Старото село е било разположено в гънките на Пирин, но в търсене на по плодородна земя селището се измества 2 километра на изток, в началото на Неврокопското поле.
Ляски, село при левия бряг на Топлица. – Пада на З от Неврокоп 1 1/4 ч. Земя плодородна във всичко. Месари в Неврокоп. Църква „Св. Георги“; четат смесено. Къщи 195 българе.[6]
С. Лески... Старото село е разположено на старинно място в един дол. Близо до селото има гора дъбова. Селото има 186 български къщи. Населението се занимава със земеделие и скотовъдство. Земеделците работят почти цяло лято на полето. Нивите са повече турски. Някои от селяните се занимават с кираджилък до Сяр, Кавала, Драма. Около 20 души всяка година отиват в българия работници дюлгери. Хората са бедни, но трудолюбиви и способни.
Църквата „Св. Георги“ е изградена през 1844 г. На същото място до църквата е и училището.[8]
В новото село в 1994 година е построена църквата „Свети Димитър“, а в местността Свети Илия е построен едноименен параклис. Селото има ансамбъл за народни песни и танци, който е известен с Лясковското хоро.
Редовни събития
Всяка година в деня на свети Христофор (22 май по стар стил) се покорява Лясковския връх (Свети Дух), прави се водосвет и курбан за здраве. Отслужва се и молебен за дъжд.
На 6 май (Гергьовден) и на 15 август (Голяма Богородица) се посещава църквата „Свети Георги“ в Старо Лески и на двата празника се отслужва литургия и се прави водосвет и курбан за здраве. Има поверие, че човек, който с вяра пренощува в манастира на 14 срещу 15 август, се оправя от доста болежки.
На 20 юли (Илинден) се посещава параклисът над селото, където се прави водосвет и курбан за здраве.
На 26 октомври (Димитровден) е празникът на селото и новия му храм „Свети Димитър“.
↑Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 126 – 127.
↑Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 5.
↑Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 – 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 80.
