Садово (област Благоевград)

Вижте пояснителната страница за други значения на Садово.
Садово
Фолклорен ансамбъл от Садово пред читалището в Копривлен
Фолклорен ансамбъл от Садово пред читалището в Копривлен
България
41.5042° с. ш. 23.8227° и. д.
Садово
Област Благоевград
41.5042° с. ш. 23.8227° и. д.
Садово
Общи данни
Население380 души[1] (15 март 2024 г.)
32,5 души/km²
Землище11 718 km²
Надм. височина559 m
Пощ. код2922
Тел. код07528
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ65108
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   – кмет		Хаджидимово
Людмил Терзиев
(НДСВ; 2007)
Кметство
   – кмет		Садово
Георги Парасков
(НДСВ, СДС)

Са̀дово е село в Югозападна България. То се намира в община Хаджидимово, област Благоевград.

Население

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

Численост
Общо 419
Българи 408
Турци -
Цигани -
Други 3
Не се самоопределят -
Неотговорили 8

География

Село Садово се намира в планински район.

История

От османски поименен регистър от 1478 година става ясно, че към тази дата в Садово са живели 116 немюсюлмански домакинства, 12 на тюркмени-мюсюлмани и 9 новоприели исляма.[3]

Църквата „Света Параскева“ е от 1863 година.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Садово (Sadovo) е посочено като село със 78 домакинства и 65 жители мюсюлмани и 200 българи.[5] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Садово като село с 44 български и 24 турски къщи.[6]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

„ Садово, на ЮЗ от Неврокоп 2 часа. Сградено до един хълм Кендик. Наоколо плодородна равнина. В църквата четат смесено. Училище смесено, с 15 ученика. 65 къщи; 20 турци и 56 българе.[7] “

Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 401 души, от които 288 българи християни и 113 турци.[8]

Селото е населено с местни българи и потомци на бежанци от Егейска Македония и по-точно от района на днешните селища Като Неврокопи (Зърнево) и Като Вронду (Долно Броди). Последното село от българска страна преди граничният пункт Илинден - Ексохи (Възем).

Редовни събития

Всяка година на 14 октомври има събор в чест на света Петка Българска. Празникът се отбелязва на селския площад.

Бележки

  1. ↑ www.grao.bg
  2. ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  3. ↑ Радушев, Евгени. Демографски и етнорелигиозни процеси в Западните Родопи през XV-XVIII век (Опит за преосмисляне на устойчиви историографски модели) // Историческо бъдеще 1. 1998. ISSN 1311-0144. с. 74.
  4. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 220.
  5. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 126-127.
  6. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 234-235. (на руски)
  7. ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 6.
  8. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 194.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.