Кралство Франция

Кралство Франция
Royaume de France
987 – 1792
1814 – 1848
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Девиз: Montjoie Saint Denis!
Химн: Vive Henri IV !
Кралство Франция през 1789 г.
Кралство Франция през 1789 г.
Континент
СтолицаПариж (987 – 1682; 1789 – 1792; 1814 – 1848)
Версай (1682 – 1789)
Официален езиклатински, френски
Неофициален езикбретонски, франкопровансалски, окситански, нормански, пикардски, шампански, гало, баски, елзаски
Религияримокатолицизъм (3 юли 987 г. – 19 март 1682 г. и след 15 юли 1801 г.)
галиканска църква (19 март 1682 г. – март 1794 г.)
конституционна църква (януари 1791 г. – 15 юли 1801 г.)
калвинизъм, лутеранство, юдаизъм (след 15 юли 1801 г.)
Форма на управлениеФеодална абсолютна монархия (987 – 1791)
Полу-феодална конституционна монархия (1791 – 1792; 1814 – 1815; 1815 – 1848)
Крал
987 – 996Хуго Капет (първи)
1830 – 1848Луи-Филип (последен)
Министър-председател
1815Шарл Морис дьо Талейран (първи)
1847 – 1848Франсоа Гизо (последен)
Законодателна властГенерални щати (1302 – 1791)
Законодателно събрание (1791 – 1792)
Парламент (1814 – 1848)
История
Начало на династията на Капетингите3 юли 987 г.
Стогодишна война1337 – 1453
Френска революция5 май 1789 г.
Реставрация на Бурбоните6 април 1814 г.
Юлска революция26 – 29 юли 1830 г.
Падане на Юлската монархия24 февруари 1848 г.
Валуталивра, дение, сол, франк, екю, луидор
Предшественик
Западнофранкско кралство
Първа френска империя Първа френска империя
Наследник
Първа френска република Първа френска република
Втора френска република Втора френска република
Кралство Франция в Общомедия

Кралство Франция (на старофренски: Reaume de France; на френски: Royaume de France) е кралство, съществувало през Средновековието и ранното съвремие и е една от най-мощните държави в Европа от края на Средновековието.

Корените на кралство Франция са в Западнофранкското кралство, създадено при разделянето на Франкската империя от Карл Велики с Верденския договор през 843 г. През 987 г. Хуго Капет е избран за крал, макар по това време той все още да се нарича крал на франките. Първият, който се нарича крал на Франция, е Филип II.

Потомците на Хуго Капет управляват Франция около 800 години чрез династиите Капетинги, Валоа и Бурбони.

През 1789 г. избухва Френската революция, при която абсолютният монарх Луи XVI е принуден да се подчини на исканията на новото Национално учредително събрание. Класовият привилегирован режим е заменен от изборни органи и е приета Декларация за правата на човека и гражданските права, а през 1791 г. – конституция на Франция. Опитът за установяване на конституционна монархия се проваля и противниците на короната, водени от Жорж Дантон и други, завземат властта. Монархията е премахната през септември 1792 г. и на нейно място се създава република, която твърдо се основава на ценностите на епохата на Просвещението. Монархията е възстановена от другите големи европейски сили през 1814 г. и оцелява до Февруарската революция през 1848 г.

Политическа история

Западна Франкия

Западна Франкия при управлението на Хуго Капет.

През последните години на управлението на Карл Велики, викингите извършват нашествия по северните и западните брегове на Франкия. След като той умира през 814 г., неговите наследници се оказват неспособни да поддържат политическото единство на империята и тя започва да се разпада. Вердюнският договор от 843 г. поделя Каролингската империя на три части, като Карл II Плешиви получава Западнофранкското кралство – ядрото, от което по-късно се развива Кралство Франция.[1] Карл II Плешиви е коронован и като крал на Лотарингия след смъртта на Лотар II през 869 г., но Меерсенският договор от 870 г. го принуждава да отстъпи голяма част от Лотарингия на братята си.

Викингските набези по поречието на Лоара, Сена и други реки към вътрешността се засилват. По време на управлението на Шарл Простовати (898 – 922), норманите на Роло от Скандинавия се заселват по брега на Сена в областта, която днес е известна под името Нормандия.[2][3]

Развито средновековие

Териториално разрастване на Франция при управлението на Филип II.

Каролингите имат същата участ като предците си: след борба за власт между двете династии, изкачването на Хуго Капет на престола през 987 г. дава начало на династията на Капетингите. Заедно с разклоненията си, династиите Валоа и Бурбон, тя управлява Франция в продължение на над 800 години.[4]

Старият ред оставя на новата династия само малко земи около средното течение на Сена, докато влиятелните земевладелци (например графовете на Блоа) натрупват големи области чрез брак или чрез частни сделки с дребни благородници в замяна на защита и подкрепа.

Районът около долното течение на Сена се превръща в източник на особена тревога, когато Уилям Завоевателя поема контрол над Англия след норманско нашествие през 1066 г., правейки себе си и наследниците си равностойни на краля извън Франция (където все още е номинално субект на короната).

Хенри II наследява Херцогство Нормандия и Графство Анжу и се жени за бившата френска кралица Елеонор Аквитанска, която владее голяма част от Югозападна Франция, през 1152 г. След като потушава бунт, предвождан от Елеонор и трима от синовете ѝ, Хенгри я хвърля в затвора, подчинява херцога на Бретан като свой васал и управлява западната част на Франция с по-голям авторитет, отколкото френската корона. Все пак, споровете сред наследниците на Хенри относно подялбата на френските територии, заедно с дългогодишната кавга на Джон I с Филип II, позволяват на Филип II да възстанови влиянието си над по-голямата част от териториите си. След френската победа в битката при Бувин през 1214 г., английските монарси упражняват власт само в югозападното херцогство Гиен.[5]

Късно средновековие и Стогодишна война

Смъртта на Шарл IV през 1328 г. без наследници от мъжки пол слага край на династията на Капетингите. По силата на Салическия закон, короната не може да бъде наследена от жена, поради което на престола се възкачва Филип VI, син на Шарл Валоа. Това, в допълнение към дълготрайния спор относно правата над Гаскония и взаимоотношенията между Англия и фламандските текстилни градове, води до избухването на Стогодишната война, продължила от 1337 до 1453 г. Следващите години са белязани от унищожителни войни, селски бунтове (например Жакерия от 1358 г.) и нарастването на националистическите нагласи както във Франция, така и в Англия.[6]

Загубите след повече от век война са огромни, особено след разразяването на чумата в Европа (наричана Черната смърт), която пристига от Италия през 1348 г. и се разпространява бързо по течението на река Рона, а от там към останалите части на страната. Оценено е, че населението от около 18 – 20 милиона души на територията на днешна Франция към 1328 г. намалява с около 50% през следващите 150 години.[7]

Ренесанс и Реформация

Периодът на Ренесанса е белязан от появата на мощни централизирани институции, както и от процъфтяване на културата.[8] Кралете съставят здрава фискална система, която засилва властта на краля да набира войска, което му позволява да се противопоставя на местните благородници.[9] В Париж се появяват силни традиции в областите на литературата, изобразителното изкуство и музиката. Преобладаващият стил е класицизма.[10][11]

През 1539 г. Франсоа I подписва указа Вилер-Котре. До голяма степен той е дело на Гийом Поайе и засяга редица държавни, съдебни и църковни въпроси. Членовете 110 и 111 са най-известните от него и предвиждат употребата на френски език във всички правни актове, нотариални договори и официалното законодателство.

Войни между Хабсбурги и Валоа

След Стогодишната война, Шарл VIII подписва три допълнителни договора с Хенри VII, Максимилиан I и Фернандо II съответно в Етапъл (1492), Санлис (1493) и Барселона (1493). Тези договори разчистват пътя на Франция да поеме по пътя на дългите войни между Хабсбургите и Валоа (1494 – 1559), които бележат началото на ранна съвременна Франция. Френските опити да спечелят господство в Европа имат обратен ефект и водят до повишаване на властта на Хабсбургите.

Религиозни войни

Войните между Хабсбургите и Валоа тъкмо са приключили, когато Франция се впуска във вътрешна криза с дълготрайни последици. Въпреки сключването на конкордат между Франция и папството през 1515 г., който дава на короната неоспорвана власт по висшите църковни въпроси, Франция е дълбоко засегната от опита на Реформацията на протестантите да сложат край на хегемонията на католицизма в Европа. Нарастващото градско протестантско малцинство (по-късно наричано хугеноти) е изправено пред все по-тежки репресии при управлението на сина на Франсоа I, Анри II. След смъртта на Анри II в рицарски турнир, управлението на държавата е поето от вдовицата му, Катерина Медичи, и синовете ѝ: Франсоа II, Шарл IX и Анри III. Подновеният католически отговор, оглавяван от влиятелните херцози на Гиз, кулминира в клане над хугенотите през 1562 г., като по този начин избухва първата от Религиозните войни във Франция, в хода на които се намесват английски, немски и испански сили. Противопоставящи се на абсолютната монархия, хугенотските монархомахи съставят теорията на правото на революция и законността на тираницида.[12]

Религиозните войни достигат връх във войната на тримата Aнри (1587 – 1589), в която Анри III убива Анри дьо Гиз (водач на подкрепяната от испанците Католическа лига), в отговор на което кралят е убит. След като и двамата са убити, конфликтът е приключен с възкачването на престола на протестантския крал на Навара, Анри IV (първият бурбонски крал) и последвалото му отричане от протестантството през 1593 г. и приемането на католицизма през 1594 г. През 1598 г. той издава Нантския едикт, който гарантира свобода на вероизповеданията и гражданско равенство.[13]

Ранно съвремие

Колониална Франция

Умиротворяването на Франция при управлението на Анри IV полага голяма част от основата за възход на Франция към европейска хегемония. Държавата се разраства почти през целия 17 век. Франция започва да търгува с Индия и Мадагаскар, основава Квебек, прониква до северноамериканските Големи езера и днешен Мисисипи, създава плантационна икономика в Карибския басейн, разширява търговските си договори в Леванта и увеличава търговския си флот.

Тридесетгодишна война

Синът на Анри IV, Луи XIII, и министърът му, Кардинал Ришельо, водят политика, насочена срещу Испания и Свещената римска империя в хода на Тридесетгодишната война (1618 – 1648), която избухва в немски земи. След смъртта на краля и на кардинала, Вестфалският мир (1648) осигурява универсално признаване на германската политическа и религиозна разпокъсаност, но регентството на Анна Австрийска и министърът ѝ, Кардинал Мазарини, претърпява гражданско въстание – т. нар. Фронда (1648 – 1653), което прераства във Френско-испанска война (1653 – 1659). Пиренейският мирен договор (1659) формализира завземането от Франция на испанската територия Русийон след премазването на краткотрайната Каталонска република (1641) и води до кратък период на мир.[14]

Административни структури

Старият ред (на френски: Ancien Régime) се отнася главно за аристократичната, социалната и политическата система на ранна съвременна Франция при управлението на династиите Валоа и Бурбон. Административните и социалните структури на Стария ред са резултат от години държавно строителство, законодателни актове, вътрешни конфликти и граждански войни, но остават объркана смесица от местни привилегии и исторически разлики до Френската революция, която елиминира из основи административната непоследователност.

Луи XIV – Кралят Слънце

Луи XIV от Хиацинт Риго, 1701 г.

През по-голямата част от управлението на Луи XIV (1643 – 1715), известен също като Краля Слънце, Франция е доминиращата сила в Европа. Негов помощ е наследникът на Кардинал Ришельо – Кардинал Мазарини (1602 – 1661). Той надзирава създаването на френските военноморски сили, които си съперничат с английските, увеличавайки мощта им от 25 кораба до почти 200 кораба. Размерът на армията също постоянно расте. Подновените войни (Деволюционната война (1667 – 1668) и Холандската война (1672 – 1678)) водят до допълнителни териториални придобивки (Артоа, западните части на Фландрия и графство Бургундия), но на цената на все по-организираната опозиция на съперническите кралски сили и растящ национален дълг. Привърженик на теорията на „божественото право на кралете“, в която липсва каквото и да е земно ограничение върху управлението на монарха, Луи XIV продължава работата на предшествениците си по създаването на централизирана държава, управлявана от Париж. Той цели премахването на останките на феодализма, който все още съществува в някои части на Франция, и принуждава благородническия елит да посещава редовно пищния Версайски дворец, построен в покрайнините на Париж. Освен това той успява да помири аристокрацията, много от чиито членове участват в по-ранната Фронта. По този начин, той консолидира системата си на абсолютна монархия в страната, която оцелява 150 години до Френската революция.[15]

Кралят иска да наложи пълна религиозна еднородност в държава, анулирайки Нантския едикт през 1685 г. Приета е печално известната практика на драгонадите, чрез която са изпращани избрани брутални войници в домовете на протестантски семейства и им е позволявано да крадат, изнасилват, измъчват и убиват. Изчислено е, че между 150 и 300 хиляди протестанти напускат Франция по време на вълната гонения след отменянето на Нантския едикт,[16][17] което коства на страната много велики интелектуалци, занаятчии и други ценни кадри. Преследването достига дори и неортодоксални римокатолици, като например янсенистите – група, която отрича свободната воля и вече е била осъждана от папите. Луи не е теолог, не разбира сложните доктрини на янсенизма и му стига само факта, че той застрашава единството на страната. По този начин, той спечелва приятелството на папството, което до този момент е по-скоро враждебност настроено към Франция, поради политиката ѝ да поставя всички църковни имоти в страната под държавна юрисдикция, а не под римска.[18]

През ноември 1700 г. испанският крал Карлос II умира, с което приключва линията на Хабсбургите в страната. Луи дълго време чака този момент, планирайки да постави член на Бурбоните на трона – Филип V (1683 – 1746). По този начин, Испания се превръща в дълготраен съюзник и дори покорен сателит на Франция, бидейки управлявана от крал, който изпълнява преки заповеди от Версай. Осъзнавайки как това ще разстрои баланса на силите, другите европейски владетели се разгневяват. Въпреки това, повечето от алтернативити са все така нежелателни. Например, поставянето на друг Хабсбург на престола би пресъздало голямата мултинационалната империя на Карл V (1500 – 1558), включваща Свещената римска империя, Испания и двете Сицилии, което също силно би нарушило баланса на силите. След девет години изтощителна война, последното нещо, което Луи иска, е още един конфликт. Все пак, останалта част от Европа не е съгласна с амбициите му за Испания. Така започва Войната за испанското наследство (1701 – 1714) едва три години след края на Деветгодишната война (1688 – 1697).[19]

Революция

Френските провинции към 1789 г.

Управлението на Луи XV (1715 – 1774) първоначално се радва на възвръщането на мира и просперитета под регентството на Филип II Орлеански (1715 – 1723), чиито политики като цяло следват тези на Кардинал Фльори (1726 – 1743), който изпълнява ролята на министър-председател, макар да не носи тази титла. Изтощението на Европа след две големи войни води до дълъг период на мир, който е обезпокояван само от по-дребни конфликти като Войната за полското наследство през 1733 – 1735 г. Мащабните военни действия са подновени в хода на Войната за австрийското наследство през 1740 – 1748 г. Обаче съюзяването с традиционния хабсбургски враг (Дипломатическата революция от 1756 г.) срещу нарастващата мощ на Великобритания и Прусия води до постоянни провали в Седемгодишната война (1756 – 1763) и Франция губи северноамериканските си колонии.[20]

Като цяло, през 18 век се наблюдава нарастващо недоволство срещу монархията и установения ред. Луи XV не е харесван от народа си заради сексуалните си ексцесии, обща слабост и загубването на Канада в полза на британците. Докато Луи XIV засилва позицията на монархията, Луи V я отслабва. Писмените трудове на философи като Волтер са ясен признак за недоволството, но кралят избира да не им обръща внимание. Той умира от едра шарка през 1774 г., а френският народ не се трогва особено от смъртта му. Докато Франция все още не е докосната от Индустриалната революция, която вече тече във Великобритания, надигащата се средна класа в градовете се чувства все по-разочарована от системата и владетелите, които им се виждат глупави, лекомислени, отдалечени и остарели, макар феодализмът отдавна да е изчезнал в Европа.

След смъртта на Луи XV, крал става внукът му – Луи XVI. Първоначално е популярен, но към 1780-те години вече и той е широко мразен от народа си. Жени се за австрийската ерцхерцогиня Мария-Антоанета. Френската намеса в Американската война за независимост (1775 – 1783) също се оказва скъпоструваща.[21]

След като държава потъва в дългове, Луи XVI позволява радикалните реформи на Тюрго и Малзерб, но недоволството на благородничеството води до освобождаването от длъжност на Тюрго и оставката на Малзерб през 1776 г. Те са заменени от Жак Некер. Той също подава оставка през 1781 г. и е заменен от Калон и Бриен, но е възстановен на длъжността си през 1788 г. Суровата зима през същата година води до голям недостиг на храна из Франция, която и без това е на ръба на революция.[22] Когато Френската революция избухва през май 1789 г., страната вече се намира в дълбока институционална и финансова криза, докато идеите на Просвещението завладяват образованите класи на обществото.[23]

Ограничена монархия

На 3 септември 1791 г. абсолютната монархия, която властва над Франция в продължение на 948 г., е принудена да ограничи властта си и да се превърне във временна конституционна монархия. Все пак, и тази власт не оцелява дълго и на 21 септември 1792 г. френската монархия е на практика премахната чрез провъзгласяването на Първата френска република. Ролята на френския крал изчезва с екзекуцията на Луи XVI чрез гилотина на 21 януари 1793 г., което е последвано от „Царството на терора“, масови екзекуции и временна френска директория и началото на 25 години реформи, безредици, диктатури и войни.

Реставрация

Луи-Филип от Франц Ксавер Винтерхалтер, 1841 г.

След Френската революция (1789 – 1799) и Първата френска империя на Наполеон Бонапарт (1804 – 1814), монархията е възстановена, когато коалиция от европейски сили възстановява насила властта на Бурбонската династия през 1814 г. Въпреки това, сваленият от власт Наполеон се завръща триумфално в Париж от изгнанието си на остров Елба и управлява Франция за кратко (Стоте дни).

Наполеон е свален от власт след поражението му при Ватерло през 1815 г., а монархията на Бурбоните е възстановена още веднъж. Графът на Процанс, брат на Луи XVI, е коронован като Луи XVIII. Той се опитва да помири наследниците на Революцията и Стария ред като позволява съставянето на парламент и конституционна харта. Управлението му се характеризира с разногласия между доктринерите (либерали, подкрепящи хартата и разрастващата се буржоазия) и ултрароялистите (аристократи и свещеници, които напълно отхвърлят наследството на революцията). Мирът е поддържан от държавници като Талейран и Ришельо, както и чрез посредничеството на краля и внимателната му намеса.[24][25] През 1823 г. либералните вълнения в Испания довеждат до френска намеса в полза на роялистите, което позволява на Фернандо VII да отмени Кадиската конституция от 1812 г.

След смъртта на Луи XVIII през септември 1824 г., брат му, графът на Артоа, става крал под името Шарл X. Той е твърд реакционист, подкрепящ ултрароялистите и католическата църква. При неговото управление, цензурата на печата се засилва, приет е законът срещу светотатството, а обезщетенията за емигриралите след революцията са увеличени. Управлението му включва френска намеса в Гръцката война за независимост (1821 – 1829) в полза на гръцките въстаници, както и първия етап от превземането на Алжир.

Абсолютистките наклонности на краля не се харесват от доктринерското мнозинство в камарата на депутатите, така че на 18 март 1830 г. те изпращат обръщение към краля, призовавайки за преход към пълна парламентарна система. Шарл X възприема обръщението като прикрита заплаха и на 25 юли издава Юлските ордонанси, с които ограничава правомощията на парламента и подсилва абсолютната си власт.[26] Опозицията отговаря с протести в парламента и барикади из Париж, което довежда до Юлската революция.[27] Кралят абдикира, последван от сина си, Луи XIX, в полза на внука си, Анри д'Артоа, номинирайки братовчед си, Луи-Филип, за регент.[28] Това се случва твърде късно и либералната опозиция надделява над монархията.

Юлска монархия

На 9 август 1830 г. камарата на депутатите избира Луи-Филип за „крал на французите“ – за пръв път от Френската революция кралят се разглежда като владетел на френския народ, а не на френската държава. Бурбонското бяло знаме е заменено от френския трикольор.[29] Още в същия месец е въведена и нова харта.[30]

Завладяването на Алжир продължава и са основани нови френски селища в Гвинейския залив, Габон, Мадаскар и Майот, докато Таити става протекторат.[31]

Въпреки първоначални реформи обаче Луи-Филип не е особено различен от предшествениците си. Старото благородничество е заместено от градска буржоазия, а работническата класа няма право да гласува.[32] Луи-Филип назначава видни буржоа на високопоставени държавни длъжности, което му спечелва прякора „Краля гражданин“ (на френски: Roi-Citoyen). Юлската монархия се характеризира с корупционни скандали и финансова криза. Опозицията срещу краля е съставена от легитимисти (подкрепящи Анри д'Артоа като претендент за трона), бонапартисти и републиканци.

Кралят се опитват да заглуши опозицията с цензора, но когато Банкетите на реформистите са репресирани през февруари 1848 г.,[33] бунтове и размирици избухват в Париж, а по-късно и в останалите части на Франция, довеждайки до Февруарската революция. Националната гвардия отказва да потуши революцията, което принуждава Луи-Филип да абдикира и да избяга в Англия. На 24 февруари 1848 г. монархията е отменена и е обявена Втората френска република.[34] Въпреки по-нататъшните опити да се възстанови кралството през 1870-те години, по време на Третата френска република, френската монархия така и не е възстановена повече.

Източници

  1. Roger Price. A Concise History of France. Cambridge University Press, 2005. ISBN 9780521844802. с. 30.
  2. Jim Bradbury. The Capetians: Kings of France, 987 – 1328 (2007).
  3. Stuart Airlie, „Review article: After Empire‐recent work on the emergence of post‐Carolingian kingdoms.“ Early Medieval Europe (1993) 2#2 pp: 153 – 161.
  4. William W. Kibler. Medieval France: An Encyclopedia. Taylor & Francis, 1995. ISBN 9780824044442. с. 879.
  5. Peter Shervey Lewis, Later medieval France: the polity (1968).
  6. Alice Minerva Atkinson, A Brief History of the Hundred Years' War (2012)
  7. Joseph P. Byrne. Daily life during the Black Death. Greenwood, 2006. ISBN 9780313332975.
  8. James Russell Major, Representative Institutions in Renaissance France, 1421 – 1559 (1983).
  9. Martin Wolfe, The fiscal system of renaissance France (1972).
  10. Philip John Yarrow, A literary history of France: Renaissance France 1470 – 1589 (1974)
  11. Henri Zerner, Renaissance art in France: the invention of classicism (Flammarion, 2003)
  12. Mack P. Holt, The French wars of religion, 1562 – 1629 (2005).
  13. David Buisseret, Henry IV, King of France (1990).
  14. Peter H. Wilson, Europe's Tragedy: A History of the Thirty Years' War (2009).
  15. William Beik, Louis XIV and Absolutism: A Brief Study with Documents (2000)
  16. La Rome protestante face aux exilés de la foi
  17. Le Refuge protestant urbain au temps de la révocation de l’Édit de Nantes
  18. John B. Wolf, Louis XIV (1974)
  19. Daniel Roche, France in the Enlightenment (1998)
  20. Colin Jones, The Great Nation: France from Louis XV to Napoleon (2003)
  21. William Doyle, The French Revolution: A Very Short Introduction (2001)
  22. Sylvia Neely, A Concise History of the French Revolution (2008)
  23. Daniel Roche, France in the Enlightenment (1998)
  24. Actes du congrès – vol. 3, 1961, p. 441.
  25. Emmanuel de Waresquiel, 2003, pp. 460 – 461.
  26. Duc de Dolberg, Castellan, II, 176 (letter 30 April 1827)
  27. Mansel, Philip, Paris Between Empires (St. Martin Press, New York 2001) p. 245.
  28. Bulletin des lois de la République franc̜aise, Vol. 9. Imprimerie nationale, 1831.
  29. Michel Pastoureau. Les emblèmes de la France. Bonneton, 2001. с. 223.
  30. La France au xixe siècle. Presses Universitaires de France, 2014. с. 656.
  31. La France au xixe siècle, p. 232 – 233.
  32. La France au xixe siècle, p. 202.
  33. La France au xixe siècle, p. 211 and 2012
  34. La France au xixe siècle, p. 298 and 299

Read other articles:

Detroit, MichiganKotaKota DetroitDari atas hingga ke bawah, kiri ke kanan: Downtown Detroit cakrawala dan Sungai Detroit, Fox Theatre, Dorothy H. Turkel House in Palmer Woods, Belle Isle Conservatory, The Spirit of Detroit, Fisher Building, Eastern Market, Old Main at Wayne State University, Ambassador Bridge, and the Detroit Institute of Arts BenderaLambangLogoEtimologi: Prancis: détroitcode: fr is deprecated (strait)Julukan: The Motor City, Motown, Renaissance City, City of the Strait...

 

 

Atlantic DivisionAltri nomiPatrick Division Sport Hockey su ghiaccio TipoCampionato per club FederazioneNational Hockey League Parte diEastern Conference Paese Canada Stati Uniti OrganizzatoreNational Hockey League CadenzaAnnuale Partecipanti8 StoriaFondazione1993-1994 Detentore Florida Panthers Record vittorie New Jersey Devils (9) Modifica dati su Wikidata · Manuale La Atlantic Division della National Hockey League venne formata nel 1993 come parte della Eastern Co...

 

 

Biliar padaPekan Olahraga Nasional XIX Bola 8 tunggal ganda Bola 9 tunggal ganda Bola 10 tunggal putra putri Bola 10 ganda putra campuran Bola 15 tunggal ganda 6 reds snooker putra English biliard tunggal ganda Libre tunggal putra putra Cadre 4 7/2 putra Three Chusion putra Bola 9 tunggal putra cabang olahraga Biliar pada Pekan Olahraga Nasional XIX dilaksanakan dari 26 sampai 28 september 2016 di Arena Billiard Graha Siliwangi,[1] Kompleks Olahraga Siliwangi, Kota Bandung, Jawa Bara...

Peta infrastruktur dan tata guna lahan di Komune Sognolles-en-Montois.  = Kawasan perkotaan  = Lahan subur  = Padang rumput  = Lahan pertanaman campuran  = Hutan  = Vegetasi perdu  = Lahan basah  = Anak sungaiSognolles-en-MontoisNegaraPrancisArondisemenProvinsKantonDonnemarie-DontillyAntarkomuneCommunauté de communes du MontoisPemerintahan • Wali kota (2008-2014) Gisèle Richard • Populasi1345Kode INSEE/pos77454 / 2 Populat...

 

 

Peta Hans F. K. Günther, dari tahun 1922 menampilkan persebaran ras Eropa menurut para rasialis Nazi Nazisme dan ras meliputi adopsi Partai Nazi dan pengembangan lebih lanjut beberapa hipotesis terkait konsep ras mereka. Klasifikasi ras manusia dibuat dan berbagai ukuran sampel populasi dilakukan pada 1930an. Referensi Catatan Daftar pustaka Biddiss, Michael D. 1970. Father of Racist Ideology: The Social and Political Thought of Count Gobineau. New York: Weybright and Talley. Curta, Florin (...

 

 

For the comune in Italy, see Albi, Calabria. For other uses, see Albi (disambiguation). Prefecture and commune in Occitania, FranceAlbiPrefecture and communeAlbi featuring the Sainte-Cécile cathedral and the Pont Vieux (old bridge) over the river Tarn Coat of armsLocation of Albi AlbiShow map of FranceAlbiShow map of OccitanieCoordinates: 43°55′44″N 2°08′47″E / 43.9289°N 2.1464°E / 43.9289; 2.1464CountryFranceRegionOccitaniaDepartmentTarnArrondissementAlbi...

Arborescence des biographies ↑ · ↓ Catégorie mère Portail Projet Café Arborescence du cinéma américain ↑ · ↓ Catégorie mère Projet Portail Café Arborescence réalisation audiovisuelle ↑ · ↓ Réalisateur et Réalisatrice Projet Portail Voir aussi la catégorie « Réalisatrice américaine » pour les personnalités féminines. Le contenu de cette catégorie devrait être diffusé vers ses sous-catégories. Certains des articles qui figurent dans...

 

 

1931 1939 Élection présidentielle française de 1932 10 mai 1932 Corps électoral et résultats Votants 826 Blancs et nuls 49 Albert Lebrun – AD Voix 633 81,5 %  Paul Faure – SFIO Voix 114 14,7 %  Président de la République Sortant Élu Paul Doumer RI Albert Lebrun AD modifier - modifier le code - voir Wikidata  Une élection présidentielle se tient en France le 10 mai 1932 afin d'élire le président de la République à la suite de l'assassin...

 

 

Former Royal Air Force station in Hampshire, England This article uses bare URLs, which are uninformative and vulnerable to link rot. Please consider converting them to full citations to ensure the article remains verifiable and maintains a consistent citation style. Several templates and tools are available to assist in formatting, such as reFill (documentation) and Citation bot (documentation). (August 2022) (Learn how and when to remove this message) RAF IbsleyUSAAF Station AAF-347 Ibsley,...

Vous lisez un « bon article » labellisé en 2019. Pour les articles homonymes, voir Durolle (homonymie). DurolleGoutte Noire La Durolle près de l'usine du May à Thiers. Cours de la Durolle. Caractéristiques Longueur 32,1 km [1] Bassin 172 km2 Bassin collecteur Loire Débit moyen 3 m3/s (Thiers) Nombre de Strahler 3 Régime pluvio-nival Cours Source au sud-est du puy de la Chèvre (913 m) · Localisation Noirétable · Altitude 815 m · Coordonnées 45�...

 

 

Colonial state within the Spanish Empire in South America (1776–1825) Not to be confused with United Provinces of the Río de la Plata or Governorate of the Río de la Plata. This article needs additional citations for verification. Please help improve this article by adding citations to reliable sources. Unsourced material may be challenged and removed.Find sources: Viceroyalty of the Río de la Plata – news · newspapers · books · scholar · JSTOR (J...

 

 

この項目には、一部のコンピュータや閲覧ソフトで表示できない文字が含まれています(詳細)。 数字の大字(だいじ)は、漢数字の一種。通常用いる単純な字形の漢数字(小字)の代わりに同じ音の別の漢字を用いるものである。 概要 壱万円日本銀行券(「壱」が大字) 弐千円日本銀行券(「弐」が大字) 漢数字には「一」「二」「三」と続く小字と、「壱」「�...

2014 NCAA Division I FCS football rankingsSeason2014DurationAugust 2014 – January 2015National ChampionsJanuary 3, 2015 Two human polls comprise the 2014 National Collegiate Athletic Association (NCAA) Division I Football Championship Subdivision (FCS) football rankings, in addition to various publications' preseason polls. Unlike the Football Bowl Subdivision (FBS), college football's governing body, the NCAA, bestows the national championship title through a 24-team tournament.[1]...

 

 

ヨハネス12世 第130代 ローマ教皇 教皇就任 955年12月16日教皇離任 964年5月14日先代 アガペトゥス2世次代 レオ8世個人情報出生 937年スポレート公国(中部イタリア)スポレート死去 964年5月14日 教皇領、ローマ原国籍 スポレート公国親 父アルベリーコ2世(スポレート公)、母アルダその他のヨハネステンプレートを表示 ヨハネス12世(Ioannes XII、937年 - 964年5月14日)は、ロ...

 

 

University of Oklahoma College of Dentistry Established 1971 School type Public Dean Dr. Paul M. Mullasseril Location Oklahoma City, Oklahoma, USA Enrollment 232 undergraduate students Homepage http://dentistry.ouhsc.edu/ The University of Oklahoma College of Dentistry was established in 1971.[1] History The University of Oklahoma Board of Regents authorized establishment of a College of Dentistry in 1954 to respond to the needs of underserved areas of rural Oklahoma. The founding de...

Kilian nel 1939 Victor Arthur Kilian (Jersey City, 6 marzo 1891 – Hollywood, 11 marzo 1979) è stato un attore statunitense. Indice 1 Biografia 2 Filmografia parziale 2.1 Cinema 2.2 Televisione 3 Note 4 Altri progetti 5 Collegamenti esterni Biografia Nato a Jersey City (New Jersey), iniziò la sua carriera nel vaudeville all'età di 18 anni. A metà degli anni '20 iniziò a recitare a Broadway e verso la fine del decennio debuttò nel cinema. Per i successivi anni lavorò soprattutto come a...

 

 

1930 orchestral work by Arnold Schoenberg Begleitungsmusik zu einer Lichtspielsceneby Arnold SchoenbergSchoenberg, c. 1930 (photo by Max Fenichel)EnglishAccompaniment to a Film SceneOpus34ComposedOctober 15, 1929 (1929-10-15) – February 14, 1930 (1930-02-14): PublisherHeinrichshofen VerlagDurationc. 9 minutesScoringSymphony orchestraPremiereDateApril 8, 1930 (1930-04-08)LocationBroadcasting House of the Südwestdeutsche Rundf...

 

 

Roman emperor from 275 to 276 For the first-century Roman historian, see Tacitus. TacitusBust in the LouvreRoman emperorReignc. December 275 – c. June 276PredecessorAurelianSuccessorFlorianusDiedJune 276Antoniana Colonia Tyana, CappadociaNamesMarcus Claudius Tacitus[1]Regnal nameImperator Caesar Marcus Claudius Tacitus Augustus Marcus Claudius Tacitus (/ˈtæsɪtəs/ TAS-it-əs; died June 276) was Roman emperor from 275 to 276. During his short reign he campaigned against the Goths ...

This article includes a list of general references, but it lacks sufficient corresponding inline citations. Please help to improve this article by introducing more precise citations. (March 2012) (Learn how and when to remove this message) 2007 studio album by Carmen RasmusenNothin' Like the SummerStudio album by Carmen RasmusenReleasedAugust 14, 2007 (iTunes)August 28, 2007GenreCountryLabelLofton CreekProducerJason Deere Executive producer Gregory S. Ericksen[1]Carmen Rasmuse...

 

 

2001 live album by WatainThe Ritual MacabreLive album by WatainReleased2001Recorded31 October 2000, BelgiumGenreBlack metalLength34:41LabelSakreligious WarfareWatain chronology Rabid Death's Curse(2000) The Ritual Macabre(2001) The Misanthropic Ceremonies(2001) The Ritual Macabre is the sixth release by the black metal band Watain. It is their second live album.[1] The album was released in 2001 on Sakreligious Warfare Productions and was limited to 666 copies. Transilvanian ...