Граище или понякога книжовно Градище (на македонска литературна норма : Граиште ) е село в Община Демир Хисар , Северна Македония .
Разположено е на 610 m надморска височина в долината на Църна , на 3,5 km от град Демир Хисар . Землището на селото е 3,56 km2 , от които обработваемите площи са 218,1 ha, пасищата заемат 70,4 ha, а горите 49,9 ha. Край Граище е разположен Граищкият манастир „Свети Тома“ . В селото има Основно училище „Гоце Делчев“ до V отделение, филиално училище на ОУ „Гоце Делчев“ - Демир Хисар. Църквата в селото е „Свети Леонтий “.[ 1]
Археологическият обект Градище На хълма Градище непосредствено северно от селото има остатъци от антична и средновековна крепост. Според Иван Микулчич това е град Добрун , център на цялата област Демир Хисар в средновековието[ 2]
В XIX век Граище е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя . Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика “) от 1900 година Градище има 180 жители, всички българи християни .[ 3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Градище е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 34 къщи.[ 4]
Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода “) към 1901 година Граище има 10 български къщи.[ 5]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия . По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година в Градище има 200 българи екзархисти.[ 6]
При избухването на Балканската война в 1912 година 6 от Граище са доброволци в Македоно-одринското опълчение .[ 7]
През 1961 година Граище има 311 жители, които през 1994 намаляват на 164,[ 8] [ 9]
↑ Граиште // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-08-20. Посетен на 20 август 2018.↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија . Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 197. ↑ Кѫнчовъ, Василъ . Македония. Етнография и статистика . София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X . с. 239.↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела) . Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5 . с. 14. (на македонска литературна норма) ↑ Майски, Никола Киров . Крушово и борбитѣ му за свобода . София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 18.↑ Brancoff, D. M . La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques . Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски) ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 839.↑ Граище на сайта на Община Демир Хисар [неработеща препратка ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови , архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ , посетен на 23 февруари 2008 Села Обезлюдени села Исторически села
