Броненосни крайцери тип „Девъншир“ Devonshire-class cruiser (1903)
Броненосният крайцер „Девъншир“
Флаг	Великобритания
Клас и тип	Броненосни крайцери от типа „Девъншир“
Следващ тип	Броненосни крайцери тип „Дук оф Единбург“
Предшестващ тип	Броненосни крайцери тип „Кент“
Производител	Chatham Dockyard в Чатъм и др., Великобритания
Планирани	6
Построени	6
В строеж	1902 г. – 1905 г.
В строй	1905 г. – 1922 г.
Утилизирани	4
Загуби	2
Служба
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	11 020 t (нормална)
Дължина	144,3 m
Дължина между перпендикулярите	137,2 m
Ширина	20,9 m
Газене	7,32 m
Броня	на борда: 51 – 152 mm; на палубата: 20 – 51 mm; на кулите: 127 mm; траверси: 127 mm; барбети: 152 mm; каземати: 51 – 152 mm; на бойната рубка: 305 mm
Задвижване	2 парни машини с тройно разширение; 21 – 23 водотръбни котли
Мощност	21 508 к.с. (15,8 МВ)
Движител	2 гребни винта
Скорост	22 възела (41 km/h)
Далечина на плаване	4900 морски мили при 13 възела скорост; Запас гориво: 1920 (1033[1]) дълги тона въглища
Екипаж	655 души
Кръстен в чест на:	Церемониално графство Девън
Въоръжение
Артилерия	4×1 190-mm; 6×1 152-mm; 2×1 76-mm (десантни); 18×1 47-mm
Торпедно въоръжение	2×1 457-mm ТА[Коментари 1]
Броненосни крайцери тип „Девъншир“ в Общомедия

Девъншир (на английски: Devonshire) са серия броненосни крайцери на Кралския военноморски флот, построени в началото на XX век. Те са усъвършенствана версия на броненосните крайцери тип „Кент“. В кралския флот се отнасят към крайцерите от 1-ви клас. Всичко от проекта са построени 6 единици: „Девъншир“ (на английски: HMS Devonshire), „Хемпшир“ (на английски: HMS Hampshire), „Карнарвон“ (на английски: HMS Carnarvon), „Антрим“ (на ирландски: HMS Antrim), „Роксборо“ (на английски: HMS Roxburgh) и „Аргайл“ (на шотландски келтски: HMS Argyll). Това е последната серия броненосни крайцери на Великобритания, чието предназначение е преди всичко защита на комуникациите и търговията. Всички те вземат активно участие в Първата световна война.

Следващите серии британски броненосни крайцери са предназначени главно за действия в качеството на авангард на линейните сили. Тяхната първа версия стават броненосните крайцери от типа „Дук оф Единбург“. В известен смисъл идеологическото продължение на крайцерите от типа Каунти стават крайцерите от типа „Хокинс“^[2].

Тези кораби са проектиран за противостояние с френските броненосни крайцери тип „Глуар“ във войната за търговските пътища^[3]. Филип Уотс, по-рано проектант на елсуикските крайцери, е привърженик на голямото въоръжение и от създателя на „О’Хигинс“^[3] и „Изумо“^[4] се очаква много. Той е привърженик на 9,2“ оръдия и предполага, че крайцерът трябва да бъде защитен от 6“ оръдия^[3]. Крайцерите не са предназначени за ескадрени действия в състава на броненосния флот, тяхната броня, артилерия, скорост са подходящи за борба с френските броненосни крайцери.^[5] Претърпявайки неуспех с шестдюймовите двуоръдейни кули, британците решават да се върнат към въоръжението на „Блейк“ (HMS Blake (1889)), но безуспешно – 234-мм оръдия в кули не влизат в стеснените краища^[6]. Положението е спасено от новото 190 мм оръдие. По проект корабите трябва да получат две установки в кули на носа и кърмата. Вече след началото на строежа им е взето решение вместо носовите двуетажни каземат да се поставят две 190 мм оръдия побордно^[6].

Корабите са предназначени да пазят търговията. Тяхната конструкция е подобна на типа „Кент“ с това изключение, че двуоръдейните 152-mm кули и предните двойни каземати са заменени с четири кули с едно 190-mm оръдие. Въоръжението и бронята са усилени с идеята да са равностойни на френските броненосни крайцери тип „Глуар“. Това обаче намалява максималната им скорост с един възел. Много се променя и външният вид на корабите – новите изисквания на Кралския флот считат за необходим нисък силует и по възможност малка височина на комините^[7].

Kрайцерите от този тип са заложени едновременно с броненосците от типа „Кинг Едуард VII“ и подобно на тях получават различни типове водотръбни котли. За тестовете са избрани четирите типа използвани във флота: британските Babcock & Wilcox и „Яроу“, френския „Никлос“ и немския „Дюр“, които да се поставят в допълнение на цилиндричните. Това е свързано с наложените в Британското адмиралтейство виждания, че крайцерите трябва да имат смесена установка с водотръбни и огнетръбни котли. Огнетръбните са предназначени за осигуряване на по-голяма далечина на плаване, а водотръбните за бързо форсиране.

Двете четирицилиндрови парни машини с тройно разширение, се снабдяват с пара от шест огнетръбни котела Шотландски тип намиращи се в кърмовото котелно отделение. Котлите в останалите отделения се различават за всеки кораб. Масата на силовата установка, по сравнение с предходния тип, се увеличава от 1795 до 1945 тона. Проектната мощност на силовата установка, по сравнение с предишния тип крайцери, е снижена с 1000 к.с. и съставя 21 000 к.с., проектната скорост намалява с половин възел, като се счита, че увеличената дължина и по-добрата форма на корпуса ще компенсират по-голямата водоизместимост. Пълният запас въглища съставя 1800 дълги тона. Корабите се оказват претоварени и проектната скорост се оказва недостижима. Корабите развиват около 22 възела^[8].

Круповски тип корабна броня. Броневият пояс е с дебелина 152 mm. Той се затваря от бронирани траверси с дебелина 127 mm.

Хоризонталната защита е бронирана палуба, по цялата дължина на кораба, която е с дебелина 20 – 51 mm.

Кулите на главния калибър са защитени от 127-mm броня, а техните барбети от 152-mm.

Бронирането на бойната рубка отново става 305 mm^[7].

ГК е от четири 7,5-дюймови (190-mm) оръдия Mk I, разположени в четири кули: по една на носа и на кърмата и по една на борда на надстройката. Оръдията изстрелват 91 kg снаряди на 12 600 m. Средният калибър са шест 6-дюймови (152-mm) Mk VII. Разположен е в каземати в средата на кораба. Четири от тях са разположение на главната палуба не могат да се използват при силно вълнение. Те изстрелват 45,4-kg снаряди на 11 200 m. Странен изглежда отказът от 76,2-мм противоминни оръдия. Крайцерите носят осемнадесет абсолютно остарели скорострелни 47-mm оръдия на „Хочкис“ и два подводни 18-дюймови торпедни апарата.

За огнева поддръжка на десанта има две 12-фунтови 8 CWT оръдия. ^[6]. Корабите имат 6-дюймови оръдия, портовете на които се намират даже по-близо до водата, отколкото долните 6-дюймови портове на „Дрейковете“, които „едва ли може да се използват, освен само при пълен щил“^[8]. В болшинството случаи може да се разчита на три 7,5 дюймови и една шестдюймовка.

• „Антрим“ е спуснат на вода на 8 октомври 1903 година. Предаден за скрап на 19 декември 1922 година.
• „Аргайл“ е спуснат на вода на 3 март 1904 година. Претърпява корабокрушение на 28 октомври 1915 година.
• „Карнарвон“ е спуснат на вода на 7 октомври 1903 година. Предаден за скрап на 8 ноември 1921 година.
• „Девъншир“ е спуснат на вода на 30 април 1904 година. Предаден за скрап на 9 май 1921 година.
• „Хемпшир“ е спуснат на вода на 24 септември 1903 година. Потопен от морска мина в Северно море на 5 юни 1916 година.
• „Роксборо“ е спуснат на вода на 19 януари 1904 година. Предаден за скрап на 8 ноември 1921 година.

	„Девъншир“[9]	„Глуар“[10]	„Колорадо“[11]	„Кент“[12]	„Йорк“[13]	„Изумо“[14]	„Баян“ Русия	„Леон Гамбета“[15]
Година на залагане	1903	1899	1901	1900	1903	1898	1900	1901
Влязъл в строй през	1905	1903	1905	1903	1905	1900	1903	1905
Водоизместимост, нормална, t	11 732	9856	13 899	9957	9533	9906	7326	11 959
Пълна, t[Коментари 2]	13 053	?	15 380	11 176	10 266	10 305?	8238	13 108
Мощност, к.с.	21 000	21 800	23 000	22 000	19 000	14 500	16 500	28 500
Максимална скорост, възела	22	21,5	22	23	21	20,75	20,9	22,5
Автономност, морски мили (при скорост, възела)	? (10)	6500(10)	6000 (10)	6600 (10)	4200 (12)	4900 (10)	3900 (10)	6500(10)
Броня, mm
Тип броня	круп	харви	круп, харви	круп	круп	круп	харви	круп
Пояс	152	150	152	102	100	178	200	150
Палуба (скосове към борда)	25(51)	55(45)	37(102)	19 – 51	60(80)	63(63)	60	55 – 60(65)
Кули	127	170	165	127	150	152	150	170
Барбети	152	140	152	127	150	152	150	140
Рубка	305	150	229	254	150	356	160	150
Въоръжение	4×1×190-mm/50 6×1×152-mm/45 2×1×76,2-mm/40 18×1×47-mm/43 2 ТА	2×194-mm/40 8×1×164-mm/45 6×100-mm 18×1×47-mm/43 2 ТА	2×2×203-mm/40 14×1×152-mm/50 18×1×76,2-mm/50 2 ТА	14(2×2,10×1)× 152-mm/45 10×1×76,2-mm/40 2 ТА	2×2×210-mm/40 10×1×150-mm/40 14×1×88-mm/30 4 ТА	2×2×203-mm/40 14×1×152-mm/40 12×1×76,2-mm/40 5 ТА	2×203-mm/40 8×1×152-mm/45 20×1×75-mm/50 2 ТА	2×2×194-mm/40 16×1×164-mm/45 22×1×47-mm/43 4 ТА

Влизат в строй едновременно с френските крайцери тип „Леон Гамбета“ и при еднаква скорост са по-слаби от тях и във въоръжението, и в бронирането. Теглото на бордовия залп на „Девъншир“ съставлява 408 кг^[16], а на „Гамбета“ 778 кг. „Девънширите“ не случват да потопят или да повредят съществено нито един неприятелски съд за разлика от по-малките им братя – „Кент“, които макар и непригодни за „голямо сражение“ се оказват неочаквано полезни и търсени в открито море и океана, далеч от метрополията. Заради ниската си скорост „Девънширите“ просто не стигат навреме на мястото на боя, така например в сражението при Фолкландските острови „Карнарвон“ изостава сериозно от „по-малките братя“ и се отличава като най-безполезната единица в английската ескадра^[17].

• Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
• Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-133-5.
• Паркс О. Линкоры Британской империи. Ч.V. На рубеже столетий. СПб., Галея Принт, 2005. ISBN 5-8172-0100-3.
• Лисицын Ф. В. Крейсера Первой мировой. М., Яуза, ЭКСМО, 2015, 448 с. ISBN 978-5-699-84344-2.
• Александров А.С., Балакин С.А. «Асама» и другие Японские броненосные крейсера программы 1895 – 1896 гг. Морская кампания. Москва, ООО „Коллекция“, 2006. с. 48. (на руски)
• Norman Friedman. British Cruisers of the Victorian Era. Barnsley, South Yorkshire, UK, Seaforth, 2012. ISBN 978-1-59114-068-9.
• В. Кофман. Британия одевается в броню. Моделист-Конструктор. М., ЗАО „Редакция Моделист-Конструктор“, 2008. с. 31 – 34.

на немски език

• Gröner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugträger, Kreuzer, Kanonenboote (нем.). – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3763748006.

• Devonshire 1st rank armoured cruisers (1905) ((en))
• В Общомедия има медийни файлове относно Броненосни крайцери тип „Девъншир“

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Броненосные крейсера типа „Девоншир““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

п б р Броненосни крайцери на Кралските военноморски сили на Великобритания тип „Шанън“ „Шанън“ тип „Нелсън“ „Нелсън“ „Нортхемптън“ тип „Империйо̀з“ „Имперьюз“ „Уорспайт“ тип „Орландо“ „Орландо“ „Австралия“ „Ъндаунтед“ „Нарцисус“ „Галатея“ „Имморталитѐ“ „Аврора“ тип „Креси“‎ „Креси“ „Сатли“ „Абукир“ „Хог“ „Башанти“ „Юриалис“ тип „Дрейк“‎ „Дрейк“ „Гуд Хоуп“ „Левиатан“ „Кинг Алфред“ тип „Кент“ „Кент“ „Есекс“ „Бедфорд“ „Монмът“ „Ланкастър“ „Донегал“ „Беруик“ „Корнуол“ „Къмбърланд“ „Съфолк“ тип „Девъншир“ „Девъншир“ „Хемпшир“ „Карнарвон“ „Антрим“ „Роксборо“ „Аргайл“ тип „Дук оф Единбург“‎ „Дук оф Единбург“ „Блек Принс“ тип „Уориър“ „Уориър“ „Кохрейн“ „Ахилес“ „Натал“ тип „Минотавър“ „Минотавър“ „Шанън“ „Дифенс“