Българи в Украйна
Михаил Греков Иван Вулпе Иван Колев Димитър Греков Ванко Ганчев Димитър Агура Антон Кисе Александър Малинов Богомил Берон Александър Теодоров-Балан Българи, родени в земите на днешна Украйна.
Места и численост
Общ брой	204 574 (Според преброяването на населението през 2001 година.) до 1 000 000 (По произход, според проф. Божидар Димитров през 2003 година.)
Одеска област	~ 150 683 (2001)
Запорожка област	~ 27 764 (2001)
Николаевска област	~ 5614 (2001)
Донецка област	~ 4833 (2001)
Днепропетровска област	~ 2269 (2001)
Кировоградска област	~ 2205 (2001)
Говорими езици	Роден език сред записаните като българи (пребр. на населението от 2001 г.): Български (64,2 %) Руски (30,3 %) Украински (5 %)
Вероизповедания	Предимно православни християни
Българи в Украйна в Общомедия

Българите са пета по численост народност в Украйна. Според преброяването на населението през 2001 г. те са 204 574 души, или 0,42 % от населението на страната.^[1] Според оценки на проф. Божидар Димитров числеността на хората с български произход е около 1 000 000 души.

Първите конкретни сведения за спорадично заселване на българи в Украйна в Ново време са от началото на XVIII век, когато в руската армия започват да се сформират части от православни доброволци от Балканите. През 1724 година е сформиран Сръбски хусарски полк, дислоциран първоначално в Киев, а след това в района на Тор – в него и в други подразделения от този период служат десетки българи. По това време в Украйна се установяват и български търговци, като по-значителен е броят им в град Нежин. В руските документи от този период се срещат и много заселници с български имена, вписани като сърби, унгарци или гърци.^[2]

От лятото на 1751 година в Украйна организирано се преселват цели пандурски и хусарски полкове, съставени от „православни сърби, македонци, българи и власи“, които дотогава са били на служба при Хабсбургите. За тях са създадени две особени административни единици – Славяносърбия и Нова Сърбия, малко по-късно са сформирани Български и Македонски хусарски полк. Тази вълна привлича и множество други заселници, идващи направо от Балканите. Между 1752 и 1754 година в Украйна пристигат 620 български семейства, прекарали известно време в Жечпосполита, като основната част от тях се установява в Новомиргород. Общият брой на българите в Украйна в края на 50-те години се оценава на 1600 до 1800 души.^[3]

През 1763 година императрица Екатерина II издава манифест, целящ насърчаване на имиграцията, който залага правните основи за заселването на чужденци в слабо населените области на Руската империя. На заселниците е обещана свобода на вероизповеданието, освобождаване от данъци (30 години за установилите се в пустеещи земи и 5 години за настанилите се в градовете), заеми за разходите по пътуване и първоначално установяване, известна общинска автономия, освобождаване от военна служба и други подобни повинности. След издаването на манифеста руското правителство редовно изпраща свои представители, включително и в България, които агитират местното население да се пресели в Империята.^[4]

Макар и все още малка, българската общност в Украйна взема активно участие в Руско-турската война от 1768 – 1774 година. В самото начало на войната 90-хилядна армия на Кримското ханство настъпва на север и опустошава Славяносърбия и Нова Сърбия, принуждавайки населението да се укрие в по-големите крепости. Местните жители, сред които много българи, успяват да отблъснат татарите при Екатеринослав. Те са организирани във военни подразделения, които по-късно участват в боевете при Фокшани и в превземането на Букурещ от авангардния отряд на Назар Каразин.^[5]

Най-много българи се преселват в Украйна в края на XVIII и началото на XIX век. По време на Руско-турската война от 1768 – 1774 година броят на установилите се в Украйна, главно в земите на създаващата се по това време Бугска казашка войска, се оценява на 2 до 3 хиляди души. Сред най-масовите изселвания при тази война е това на 400 семейства от Алфатар, които основават селището Олшанка. Подобни преселвания има и през следващата Руско-турска война (1787 – 1792), както и в годините след нея.^[6]

В самата война взимат участие както много бежанци от България, така и стотици българи, установили се по-рано в Украйна. Значителен е техният брой при ключовите за изхода от войната обсади на османските крепости Оджак и Измаил.^[7]

Нова преселническа вълна има през първите години на XIX век, в апогея на кърджалийството, когато руското правителство финансира заселването на хиляди български бежанци. През този период те пристигат главно по море и идват най-често от източните части на Тракия, която е най-тежко засегната от безредиците. Най-много заселници по това време се установяват в селата около Херсон. Към 1806 година броят на българите в Украйна, изключвайки множеството определящи се като гърци, се оценява на 17 – 18 хиляди души.^[8]

В административно отношение българските и другите чужди колонии в Украйна се ползват с автономия спрямо местната администрация и са пряко подчинени на Обща канцелария за опекунство на чужденците. Първоначално тя е със седалище в Санкт Петербург, а през 1800 година е преместена в Екатеринослав. През годините тя има различни местни подразделения, като най-трайно и активно е това за Бесарабия.^[9]

Преселването на българи в Украйна е една от целите на Руската империя при военните действия на Балканите по време на Руско-турската война от 1806 – 1812 година и стотици българи са принудително изселени от Влашко към Украйна. По това време започват масовите заселвания на българи в Буджак. Непосредствено преди войната руското правителство изселва местните татари с намерението да укрепи границата си, заселвайки там християнско население. Първоначално заселниците са главно румънци, но с прехвърлянето на военните действия на Балканите през 1809 година и с оттеглянето на руснаците от Добруджа и североизточна България през следващата година няколко хиляди българи се преселват в областта. Въпреки усилията на руските власти, от около 90 хиляди български бежанци по време на войната едва 10% се установяват на руска територия, а голямото мнозинство остава във Влашко и Молдова.^[10]

В самата война участват много българи, както бежанци, така и живеещи вече в Украйна или в окупираните в началото на войната Бесарабия и Буджак, както и от други части на Влашко и Молдова. Те участват във военните действия във Влашко, но след примирието през 1807 година доброволческите отряди са разпуснати, заради лоша дисциплина и грабежи на местното население. През пролетта на 1811 година е сформирано самостоятелна подразделение – Българска земска войска – в което участват много българи от Украйна и което се включва активно в боевете при Русе, Тутракан и Силистра.^[11]

Заселването на българи в днешна Украйна продължава и след края на войната. Клауза на Букурещкия договор дава възможност на османските поданици свободно да се изселват от страната в продължение на 18 месеца след подписването му. През този период много българи се преселват в Буджак, а също и в по-големи градове като Одеса и Кишинев. Сред тях има и хора, установили се първоначално в Молдова, където са заплашени от закрепостяване от местните земевладелци. Към 1818 година броят на българите в Бесарабия вече е около 30 хиляди души.^[12]

През 1818 година Общата канцелария за опекунство на чужденците е преобразувана в Попечителен комитет за чуждите поселници и е преместена в Одеса. Пръв главен попечител става генерал Иван Инзов, който развива активна дейност за организирането на колониите в Южна Бесарабия.^[13]

Руско-турската война от 1828 – 1829 година се отразява изключително тежко на мирното население в Източна България – принудителни изселвания, реквизиции и масова мобилизация на цивилно население за обслужване на двете армии предизвикват икономическа катастрофа, а към това се добавя и епидемия от чума, която по някои оценки унищожава 1/3 от населението на източна Тракия. Това предизвиква вълна от български бежанци, известна част от които преминава в Украйна – броят на преселилите се по време на самата война се оценява на 2 – 3 хиляди души.^[14]

През септември 1829 година е сключен Одринският мирен договор, който отново дава възможност за изселване от Османската империя и поставя началото масова изселническа вълна, достигнала своята кулминация в края на руската окупация на източна България през април 1830 година. Общият брой на изселниците е 140 – 150 хиляди души, като над 3/4 от тях заминават за Бесарабия и Южна Украйна.^[15]

След разгрома на Руската империя в Кримската война голяма част от българските колонии в Южна Бесарабия, заедно с главния български център там Болград, преминават на територията на Молдова и образуваната малко по-късно обединена Румъния. Същевременно масовите бягства на мюсюлмани от Украйна продължават да обезлюдяват някои райони и руското правителство предприема нови опити да стимулира заселването на българи в Украйна, като започва преговори с Османската империя за размяна на население.^[16]

В края на 1860 година възниква напрежение между българите в района на Болград и румънската администрация, при което местен чиновник е пребит. На 8 ноември полицията разпръсква събрание на българи, след което започват произволни насилия – загиват 10 души, а около 200 са ранени. Тези събития предизвикват вълна от преселвания на руска територия, при която над 21 000 българи от румънската част на Бесарабия се преселват в Руската империя. Част от тях се установяват в българските колонии от другата страна на границата, но много други получават земя в Таврия на мястото на напусналите този край ногайци, поставяйки началото на друга българска общност – таврийските българи.^[17]

Последното значително преселване на българи в Украйна е от 1861 година, когато руските дипломатически представителства започват нова активна кампания в различни части на страната, обещавайки на преселниците добри условия на живот в села, изоставени от татарите. Руската пропаганда намира отзвук главно във Видинско, Белоградчишко и Ломско, където забавената поземлена реформа е източник на трайно напрежение, достигащо до открити бунтове. От тази област заминават 11 хиляди души, а общият брой на преселниците е около 12 хиляди.^[18]

Преселниците от 1861 година трябва да бъдат настанени в Таврия и Крим, но руската администрация е напълно неподготвена и около 2000 души измират от глад и болести през зимата на 1861 – 1862 година. Сведенията за това, както и активната кампания на общественици, като Георги Раковски, довеждат до бързо затихване на бежанската вълна, в Ломско руски агенти са прогонвани от българските села а във Видин тълпи от селяни обсаждат руското консулство, настоявайки да получат обратно паспортите си. В началото на 1862 година преселниците масово изпращат молби до османските власти да подпомогнат завръщането им в България, и до края на годината почти всички българи от тази преселническа вълна се връщат по домовете си, като в Украйна остават не повече от 1600 души.^[19]

През 1871 година е премахнат особения статут на българските колонии, дотогава подчинени на Попечителния комитет за чуждите преселници, и те са присъединени към създадените малко по-рано общи земски управи. По това време броят на българите в Украйна и руската част на Молдова се оценява на около 120 хиляди души.^[20]

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

В средата на 30-те години на 20 век са арестувани и избити около 25 хиляди български интелигенти в Таврия – учители, инженери, свещеници, агрономи, студенти. Този процес не можа да спре и присъствието на българските политемигранти от Септемврийското въстание през 1923 година. Те са разквартирувани по предложение на първия президент на УССР – българина Кръстьо Раковски, за да подкрепят запазването на българщината в Украйна^[21].

При започналата на 24 февруари 2022 година руска агресия срещу Украйна част от териториите с компактно българско население са окупирани от руската армия, а в окупираните части на Запорожката област окупационните власти забраняват изучаването на български език и затварят българските неделни училища и центрове, а земеделската им продукция е изкупена принудително на безценица и много от тях са застрашени от глад.^[22]

Численост и дял на българите според преброяванията на населението в Украйна през годините:^{[23][24][25][26][27][28]}

Българите в Украйна населяват основно областите Бесарабия, Таврия и Поднепровие.

Карта с българските анклави в Украйна		Етническа карта на областта Буджак (Южна Бесарабия)

 Основна статия: Бесарабски българи

Бесарабските българи в Украйна населяват южната част на областта Бесарабия, известна още като Буджак (разположена в Одеска област). Според преброяването на населението през 2001 г. в областта живеят около 129 023 българи (или 20,68 % от общото население), които са 63,06 % от българите в Украйна.^[29]

Численост и дял на българите по райони и градове с областно значение, според преброяването на населението през 2001 г.:^[29]

 Основна статия: Таврийски българи

Таврийските българи (наричани още приазовски българи) населяват предимно Запорожка област. Към тях се причисляват и българите от Кримския полуостров, или т.нар. кримски българи.

Предполагаемият брой на българите за някои населени места е следният: Бердянск – 10 000, Запорожие – 5000, Мелитопол – 4000, с. Преслав – 4000, с. Ботево /Цареводаровка /Каленчак – 3000, с. Зеленовка /Зеленово – 2200, с. Бановка /Баново – 1800, с. Хирсовка /Гирсовка /Тропокево – 1500, и други.

Поднепровските българи населяват предимно Кировоградска област и Днепропетровска област.^[29]

Най-компактното население на българи в Олшанка (Кировоградска област), които често наричат себе си алфатарски българи.^[30]

Численост на българите според преброяването на населението през 1926 г., по окръзи:^[31]

Численост на българите според преброяването на населението през 1989 и 2001 г., по области:^[32][29]

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

 Основна статия: Български език в Украйна

В сайта на ДАБЧ на България се посочва, че в Украйна има 78 действащи организации на българите – 38 дружества, 5 печатни медии, 1 електронна медия, 5 културни формации, 27 учебни заведения, 1 фолклорен състав и 1 младежка организация.^[33]

• Българи в Европа
• Руско турска война 1829
• Въстание в Тракия 1829
• Кримска война
• Корпус на българските волунтири 1854-1856

Цитирани източници

• Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751 – 1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0.

• В Общомедия има медийни файлове относно Българи в Украйна
• Bulgarnation.com

п б р Българска диаспора Азия · Антарктида · Африка · Европа · Океания · Северна Америка · Южна Америка  Държави Австрия · Австралия · Албания · Алжир · Аржентина · Беларус · Бразилия · Белгия · Босна и Херцеговина (Република Сръбска) · България · Венецуела · Германия · Грузия · Гърция · Дания · Естония · Индия · Ирландия · Испания · Италия · Йордания · Катар · Казахстан · Канада · Кипър · Киргизстан · Китай · Косово · Колумбия · Кувейт · Латвия · Либия · Ливан · Литва · Люксембург · Мароко · Мексико · Молдова · Нидерландия · Нова Зеландия · Норвегия · ОАЕ · Обединено кралство · Перу · Полша · Португалия · Румъния · Русия · Северна Македония · Сирия · Словакия · Словения · Сърбия · САЩ · Таджикистан · Тунис · Туркменистан · Турция  · Узбекистан · Украйна · Унгария · Уругвай · Финландия · Франция · Хондурас · Хърватия · Черна гора · Чехия · Чили · Швеция · Швейцария · Южна Африка · Япония Области Бесарабия · Банат · Крим · Таврия

Портал „Украйна“