Намира се на 27 км източно от гр. Пловдив, разположено на разклона между две основни пътни артерии за Бургас и Свиленград. Стратегическото място на селото помага за развитието на ресторантьорството и авторемонтните услуги, където работи част от населението. Има и големи лозови масиви в местността „Баира“.
През Поповица, в подножието на местността „Баира“, в посока пътя Е80 се намира разлом дълъг около 10 км, който е причина за земетресението с магнитуд 7,1 на 18 април 1928 година. Поповишкото земетресение е вторичен трус, последвал четири дни след Чирпанското, което има магнитуд 6,8. Веднага след земетръса в селото пристига цар Борис ІІІ, който подпомага по-късното му възстановяване.
През Поповица преминават международните коридори номер 4 и 10 – Прага – Видин – София – Истанбул и Мюнхен – Калотина – София – Пловдив – Истанбул, както и първата скоростна жп линия в България – Свиленград – Пловдив. Гарата е изградена за нуждите на скоростната железница с подлези и високи рампи. Движат се влакове по направленията:
Пловдив - Свиленград – Пловдив;
Димитровград - София – Димитровград;
Първомай - Костенец – Първомай
Истанбул - Белград – Истанбул
На гарата спират всички категории влакове (П-Б-БВЗР-М). Всички влакове, спиращи на гарата правят удобни връзки във възловите гари (Пловдив и Димитровград) за Русе, Подкова, Михайлово, Асеновград, Пещера, София, Панагюрище, Карлово, Варна и Бургас. Скоростта за транзитно преминаване на влакове през гарата е 160 км/ч.
През село Поповица минава река Черкезица, десен приток на река Марица.Недалеч от селото минава и река Марица, където се намира въжения мост Поповица-Чалъкови, който е неизползваем в момента, поради това че има опастност от срутване и че дъските са изгнили.
По землище, Поповица граничи със селата:
Милево, Белозем, Ахматово, Селци, Чалъкови
Около селото има няколко чешми с изворна вода и те са — Ахматовската чешма, чешма на местността Аязмото и чешма на Селчанския параклис Свети пророк Илия, която лекува очите.
История
Много старо селище, съществувало още преди падането на България под османска власт. Отбелязано е от Георг фон Найчиц в пътеписа му от 1634 – 1635 г., като Сосовице (т.е. изопачено Поповица) с друго име Папазли. В турски регистър от 1590 г. е отбелязано под името Папас.
Над Поповица се намира местността „Аязмото“, където всяка година се прави благотворителен курбан за здраве и успех. Там се намира малък манастир с изградена чешма, от която тече благословена вода. В този манастир е живял известно време Васил Левски – Апостола на свободата.
Редовни събития
Всяка година през най-близката неделя до св. Дух се провежда събор, 50 дни след Великден.
Култура
В селото има 2 черкви – православна и евангелистка, училище ОУ „Христо Ботев“, което се намира близо до центъра. В него учат около 170 ученици, които са между 1 и 8 клас. На местността Аязмото има малък параклис. Евангелистката църква е конгрешанска, част от Съюза на евангелските съборни църкви.[3]