Селото е планинско, разположено на 720 m между две високи голи скали – Железните, в близост до изворите на Църна река, в северната част на общината. Част е от областта Горен Демир Хисар. Землището на Железнец е 12,8 km2, от които най-голяма част съставляват пасищата -547,2 ha, горите заемат 350,8 ha, а обработваемите площи 151,1 ha. В землището на Железнец се намират изворите на Църна. На-големият извор е врелото Църна дупка над селото, а в местността Горно маало има още два извора, макар и с по-малък дебит.[1]
История
Брачна двойка от Железнец, 1904 г. Фото: Братя Манаки
В южната част на селото, на рида Градище са останките средновековната крепост Железнец (на гръцки Сидирокастрон).[2]
В XIX век Железнец е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Църквата „Света Богородица“ е от 1852 година.[3] Според Васил Кънчов в 90-те години Железник дава името на цялата долина - Железничка реща. Селото има 40 християнски къщи. Жителите му доскоро да отглеждали жито, продавано в Битоля и Прилеп, а сега жителите ходят по гурбет.[4] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Желѣзнецъ има 320 жители, всички българихристияни.[5]
През войната селото е окупирано от сръбски части и остава в Сърбия след Междусъюзническата война.
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Стоян П. Тинчев от Соколаре е български кмет на Железнец от 26 април 1944 година до 9 септември 1944 година.[9]
В 1953 година селото има 398 жители. В 1961 година – 311 жители, които през 1994 намаляват на 86,[10] а според преброяването от 2002 година селото има 57 жители, всички македонци.[11]
↑Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 23.
