Драгоман (железопътна гара)

Вижте пояснителната страница за други значения на Драгоман.

Драгоман
железопътна гара
Железопътна гара Драгоман, 2015 г.
42.9221° с. ш. 22.9321° и. д.
Местоположение в България Софийска област
ЛинияСофия–Белград
Предишна гараспирка Драгоман
Следваща гараКалотина-запад
Надм. височина722 m
Брой коловози8
Брой перони3
Откриване1887 г.
Електрифицирана
Издаване на билети
Надлез
Подлез
Драгоман в Общомедия

Железопътна гара Драгоман е железопътна гара на международната железопътна линия СофияБелград. Открита е през 1887 г.[1]

Свързани линии

История

Сградата на железопътната станция Драгоман е построена през 1887 г. с два коловоза. Първоначално са построени приемно здание и магазин. Около станцията, роденият в Табан, Петрушин Мадов построява хан за нуждите на работниците и специалистите по строежа, а след това и за пътниците. Сградата е построена от работници по жп линията от камък и тухли. В по-малка къща до хана живеят италиански строители-инженери. Наименувана е Драгоман по най-близко разположеното селище. С построяването на железопътната станция и хана се поставя началото на новото селище гара Драгоман, което днес е част от Драгоман.[2] През 1889 – 1890 г. около гарата са построени пещи за изпичане на вар, като продукцията се извозва с железопътни вагони от гарата за София.[3] През 1932 г. е построена помпа за вода за парните локомотиви. Гарата е разширена и има осем коловоза. Строят се сгради за гаровите служби – търговска, вагонна и поддържане. През 1978 г., за по-ефективна и по-бърза обработка на товарите за износ и внос, е построен товарен железопътен възел. През 1983 г., северно от гарата, е построен подлез за преминаване на автомобилите към центъра на Драгоман.[1]

Близки обекти

В близост до железопътната гара се намира центърът на Драгоман, който се достига чрез пешеходен надлез, построен през 1939 г.[1], както и:

Бележки

  1. а б в Божилов, Благой. Страници из миналото на Драгоман. Драгоман, 1984. с. 36.
  2. Божилов, Благой. Страници из миналото на Драгоман. Драгоман, 1984. с. 24 – 25.
  3. Божилов, Благой. Страници из миналото на Драгоман. Драгоман, 1984. с. 32.