PROFILPELAJAR.COM

Беренде
	Беренде
	Беренде Беренде
Общи данни
Население	24 души (15 март 2024 г.); 3,38 души/km²
Землище	7.152 km²
Надм. височина	655 m
Пощ. код	2212
Тел. код	07172
МПС код	СО
ЕКАТТЕ	03890
Администрация
Държава	България
Област	София
Община; – кмет	Драгоман; Андрей Иванов ; (ГЕРБ; 2011)
	Беренде в Общомедия

Тази статия е за селото в Забърде. За Пернишкото село вижте Беренде (област Перник).

Берендѐ е село в Западна България. То се намира в община Драгоман, Софийска област.

История

Селото е едно от двете населени места в България, носещи това име. Другото е в близост до Перник.^[2] Имената им са дадени от сродното на печенегите племе берендеи, преселили се в България след загуба на сражение с Киевска Рус през XI век.

В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 година Бюзорг Беренда е отбелязано като село с 15 домакинства, 3 неженени жители и 3 вдовици.^[3]

През 1985 година селото има 79 жители.

Културни и природни забележителности

Средновековната църква „Свети Петър“ е паметник на културата. Съдържа уникален стенописен ансамбъл от XIII или XIV век – национална забележителност. Не може да се каже с точност кога е построена църквата, макар че някои изследователи смятат, че е от началото на XIII век, позовавайки се на надписа под изображението на цар Йоан Асен II, който гласи:„Iwanь Асень въ ха ба_благоверень црь_и самодържець (вьсемъ) блъга (ромь и гръкомь)“.^[4] Църквата е вкопана на около 1 m под земята с размер 4,50 х 5,50 m и височина около 5 m.^[5] Вътрешните стени и таванът са изписани със стенописи, част от които са напълно унищожени или повредени. Дървеният иконостас се смята за един от най-старите в България.^[6]

Външни препратки

Средновековната църква „Свети Петър“ в Беренде.

Бележки

↑ www.grao.bg
↑ Мичев, Николай и Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987, София 1989, стр. 37.
↑ Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 185.
↑ Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN:978-954-91977-2-3, стр.70
↑ Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN:978-954-91977-2-3, стр.70
↑ Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN:978-954-91977-2-3, стр.70