Лин (община Поградец)

Вижте пояснителната страница за други значения на Лин.
Лин
Lini
— село —
Панорама на Лин
Панорама на Лин
41.0661° с. ш. 20.6386° и. д.
Лин
Страна Албания
ОбластКорча
ОбщинаПоградец
Географска областМокра
Надм. височина675 m
Лин в Общомедия

Лин или Линче (на албански: Lin или Lini) е село в Източна Албания, община Поградец, област Корча.

География

Селото е разположено на полуостров на западния бряг на Охридското езеро в подножието на планината Мокра на самата граница със Северна Македония. Първото село на север е Радожда в Република Македония, с което Лин е свързан чрез граничния контролно-пропускателен пункт Кяфасан. Селото се намира на 675 m надморска височина.

Лин принадлежи към историко-географската област Мокра, част от която е от областта Македония.

История

Късноантични мозайки в Лин

В 1967 година на хълма Свети Атанасий на билото на Линския полуостров е открита старохристиянска базилика от IV–V век с много добре запазени мозайки.[1] Тя е културен паметник на Албания от 1973 година. В селото има и разрушена византийска църква, която също е културен паметник от 1973 година.[2]

В XIX век Лин е смесено българо-албанско село в Стружка нахия на Охридска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Лин (Line) е посочено като село с 65 домакинства, като жителите му са 90 българи и 62 мюсюлмани.[3]

Църквата „Света Варвара“ в Лин е от XIX век.[4] В селото има и църква „Свети Димитър“ (1906), „Свети Илия“, построена в 1935 година върху стар храм вдясно от пътя за Поградец, близо до Букеза, „Света Параскева“, „Света Богородица“ в руини, „Свети Никола“ в руини и „Свети Георги“, която е била в гробището.[5]

Лин от билото на Свети Атанасий

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Лин има 300 жители българи християни и 300 арнаути мохамедани.[6]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лин е смесено село българи, албанци и помаци в Охридската каза на Битолския санджак със 70 къщи.[7]

Християнското население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Линче има 200 българи патриаршисти гъркомани.[8]

През Първата световна война Лин е важно снабдително пристанище за българските войски в Албания.[9]

В 1939 година Ламбро Маркулев от името на 20 български къщи в Лин подписва Молбата на македонски българи до царица Йоанна, с която се иска нейната намеса за защита на българщината в Албания – по това време италиански протекторат.[10]

В селото се говори албански тоски. Българският език в селото е вевчанско-радожданският говор, говорен единствено в още в съседните три села Радожда, Вевчани и Мали Влай, които днес са в Северна Македония.[11]

В началото на XXI век езиковедите Клаус Щайнке и Джелал Юли провеждат теренно изследване сред описваните в литературата в миналото като славяноговорещи селища в Албания. Лин е отбелязано като смесено село на православни християни и мюсюлмани с 1680 жители и 296 семейства. Местните линчани твърдят, че някои семейства говорят „македонски“, като например при сватби с жени от съседна Радожда в Северна Македония, но „македонският“ като цяло не се използва от третото поколение.[12]

До 2015 година селото е част от община Одунища.

Личности

Родени в Лин

Литература

  • Милетич, Л. Важна фонетична особеност на един западномакедонски говор. – СпБАН, 16, 1918, № 9, 35—42;
  • G. Fiaccadori: Note storiche ai mosaici di Lin (Albania). In III. Colloquio internazionale sul mosaico antico, Ravenna, 6-10 settembre 1980, hrsg. v. R. Farioli Campanati. Ravenna 1984. S. 185-196.
  • Hendriks, P. The Radožda-Vevčani Dialect of Macedonian. Cisse, 1976, 303 p.

Бележки

  1. ↑ Pogradec Archaeology // Pogradec City guide. Посетен на 14 август 2014.
  2. ↑ Objekte Fetare Monument Kulture // Komiteti Shtetëror për Kultet. Архивиран от оригинала на 2015-06-03. Посетен на 14 август 2015.
  3. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 104-105.
  4. ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 242.
  5. ↑ Çikopano, Uiliam. Mozaikët paleokristiane dhe bazilika e Linit. Tiranë, Adelprint, 2013. с. 136.
  6. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 254.
  7. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 31. (на македонска литературна норма)
  8. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 164-165. (на френски)
  9. ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 485.
  10. ↑ Елдъров, Св. Българите в Албания 1913-1939. Изследване и документи, София, 2000, стр. 324-326.
  11. ↑ Hendricks, P. The Radozda-Vevcani Dialect of Macedonian. Peter De Ridder Press, 1976. с. 3.
  12. ↑ Steinke, Klaus, Ylli, Xhelal. Die slavischen Minderheiten in Albanien (SMA): Prespa - Vërnik - Boboshtica. Munich, Verlag Otto Sagner, 2007. ISBN 9783866880351. S. 19. Im nördlich von Pogradec unmittelbar am Ochridsee gelegenen Dorf Lin, mit 1680 Einwohnem (296 Familien), leben Orthodoxe und Moslems. Nach den Angaben des Ortsvorstehers Avdullari und denen anderer Informanten spricht man nur noch in wenigen Familien Makedonisch, d.h. wenn dort eine Frau aus dem makedonischen Nachbarort Radožda eingeheiratet hat. Aber auch in diesem Fall wird Makedonisch bereits von der dritten Generation nicht mehr benutzt. Von den aus Radožda zugezogenen Sprecherinnen wurden einige Sprachaufnahmen gemacht, die im Anhang zu finden sind. (на немски)
     Портал „Албания“         Портал „Албания“          Портал „Македония“         Портал „Македония“