Едуард Савойски
Едуард Савойски, наричан Либералния (на италиански: Edoardo di Savoia, il Liberale; * 8 февруари 1284, Божè, Сеньория Брес; † 4 ноември 1329, Париж, Кралство Франция) е 15-и граф на Савоя, граф на Аоста и на Мориен (1323 – 1329). ПроизходЕдуард, според френския историк Самюел Гишенон, е вторият син на Амадей V (* 1252, † 1323), граф на Савоя, на Аоста и на Мориен, и на първата му съпруга Сибила или Симона дьо Боже[2] (* 1255, † 1294). Негови дядо и баба по бащина линия са Томас II, граф на Пиемонт, и Беатрис Фиески, а по майчина – владетелят на Боже и на Брес Гиг II дьо Боже[3] и Дофина дьо Сен Боне[4][5] (а не Беатрис Монфератска, дъщеря на Вилхелм VI Монфератски[3][6]). Има двама братя и пет сестри:
Освен това има четири природени сестри от втория брак на баща си, сред които императрицата на Византия Йоанна (Анна). БиографияДетство и юношествоЕдуард е роден на 8 февруари 1284 г. в градчето Боже[7] в Брес, дн. Франция.[8] Според френския историк Жан Фрезе взима името на братовчед си Едуард I от Англия,[9] син на първата братовчедка на баща му Елеонора Прованска. В годината на раждането му най-големият му брат Жан умира.[10] Чичото на неговия баща, графът на Савоя Филип I, умира на 15 или 16 август 1285 г.[11] и бащата на Едуард, Амадей го наследява като Амадей V.[12] В началото на 1294 г. майка му Сибила пише завещание, в което тя разпределя различни завещания, включително на нейния съпруг и на петте ѝ все още живи деца, включително Едуард.[13] На 20-годишна възраст е изпратен от баща си във Франция с въоръжени мъже, за да помогне на крал Филип Хубави срещу фламандците, където освен доказателство за храброст той се окичва със славата на спасител на личността на краля, който се бори с враговете си.[14] През 1307 г. неговият баща Амадей V пише завещание, в което го обявява за свой единствен наследник в Контадо Савоя и също така определя различните завещания както на децата от първия си брак, така и на тези от втория.[15] През следващите години Едуард, според френския историк Виктор Флур дьо Сен-Жени, управлява Савоя по време на отсъствията на баща си, който отива в Англия, няколко пъти във Франция, по време на експедициите му до Италия и по време на защитата на остров Родос.[16] Граф на Савоя Баща му Амадей V умира на 16 октомври 1323 г., докато е в Авиньон, за да се срещне с папа Йоан XXII, за да го подтикне да предприеме кръстоносен поход в полза на Византийската империя, която се поддава под атаките на Османската империя.[17][18] Той е наследен от сина си Едуард.[19] Едуард позволява на евреите да се заселват в Савоя и премахва паричните компенсации за престъпления. Традицията показва, че той е този, който е разрешил заселването на евреите в Шамбери от 1319 г. Въпреки това те изглеждат добре установени в столицата на Савойското графство от самото начало на 14 век с получаването на гробище през 1302 г.[20] Едуард предоставя и многобройни привилегии: на Сен Жармен д'Амберьйо през 1323/1328 г., на Бия (От Рон), Леа (От Рон) и Ивоар (Шабле) през 1324 г., и на Балон (От Рон) през 1326 г., и оттук идва прозвището му „Либералния“.[21] Управлението на Едуард, почти винаги във война с враговете си, е кратко. Атакуван от Дофина на Виен, от Господаря на Фосини и от други принцове, той ги завладява, но на следващата година е победен от дофина Гиг VIII дьо ла Тур дю Пен и неговия брат Хумберт, барон на Фосини, в равнината на Сен Жан ле Вьо[22] в битката при замъка във Варе в Бюже. В тази битка Едуард е пленен от враговете, но е незабавно освободен от своите гвардейски капитани.[23] За други благородници, взети в плен, Едуард трябва да плати откуп[24], като според Фрезе трябва да се откаже от някои привилегии и да продаде замъци и феодални владения, за да може да плати.[25] През 1327 г. Еуард трябва да се намеси в Мориен, за да потуши зараждащ се бунт.[26] През 1328 г. е в свитата на новия краля на Франция Филип VI дьо Валоа в кампанията във Фландрия, участвайки в битката при Мон Касел[27], където фламандските бунтовници са тържествено победени.[28] В Париж, чрез посредничеството на вдовицата на Луи X, кралицата на Франция Клеманс, Едуард сключва ново мирно споразумение с дофина на Виен Гиг VIII дьо ла Тур дю Пен.[29] Това е потвърдено на събранието в Амиен през 1329 г., където той предлага кръстоносен поход в полза на Византийската империя[30], където неговата полусестра Анна е императрица. СмъртДокато се подготвя да последва краля на Франция в Авиньон, за да се срещне с папа Йоан XXII, Едуард се разболява в Жантийи и умира внезапно на 4 ноември 1329 г.[31] на 45-годишна възраст.[32] Погребан е в Абатство Откомб на 22 ноември. Тъй като има само една дъщеря, той е наследен от брат си Аймон.[33] Брак и потомство ∞ 27 септември 1307 в Замъка Монбар, Бургундия[34][35][36] за Бланш Бургундска[37][38] (* ок. 1288, † 28 юли 1348, Дижон), втората дъщеря на херцога на Бургундия и титулярен крал на Солун Робер II и на съпругата му Агнес Френска[35] и внучка по майчина линия на краля на Франция Свети Луи IX и на Маргарите Прованска.[39] Предвид степента на родство на съпрузите е необходима папско разрешение от Бонифаций VIII.[34] Имат една дъщеря:
ИзточнициПървични източници
Историографска литература
Други
Бележки
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
