Курбан

Жертвоприношението на Исаак (Рембранд, 1635 г.)

Курбан е жертвоприношение на домашно животно, за да се приготви с него угощение за всички близки и/или съседи, обещано по някакъв повод (оброк).

Най-често курбан се прави след даване на обет: за излекуването на болен, за успешния резултат от някое начинание и подобни. Не е задължително свързан с религиозните убеждения на тези, които го изпълняват – в България това са както мюсюлмани, така и християни.[1]

Названия

Думата „курбан“ е заемка през турски kurban от арабски: قربان qurbān.[2] „Kорбан“ се среща в книжовния български на XVII в,[3], както и в днешно време в православен контекст. В книжовния български от XIX в. понякога се среща и „корван“.[4] Тя е сродна с църковнославянските корвана[5] и корванъ, които са заети през гръцки от иврит[6]קָרְבָּן, qorbān (мн.ч. קָרְבָּנוֹת, qorbānot) – производно от корена קרב „приближава“, „съединява“.

В православието

В православното християнство разбирането за корбан[7][8][9] е различно[9][10] от жертвоприношението в исляма или в юдаизма. За християните този ритуал е отменен[9] и в православието корбанът е „отдаване на дарове за материално и духовно насищане на ближните като акт на благодарност към Бога и измолване на благословението Божие върху всички“[10]. Отчитайки изричната забрана в християнството на подобни жертви, които би трябвало да са заменени с жертвата на Иисус Христос и с причастието, съвременни автори смятат обичаят за зает от исляма през Османската епоха.[11]

Вижте също

Източници

  1. ↑ Траянополски епископ Иларион, „Курбан и оброк“, Църковен вестник
  2. ↑ Георгиев, В. И. състав. Български етимологичен речник: T. 3. Крес – Минго. София, Изд. на БАН, 1986.
  3. ↑ Блажева, Роланда Иларионова, Дьомина, Евгения Ивановна, Клепикова, Галина Петровна. Речник на книжовния български език на народна основа от ХVІІ век: (Bърху текст на Тихонравовия дамаскин). София, Валентин Траянов, 2012. ISBN 978-954-9928-62-4.
  4. ↑ вж. например Новый Завѣтъ на Господа нашего Iисуса Христа: Вѣрно и точно прѣведенъ отъ пьрвообразно-то, Ню Iоркъ, 1867 г., Марк. 7:11, с. 98
  5. ↑ Справочный и объяснительный словарь к Новому завету: Mit einer Einl. „Zur Geschichte der kirchenslavischen Biblkonkordanzen“ (1. Bd.) u. einr Einf. in „Die neukirchenslavische Sprache des russischen Typus u. ihr Schrifsystem“ (2. Bd.) [В 6 кн.] Кн. 3 и 4: Изкоренитися – Отшутити. 1988.
  6. ↑ Полный церковно-славянский словарь. Репр. воспроизведение изд. 1900 г. Москва, Издательский отд. Моск. Патриархата, 1993. ISBN 5-87301-068-4.
  7. ↑ „Русе се сдоби с почетни граждани, Каварна си пожела туристи“, Новинар, 6 май 2015 г.
  8. ↑ Монах Емилиан, „Корбан за здраве и Заупокойна света литургия в памет на загиналите по пътищата“ Архив на оригинала от 2015-11-17 в Wayback Machine., Официален сайт на Св. Синод на БПЦ – Българска патриаршия
  9. ↑ а б в Митрополит Гавриил, „Курбан по време на пости? Може, но с боб!“, 24 часа, 3 април 2009 г.
  10. ↑ а б д-р Десислава Панайотова, „Корбан, сиреч, дар Богу (Марк. 7:11)“ Архив на оригинала от 2015-09-25 в Wayback Machine., Официален сайт на Св. Синод на БПЦ – Българска патриаршия
  11. ↑ Лори, Бернар. Османското наследство на Балканите // Даскалов, Румен и др. Преплетените истории на Балканите. Том 3. Споделено минало, оспорвани наследства. София, Издателство на Нов български университет, 2015. ISBN 978-954-535-902-6. с. 416.

Външни препратки

Митрополит Гавриил, „Курбан по време на пости? Може, но с боб!“, 24 часа, 3 април 2009 г.