със селата Кърклино и Добромир е включено в зиамета на Осман чауш, приближен на великия везир Мехмед паша. Преди това зиаметът е бил владян от Шейх Мехмед, който починал. С писмо от края на 1619 година Осман известява битолския кадия, че зиаметът ще бъде ръководен от Мехмед бег. В края на 1621 или в началото на 1622 година Осман определя за субашия на зиамета своя брат, спахията Хъзр бег. Хъзр има право да управлява и да разполага с годишните приходи на зиамета. От сиджил от април 1623 година става ясно, че Хъзр бег продължава да е спахия на Ракитница. Неговият пълномощник Хусеин бег подава жалба срещу жителя на Ракитница Гушин, син на Гюрчин, който не е плащал данъци.[3]

В сиджил от 1620-1621 година е отбелязано, че 17 ханета (домакинства) в Ракитница дължат военния данък нузул за османския поход срещу Полша.[4]

В XIX век Ракитница е чисто българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ракиница (Rakitnitza) е посочено като в каза Ресен с 30 домакинства и 25 жители мюсюлмани и 60 българи.[5] Според Васил Кънчов в 90-те години Ракитница има 30 къщи.[6] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ракитница има 255 жители, всички българи християни.[7]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ракитница е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 48 къщи.[8]

Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Ракитница има 48 български къщи.[9]

На 23 юли 1902 година турски аскер и башибозук обграждат в Ракитница четата на крушевския войвода на ТМОРО Велко Марков. В последвалото сражение войводата и някои четници са убити, други се самоубиват, за да не попаднат в плен, а четирима, водени от Гюрчин Наумов, успяват да пробият блокадата и оцеляват. След сражението избухва така наречената Ракитнишка афера.[10][11] По време на Илинденското въстание селото е нападнато от турски аскер и башибозук, като при нападението са изгорени 10 къщи.[12] След въстанието селото получава помощи от българския владика Григорий Пелагонийски.[13]

Наум Томалевски пише за селото:

„ Селото Ракитница отстои приблизително на 10 килом. югозападно отъ Крушево. Разположено е въ котловината, покрай малката река Жаба, която слиза отъ Бушева чешма и е лѣвъ притокъ на р. Църна. Селото брои 35 - 40 кѫщи, едноетажни и повечето покрити съ слама. Населението е чисто българско. По-голѣмата часть от него се занимава съ земледѣлие, а останалото съ скотовъдство, въглищарство и дърварство. Има българска черква и българско училище. Ракитница административно припадаше къмъ мюдюрлъка въ турското с. Прибилци, а въ революционно отношение - къмъ крушовския околийски комитетъ. Селото е организирано изцѣло отъ околийския крушовски войвода Никола Петровъ Русевъ от Малешевско, при когото сѫ били като четници между другитѣ Вельо Марковъ и Георги Сугаревъ.[14] “

След потушаването на въстанието в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[15] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ракитница има 240 българи екзархисти.[16]

През 1961 година Ракитница има 305 жители, които през 1994 година намаляват на 40,[17] а според преброяването от 2002 година селото има 20 жители.[18]

Националност Всичко
македонци 10
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности

Родени в Ракитница
  • Косто Юнов, български опълченец, на 10 май 1877 година постъпва в IV рота на V опълченска дружина. Ранен в битката при Шейново на 28 декември 1877. Уволнен на 22 юни 1878.[19]
  • Малинка Велянова, българска революционерка от ВМОРО[20]
  • Найдо Велянов, деец на ВМОРО[21]
Починали в Ракитница

Бележки

  1. ↑ Ракитница // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-08-18. Посетен на 18 август 2018.
  2. ↑ Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 65. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 38-39, 56-57 137.
  4. ↑ Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 49.
  5. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 88 – 89.
  6. ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 24.
  7. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
  8. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 14. (на македонска литературна норма)
  9. ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 19.
  10. ↑ Томалевски, Н. Ракитнишката афера (Материяли за историята на мак. освободителна борба) // Илиндень 1903 - 1906. Сборникъ въ паметь на голѣмото македонско възстание. София, Издава Македонското студенство дружество „Вардаръ“, 1926. с. 33 - 40.
  11. ↑ Трајановски, Александар. Војводата Ѓурчин Наумов-Пљакот, Гласник на Институтот за нацинална историја, год. 51, бр.1, Скопје, 2007, с. 52.
  12. ↑ Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание // Илюстрация Илиндень 7 (147). Илинденска организация, Априлъ 1943. с. 15.
  13. ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 114.
  14. ↑ Томалевски, Н. Ракитнишката афера (Материяли за историята на мак. освободителна борба) // Илиндень 1903 - 1906. Сборникъ въ паметь на голѣмото македонско възстание. София, Издава Македонското студенство дружество „Вардаръ“, 1926. с. 35.
  15. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  16. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172 – 173. (на френски)
  17. ↑ Ракитница на сайта на община Демир Хисар
  18. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 23 февруари 2008 
  19. ↑ Българско опълчение 1877 - 1878. Т. 2, IV, V и VI дружина. Национален парк-музей Шипка - Бузлуджа (колектив). Изд. Казанлъшка Искра-ЕООД, [1997]. с. № V.1040.6.
  20. ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  21. ↑ Фељтон „Илинденски сведоштва“: Малинка Најдова-Велјаноска (3) // Вечер, 19/12/2017. Посетен на 6 юли 2021 г. (на македонска литературна норма)
     Портал „Македония“         Портал „Македония“