| Аврамово |
|
![]() Изглед към гарата, 2021 г. |
Местоположение в България Област Благоевград |
| Старо име | Аврамови колиби |
|---|
| Линия | Септември – Добринище |
|---|
| Обслужва | Аврамово, Пашово |
|---|
| Надм. височина | 1267,4 m |
|---|
| Брой коловози | 3 |
|---|
| Брой перони | 2 |
|---|
| Откриване | 1937 г. |
|---|
| Издаване на билети |  |
|---|
| Аврамово в Общомедия |
Железопътна гара Аврамово (до 1983 г. Аврамови колиби) е най-високо разположената гара в България и на Балканския полуостров. Намира се на 1267,4 m н.в. по теснопътната железопътна линия Септември – Добринище, на km 68+395, непосредствено след най-дългия тунел по линията №32 (314,26 m).[1][2]
История
След Освобождението, от 1878 до 1912 г. на мястото на днешната гара е минавала границата между Княжество България и Османската империя.
Гарата е построена след 1926 г. като част от теснолинейката Чепино – Якоруда. Отсечката е въведена във временна експлоатация на 12 декември 1937 г., а официално е открита на 30 юли 1939 г., заедно с отсечката Якоруда – Белица. На гарата са построени двойна пазачница с чакалня, жилище за чета и надзирател и тоалетна. Прокаран е и водопровод.[3] Обслужва се от четири коловоза,[4] два от които се използват за разминаване на влаковете. До 1983 г. името на гарата е Аврамови колиби.
География
Аврамово е разположено югозападно от Аврамовата седловина, която е орографска граница между Рила и Родопите и вододел на водосборните басейни на реките Марица и Места. Намира се в североизточната част на община Якоруда, област Благоевград. Обслужва разположеното на 1 km от нея село Аврамово.[5] Гарата е изходен пункт за връх Велийца (1712 m).[6] В близост до гарата преминава републикански път II-84.
Галерия
Бележки
- ↑ Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България 1866 – 1975. Стара Загора, изд. „Булхаус“, 2005. ISBN 954-9364-05-4.
- ↑ Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987. с. 50 – 52.
- ↑ Теснопътната железопътна линия Чепино – Якоруда – Белица. По случай откриването ѝ в експлоатация 30 юли 1939 г. Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Главна дирекция на строежите. Отдел изучаване и постройки нови железопътни линии, 1939. с. 48 – 49.
- ↑ ЦДА ф. 157К, оп. 1, а.е. 952
- ↑ Географски институт при Българска академия на науките. География на България. Физическа и социално-икономическа география. София, изд. „ФорКом“, 2002. ISBN 954-464-123-8. с. 405 – 407.
- ↑ Теснолинейка // tesnolineika.webs.com/. Архивиран от оригинала на 2014-07-14. Посетен на 17 юни 2014.
